Решение № 8468 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14783/2011 г.

Решение № 8468 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14783/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Мишел Ан Асбил против заповед № ЛС-04-1207/07.10.2011 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 6, ал. 1 във вр. чл. 4 и чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/15.08.2002 г. на министъра на правосъдието за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденци в Република България във вр. чл. 24, ал. 1, т. 16 от Закона за чужденците в Република България е отказано продължаване на разрешение на Асбил Мишел Ан, гражданка на САЩ, за извършване на дейност с нестопанска цел в Република България. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска отмяната й. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Мишел Ан Асбил е председател на Управителния съвет на фондация "Рийф Дивелъпмънт". Фондацията е вписана в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с решение № 1/20.01.2010 г. на Софийски градски съд по ф. д. № 18/2010 г., с цели: "Подпомагане на социалната интеграция и личностна реализация. Развитие и утвърждаване на духовните ценности, свързани с функционирането на здрави социални общности, като достойнство, самооценка, уважение. Подпомагане на социално слабите, на инвалидите или на лицата, нуждаещи се от грижи. Популяризиране на ценностите и принципите на юдеохристиянската ценността система в обществото". Фондацията е създадена за осъществяване на дейност в обществена полза. Производството е започнало по постъпила от жалбоподателката Мишел Ан Асбил молба-декларация, с приложени доказателства: подробен план за определяне на предмета и целта на дейност за срока, за който се иска издаване на разрешение за дейността на фондацията; план за дейност на Мишел Ан Асбил, осъществим в рамките на дейността на фондацията; документ, удостоверяващ наличието на финансов ресурс; препис от решението на съда; удостоверение за осигурени подслон и средства; удостоверение за актуално състояние на фондацията; банкова референция; свидетелство за съдимост; медицинско удостоверение, копие от паспорт; декларация за липса на данъчни задължения и неплатени такси; снимки. След служебна проверка на представените доказателства е издадена оспорената заповед № ЛС-04-1207/07.10.2011 г., с която министърът на правосъдието, на основание чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 4 и чл. 10, т. 2 Наредба № 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 16 Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и поради несъответствие на дейността с целите на фондацията и общо и абстрактно формулиране на целите и задачи е отказал да продължи разрешението на Мишел Ан Асбил за извършване на дейност с нестопанска цел в Република България. Заповедта е подписана от заместник-министър като на нея била посочена заповед за заместване № ЛС-04-1135 от 17.09.2011 г. за периода 26.09. - 07.10.2011 г. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че: 1. Молбата - декларация до министъра на правосъдието, заедно с прилежащите й документи не е подадена съобразно разпоредбите на чл. 4 на Наредба № 1/15.08.2002 г. - чрез дипломатическите и консулски представителства на Р България; 2. Представеният план за определяне предмета и целта на дейност за срока, за който се иска издаване на разрешение, е с наименование "Стратегически план за 2011 - 2012 г. Целите, средства и дейности" и се отнася за дейността на юридическото лице - фондация "Рийф Дивелъпмънт", а не за дейността, която ще осъществява чужденката в страната, с което е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/15.08.2002 г. Констатирано е, че планираните проекти са условно и неясно формулирани и, че подобна повърхностна и условно планирана дейност е необоснована и с недоказана обществена полза; 3. Извършените дейности, изразяващи се основно в присъствие на срещи, участие в конференции и семинари в чужбина и включени в отчет на дейността за 2010 г. и отчет за дейността януари - юни 2011 г., не са в съответствие с приетите цели на фондацията и средства, чрез които целите ще бъдат постигани и затова отчетите също са необосновани и с недоказана общественополезна дейност. В тях не се съдържат данни и убедителни доказателства за реално предприети действия и постигнати резултати в посока на поставените цели и решаване на проблемите на социално слабите, на инвалидите и на лицата, нуждаещи се от грижи. В хода на съдебното производство са представени от жалбоподателката допълнителни доказателства за извършваната от нея дейност в рамките на фондация "Рийф Дивелъпмънт" и за същите обстоятелства е разпитан един свидетел. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 16 от ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция "Национална сигурност". В чл. 4 от Наредба № 1/15.08.2002 г., издадена по силата на законовата делегация, е предвидено, че издаване на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел се подава молба-декларация по образец съгласно приложение № 2 до министъра на правосъдието чрез дипломатическите и консулските представителства на Република България, към която се прилагат изброените в чл. 5 документи. В чл. 8 от наредбата е разписано, че молбата за продължаване на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел заедно с необходимите документи се подава не по-късно от един месец преди изтичане на действащото разрешение, като чужденецът, който кандидатства, освен документите по чл. 5, ал. 1 представя: документ за платена държавна такса в размер, определен с акт на Министерския съвет, отчет за изпълнение плана за дейността, както и документ, че няма данъчни задължения. Ако представеният план за дейността или отчета за неговото изпълнение са необосновани или са с недоказана общественополезна дейност административният орган отказва издаване на разрешение, респ. продължаване на разрешението - чл. 10, т. 2 от наредбата. Предвид изложените фактически и правни обстоятелства, жалбата се явява неоснователна по следните съображения: Страните по делото не спорят по установените фактически обстоятелства. Безспорно е, че жалбоподателката е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ и участва в управителните органи на регистрирана в страната организация с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза. Министърът на правосъдието е разрешил извършването на дейност с нестопанска цел по реда на Наредба № 1/15.08.2002 г., като искането по повод на което е издадена оспорената заповед, е за продължаване на срока на разрешението за извършване на тази дейност. Ответникът не оспорва твърдяните от жалбоподателката факти, свързани с дейността, която последната извършва и предвижда да извършва. Жалбоподателката оспорва административния акт като издаден в нарушение на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и материалния закон. Твърди, че оспорената заповед е нищожна, тъй като е подписана от лице, за което не са налице доказателства за компетентност, както и че законът не допуска министърът да упълномощава други лица с правомощията си по чл. 2 Наредба № 1/15.08.2002 г. Видно от представената по делото заповед № ЛС-04-1135 от 17.09.2011 г. налице е валиден акт за заместване на министъра от заместник-министъра за времето на отсъствие на министъра. В случая не се касае за делегиране на правомощия, за които действително е необходимо изрично нормативно овластяване, а за заместване по силата на служебното положение на заместника при наличието на изричен акт на титуляря. Поради това оспорената заповед е издадена от компетентен орган и твърдението за нищожност е неоснователно. Неоснователни са доводите за издаване на обжалвания административен акт в нарушение на изискването за форма. Действително, съгласно чл. 6, ал. 1 Наредба № 1 министърът на правосъдието се произнася с решение по искането за разрешаване на извършването на дейност с нестопанска цел от чужденец, а в случая е издадена заповед. Наименованието на акта обаче никога не е било определящо при преценка на неговата същност, поради което и законодателят не е дал легална дефиниция на различните наименования на административния акт, в който компетентния орган обективира волеизявлението си. За законодателя не наименованието, а визираните в чл. 21, ал. 1 АПК същностни елементи на акта са тези, които му придават качеството на индивидуален административен акт. С оглед на това и поради факта, че по делото не се спори, че обжалваната заповед има белезите на индивидуален административен акт ирелевантно за нейната законосъобразност е даденото от органа наименование на акта. Оспореният отказ е издаден на основание чл. 10, т. 2 Наредба № 1/15.08.2002 г. поради необоснованост на представения план за дейността или на отчета за неговото изпълнение и недоказаност на общественополезна дейност. Обосноваността следва да се установява от представените конкретни факти за дейността или плана. В случая, видно от приложените към молбата за продължаване на разрешението отчет за дейността за периода м. януари 2010 г. - м. юни 2011 г. и подробен план за дейността за 2011 г. - 2012 г. съдържанието и на двата документа е схематично. Вярно е, че законодателят не е посочил степента на подробност на отчета, който лицето трябва да представи, но нормалното, житейско съдържание на употребеното понятие - отчет, от което съдът няма основание да се отклони при тълкуване на нормата, означава изложение на извършеното с посочване най-малко на постигнатия резултат, в т. ч. количествен и качествен, а не информация за извършеното ограничена единствено до наименование на събитието. Наред с това разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 Наредба № 1 изрично изисква представянето на подробен план за определяне на предмета и целта на дейността, а жалбоподателката е представила такъв в изключително общо формулирани точки, които имат характер на план-тезис или на насоки на работа, но не и на подробен план, който представя конкретния и следователно в достатъчна степен подготвен и обезпечен план за работа. Едва представените в хода на съдебното производство писмени доказателства от жалбоподателката дават по-подробна информация в тази насока. Тези доказателства - писмени обяснения на лица, които твърдят, че са участници в някои от срещите, проведени от жалбоподателя имат характер на частен документ, с който се удостоверяват факти в полза на лицето, което ги представя, поради което не обуславят друг правен резултат. По отношение на приложените фактури за разходи, свързани с ползване на услуги - хотелски, транспортни и др., то по делото няма доказателства те да са обвързани и да обосновават изпълнението именно на посочените в отчета дейности, поради което относимостта им към твърдяните от жалбоподателката дейности е недоказана. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че в Наредба № 1/15.08.2002 г. липсва нормативно изискване за съответствие между целите на юридическото лице с нестопанска цел, в което работи, и дейността, която извършва. В чл. 5, ал. 1, т. 1 от наредбата е предвидено, че към молба-декларацията се прилага подробен план за определяне предмета и целта на дейност за срока, за който се иска издаване на разрешение. Преценката за съответствие на дейността на фондацията се извършва именно на база регистрирания предмет на дейност на фондацията и заявеното в плана предмет и цел на дейност за срока на разрешението. Извършената от жалбоподателката реална, практическа дейност, не само срещи с представители на организации в други държави с твърдяна дейност в подкрепа на лица с увреждания, е насочена само и единствено към земеделските производители в страната и към повишаването на способността им за усвояване на субсидии от Европейски съюз. В тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел, който сочи, че е оказвал съдействие на фондацията при осъществяване на дейността, с която се занимават - "подпомагане на земеделски производители". Подпомагането на земеделски производители при усвояването на европейски субсидии безспорно би могло да подобри техните възможности, в т. ч. и по отношение качеството им на живот - това е и целта на субсидиите, но едва ли може да се приеме, че именно това са дейностите, които способстват за социална интеграция, подпомагане на социално слабите, на хората с увреждания или на лицата, нуждаещи си от грижи. Следователно правилно административният орган е приел, че от доказателствата по преписката не може да се направи обоснован извод за доказана общественополезна дейност така, както е формулирана в учредителния акт на фондацията. При издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основания за отмяната му. Констатираните неточности относно номера на преписката, образувана по молбата не опорочава волеизявлението на административния орган. Към молбата са приложени визираните в наредбата документи и административния орган няма задължение да изисква попълването на преписката с други доказателства относно дейността на фондацията и на лицата, участващи в управителните й органи. Право, но и задължение на заявителя е да представи доказателства за релевантните обстоятелства във връзка с искането за продължаване на разрешението за извършване на дейност с нестопанска цел в страната. Действително, срокът за произнасяне на административния орган е едномесечен и в случая същият не е спазен. В тази хипотеза за лицето е възникнало правото да оспори формирания мълчалив отказ, което не е сторено При положение, че жалбоподателката е упражнила правото си на защита с оспорването на издадения впоследствие изричен отказ, не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е основание за отмяната на същия. В този контекст следва да се отбележи, че срокът на произнасяне на административния орган не кореспондира с принципа за бързина и процесуална икономия по чл. 11 от АПК, но не е нарушение от естество, което да води до отмяна на административния акт. Неоснователни са доводите за нарушаване на принципите по АПК за достъпност, публичност и прозрачност по чл. 12 и последователност и предвидимост по чл. 13. Обстоятелството, че приложимата Наредба № 1/15.08.2002 г. не е публикувана на електронната страница на Министерство на правосъдието не сочи на нарушение на изискванията за достъпност, публичност и предвидимост на действията на административния орган, т. к. се касае за нормативен акт, който е обнародван по предвидения законов и ред и се презумира, че е известен на страните. Критиката към съдържанието на нормативните текстове на Наредба № 1/15.08.2002 г., от които не стават ясни критериите за преценка на исканията за издаване на разрешение, респ. продължаване, е извън предмета на настоящото съдебно производство. Предвид изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което подадената от Мишел Ан Асбил жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,