Решение № 12969 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15697/2014 г.

Решение № 12969 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15697/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Ен Енд Кей Козметикс Дивелопмънтс" ООД, против решение № 6040/14.10.2014 г. по адм. д. № 829/14 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № 622/13.12.2013 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение № 157/33/2/9.09.13 г. на началника на Митница Столична, с което е отказано възстановяване на акциз за период м. 05.12 г. в размер на 1 559,25 лв. и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 339 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението като се оспорва начинът на изчисление на процента на вложения етилов алкохол, денатуриран по специален метод, в произведените продукти, като не е отчетено обстоятелството, че разходната норма в произведения продукт е на килограм, а вложеният алкохол - на литър и е следвало преобразуване на количествата. Позовава се на последваща реализация на продукцията с вложения денатуриран етилов алкохол и приетите по делото СЕ и ССч експертизи, с което са доказани предпоставките за възстановяване на акциз. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от надлежно упълномощен адвокат Асенова, която поддържа касационната жалба. Ответната страна - Директорът на Агенция Митници, представляван от процесуални представители - двама юрисконсулти - Георгиева и Кочев, които оспорват касационната жалба, желаят решението да бъде оставено в сила и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния орган е инициирано по искане на дружеството, подадено на 26.10.12 г. за възстановяване по реда на чл. 22, ал. 2 и чл. 27 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на акциз на закупен етилов алкохол, денатуриран и вложен в произведени "стикове за приложение при ухапване от насекоми". Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22, ал. 2 от ЗАДС, възстановява се платеният акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на продукти, които не са за човешка консумация. Редът и изискуемите документи за установяване наличие на предпоставките за възстановяване на акциза са уредени в ППЗАДС, чл. 6а и чл. 6б. Приложените документи от заявителя, включително допълнително представяне и даденото писмено обяснение от управителя на дружеството, не са съдържали данни за установяване разходната норма за влагания етилов алкохол в произведената продукция, представляваща стикове за приложение при ухапване от насекоми, поради което е постановен отказ за възстановяване на акциз от страна на митническия орган. В хода на съдебното оспорване са приети ССчЕ и СТЕ. Разходната норма в произведения продукт не е безспорно установена и това обстоятелство е установено още при приемане на СТЕ, вещото лице, по която е заявило, че това може да се установи единствено чрез изследване на произведения продукт в акредитирана лаборатория, във връзка с което процесуалният представител на жалбоподателя е заявил искане за допускане на изследване в акредитирана лаборатория, в какъвто смисъл са били и препоръките на вещото лице. Съдът е предоставил възможността за това доказателствено средство и е отложил делото за друга дата. Поради процесуално бездействие на жалбоподателя във връзка с установяване на този факт при провеждане на специфичното за случая изследване в специализирана акредитирана лаборатория, делото е приключило при липса на заявени други доказателствени искания. При постановяване на съдебният акт, приетата СТЕ е изследвана последователно от съда, в съпоставка с останалите доказателства по делото, при което са констатирани несъответствия и разминаване с останалите данни по делото, произтичащи от издадено кредитно известие за определено количество от етиловия алкохол и отделно - несъответствие, породено от изчисления в различни мерителни единици - за етиловия алкохол в литри, а произведената продукция, съдържаща етиловия алкохол - в килограми, при което съдът е извършил преизчисление и е стигнал до извод, че заключението на експерта по приетата СТЕ, не съответства на останалите доказателства по делото. Поддържаното от касатора възражение във връзка с изводите на съда по отношение на приетата експертиза, е следвало да бъде осъществено в производството пред съда, разглеждащ спора по същество, както и с допълнителни искания за представяне на доказателства, както и искане за допускане на експертиза, извършена в специализирана лаборатория, каквито процесуални действия не са осъществени от жалбоподателя, представляван от упълномощен адвокат. Въпреки изричните указания на съда към жалбоподателя да ангажира допълнително доказателства, във връзка с процентното съдържание на денатурирания етилов алкохол в крайния продукт и дадената възможност с отлагане на делото с протоколно определение от 2.06.2014 г., на проведеното следващо заседание на 6.10.2014 г., не се е явил представител на дружеството-жалбоподател и поради незаявени искания, делото е приключило за решаване по същество. В дадения 5-дневен срок за писмени бележки, такива са постъпили единствено от процесуалния представител на административния орган, но не и от дружеството-жалбоподател или от неговия процесуален представител. При така проведеното оспорване, не е установено по безспорен начин влагането на количеството етилов алкохол по процесните фактури, денатуриран, в произведената продукция, която не е за човешка консумация, за да се приеме, че са налице предпоставките по ЗАДС за възстановяване на платения акциз по приложените към искането фактури. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като такова е присъдено с първоинстанционното решение и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК същото е за цялото съдебно производство, до приключването му пред двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение