Решение № 2869 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13377/2010 г.

Решение № 2869 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13377/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство е по реда на чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Тодор Станиславов Деянов срещу Министерския съвет на Република България, с която е предявил три обективно съединени иска за претендирани неимуществени вреди, произтичащи от незаконни бездействия на ответника, уточнени по вид и размер в молбата му от 15.12.2008 г., представени пред Административния съд - София-град, а именно:

1. Искова претенция в размер на 75 000 лв. и дължима лихва в размер на 12 575 лв. за претърпени лично от него неимуществени вреди за периода от 22.08.2005 г. до 22.09.2006 г. вследствие отвличане на малолетното му дете Севастин Деянов, причинени му от незаконни бездействия на ответната страна да обезпечи финансови средства от държавния бюджет за разпознаване на отвлеченото му дете чрез тиражиране на апели и негови снимки в медиите на други страни. Относно задължението на ответника се позовава на Конституцията на Република България, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Закона за закрила на детето и Закона за устройство на държавния бюджет (ЗУДБ). Неимуществените вреди се изразяват в изживяна мъка по отвлеченото му дете, депресивно състояние, чувство на безсилие да помогне на детето си, постоянен страх и психически тормоз.

1. Искова претенция в размер на 90 000 л в. и дължима лихва в размер на 15 090 лв. за претърпени от него лично неимуществени вреди за периода от 28.11.2005 г. до 22.09.2006 г., причинени му от незаконни бездействия на ответната страна да обезпечи финансови средства от държавния бюджет за наемане на детективска агенция с цел ефективно издирване на отвлеченото му дете, вследствие на което изживява болки и страдания.

1. Искова претенция в размер на 90 000 лв. и лихва в размер на 15 090 лв. за претърпени лично от него неимуществени вреди за времето от 1.09.2005 г. до 22.09.2006 г., причинени му от незаконни бездействия на ответната страна, изразяващи се в отказ да бъде приет и изслушан от премиера за договаряне на съдействие за спасяване на детето му.

Общата искова претенция е в размер на 255 000 лв. и съответно на лихвата - в размер на 42 755 лева.

По отношение на първоначално предявените в исковата молба претенции ищецът се е отказал.

Ответната страна - Министерският съвет на Република България, оспорва исковете като неоснователни.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на исковете.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав приема, че предявените искове са неоснователни предвид следните съображения:

Пасивната легитимация на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е определена в чл. 205 АПК и отговорността на юридическото лице е от "административен деликт" - от административно увреждане, за конкретния случай за вреди, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност - т. е. на управленска, публична, властническа дейност. Незаконосъобразно е всяко бездействие, когато то е извършено в противоречие с предписано от правна норма задължение. Бездействието е основание за отговорност, когато се изразява в неизпълнение на административни правомощия, възложени по силата на служебно или трудово правоотношение в държавна или общинска администрация.

Преценката за наличието на бездействие от страна на Министерския съвет следва да бъде направена при анализ на нормативно установено задължение или възможност за действие. Задълженията като дължими фактически действия на конкретния административен орган следва да не са абстрактно, а конкретно регламентирани в Конституцията, в законовите и в подзаконовите нормативни актове, за да е възможно да се отграничи кога тяхното неизпълнение влече последиците на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В този аспект включването или не на целеви извънредни разходи в държавния бюджет не е административна (властническо- разпоредителна) дейност на Министерския съвет, поради което не е "незаконно бездействие" по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Видно от писмения отговор на Министерския съвет в писмо изх. № 20-I-5 от 14.05.2008 г., за периода 22.08.2005-22.09.2006 г. няма искания за разглеждане от Министерския съвет на проекти на постановления за предоставяне на допълнителни средства по реда на чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 34 от ЗУДБ на българските посолства в Германия, Италия, Франция, ЮАР, Канада, САЩ, Австралия, Гърция, Турция, Швеция, Иран и Израел за публикуване на двете снимки на отвлеченото дете на ищеца или за наемане на детективска агенция при необходимост от страна на Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Държавната агенция за закрила на детето. Компетентни институции в Република България, които следва да осъществяват дейности по издирване на изчезнали лица, включително които могат да инициират процедурата по отпускане на средствата, са специализираните органи на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 90, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 89 ЗМВР в случаите на трафик на хора НСБОП извършва оперативно-издирвателна дейност. Освен това според чл. 94, ал. 1 и 2 ЗМВР Национална служба "Гранична полиция" е специализирана охранителна и оперативно-издирвателна полицейска служба за охрана на границата и контрол за спазването на граничния режим. Следователно за Министерския съвет не съществува нормативно определено задължение да защитава личния интерес на ищеца в конкретния случай.

Ищецът бланкетно се позовава на незаконосъобразно бездействие на Министерския съвет да изпълни задълженията си, предвидени в Конституцията на Република България, в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в Конвенцията на ООН за правата на детето.

Конституцията определя общата компетентност на Министерския съвет и му възлага функцията да ръководи и да осъществява вътрешната и външната политика на страната. Същият е създал необходимата законова и подзаконова нормативна база за гарантиране извършването на конкретни действия, осигуряващи реална закрила на правата на децата и семейството. Позоваването на посочените международни конвенции би могло да е правно основание само доколкото тези обществени отношения не са уредени в българското законодателство и/или е налице уредба, която им противоречи. В нито една от посочените от ищеца правни норми не се съдържат конкретни нормативни задължения за Министерския съвет, което обуславя липсата на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и съответно неоснователността на исковите претенции.

Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,