Решение № 9451 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4745/2011 г.

Решение № 9451 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4745/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Валери Ганчев Даскалов против решение № 6 от 2.03.2011 г., постановено по адм. д. № 566 по описа за 2010 г. на Административен съд - Русе. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касационната жалба - Общински съвет Русе в писмено становище оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд Русе е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател за установяване на нищожност на т. 1 и т. 2 от решение № 522, прието с протокол № 26/31.03.2009 г. на Общински съвет Русе, с което е утвърден режим на краткотрайно паркиране на части от улици и площади, на територията гр. Русе, посочени подробно в обжалваното решение, като се въвежда режим на платено паркиране на същите. Съдът е разгледал жалбата по същество, приемайки, че жалбоподателят е установил по категоричен начин правния си интерес от обжалване на общия административен акт, който произтича от качеството му на водач на МПС. В мотивите си е изложил подробни съображения относно неоснователността на жалбата, като е приел, че общинският съвет разполага с материална компетентност да определи начина на ползване на терените - общинска собственост, а в случая и да определи режима на платено краткотрайно паркиране. Решението на Административен съд - Русе е недопустимо, тъй като съдът е се произнесъл по липсващо право на съдебно производство. Не е спорно по делото обстоятелството, че решението на ОС Русе е общ административен акт, оспорването на който е подчинено не изискването за допустимост, установено в чл. 159 от АПК, вр. чл. 184 от АПК. Съгласно чл. 65 от АПК общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Нормата на чл. 179 от АПК изрично сочи кръга от лица, които разполагат с право да оспорват общите административни актове - това са лицата, участвали в производството пред административния орган по издаването им. Разпоредбата на чл. 147 от АПК, намираща приложение съгл. чл. 184 от АПК, изисква други лица, които не са участници в производството по издаване на акта да докажат правния си интерес от обжалване. Съгласно чл. 147 от АПК те следва да докажат, че техни права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за тя той поражда задължения. Извън този случай, възможността да се оспори решение на общинския съвет, съгл. чл. 45 от ЗМСМА, принадлежи на областния управител и на кмета на общината, които не установяват в производството личен или пряк интерес от оспорването, а действат в интерес на законността в дейността на органа на местно самоуправление. В настоящия случай единственото наведено оплакване в жалбата е, че общинският съвет е иззел чужда компетентност при определяне на режима на краткотрайно паркиране. Това е основанието да се иска прогласяване нищожност на акта. В останалата част оплакванията в жалбата касаят незаконосъобразността на решението на общинския съвет, възможността за контрол над която е преклудирана с изтичане на преклузивния срок за обжалване. При това положение за да се претендира нищожност на акта от лице, което не е негов адресат, нито е участвал в производството по приемането му е, достатъчно е то да докаже непосредствено засягане на правната му сфера. Не може да се приеме, че непосредствено засегнатият личен интерес за жалбоподателя произтича от правоспособността му да управлява МПС. Непосредствената връзка на засягане в този случай следва да не бъде опосредена от задължението му той да шофира единствено и само на територията на гр. Русе, нито от невъзможността му той да паркира на друго място, освен на местата по т. 1 и 2 от решението. Правният интерес на жалбоподателя от оспорване на това решение следва да произтича от факта, че поради някакво лично негово качество или фактическо положение, в което той лично се намира, решението на общинския съвет го поставя в положение, различно от това на всички останали правни субекти, за които решението ще има правно действие. По делото такова не е установено, поради което административният съд неправилно е счел, че жалбоподателят има правен интерес от обжалване. Като се е произнесъл по недопустима жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството да се прекрати. Водим от изложеното Върховният административен съд,