Решение № 10775 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4097/2016 г.

Решение № 10775 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4097/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към Министерството на правосъдието (МП), чрез процесуален представител по делото юрисконсулт М. Д., против решение № 154 от 05.02.2016 г., постановено по адм. дело № 854/2015 г. по описа на Административен съд - Б. (АС - Б.). В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлено като неоснователно оспорването срещу заповед № Л-5678/02.10.2015 г. на главния директор на ГДИН към МП. Ответната страна по касационната жалба - Б. С. К., младши инспектор в пробационна служба - звено Б. към сектор "Пробация" I-ва категория при областна служба "Изпълнение на наказания" - Б. I-ва категория, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на АС - Б. е отменена като незаконосъобразна заповед № Л-5678/02.10.2015 г. на главния директор на ГДИН към МП, с която на младши инспектор Б. С. К. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 (шест) месеца на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. второ и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража във връзка с чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 4, предл. второ ЗМВР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че, макар и от компетентен орган, оспорваната заповед е издадена при неспазване на законовото изискване за форма и съдържание съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР, обуславящо наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и при неправилно приложение на материалноправната уредба. Настоящата касационна инстанция намира така постановеното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно - постановено в съответствие с приложимия материален закон, съдопроизводствените правила и доказателствата по делото. В резултат на извършената служебна проверка на обжалвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, въз основа анализ на събраните доказателства и установяване на релевантните за спора факти, административният съд е констатирал наличие на съществен порок във формата на акта, изразяващ се в непосочване на конкретните норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, които според дисциплинарно наказващия орган са били нарушени и за чието нарушаване е било наложено дисциплинарното наказание на Б. С. К.. Непосочването в заповедта на конкретно нарушеното етично правило за поведение от страна на служителя Б. С. К. е преценено от съда като пречка да се осъществи контрол за законосъобразност на акта и да се установи за какво точно нарушение на служителя е наложено дисциплинарното наказание. Така изведеният от съдебния състав извод съответства на приложимата нормативна уредба и фактите по делото, поради което като правилен и обоснован следва да бъде споделен. Оспорената пред АС - Б. заповед № Л-5678/02.10.2015 г. на главния директор на ГДИН към МП е издадена в разрез с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, и по-конкретно в нарушение на изискването за посочване на "разпоредбите, които са нарушени". В обстоятелствената част на заповедта са описани фактически действия, за които от събраните в хода на дисциплинарната проверка доказателства се установява, че са извършени от младши инспектор Б. С. К., но не са посочени конкретни правни норми, на които така описаните действия да противоречат, за да може да се индивидуализира и от правна страна обективираното поведение, за което се твърди, че представлява проява на "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР" - състав на дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. За да е законосъобразна с оглед изискването за форма, заповедта по чл. 210, ал. 1 ЗМВР следва да съдържа изложение на фактическите обстоятелства относно конкретно извършеното от наказваното лице, което да бъде съответно подкрепено с позоваване на нормативно установеното правило, задължение, забрана, които са били нарушени вследствие действието/бездействието на служителя. Само по себе си описанието от фактическа страна не може да обоснове наличие на установено от дисциплинарно наказващия орган нарушение на конкретни норми, без последните да са изрично визирани в текста на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Правилно е съображението на първоинстанционния съд, че макар и писмена справка рег. № 9013/31-08-2015 г., съставена за проведената спрямо Б. С. К. дисциплинарна проверка, да съдържа посочване на нарушени разпоредби от Етичния кодекс, това обстоятелство не може да санира допуснатия съществен порок в съдържанието на крайния акт, с който приключва производството по дисциплинарната проверка и който единствен подлежи на съдебен контрол за законосъобразност - заповед № Л-5678/02.10.2015 г. за налагане на дисциплинарното наказание. Следва да се има предвид също, че изготвената писмена справка няма обвързващо за дисциплинарно наказващия орган действие с оглед изведените в нея резултати по въпросите, извършено ли е дисциплинарно нарушение, какъв е неговият вид и кой е неговият автор. В подкрепа на този извод се явява наличието на разминаване в изводите на комисията, провела проверката, и дисциплинарно наказващия орган по отношение правното основание за определяне на дисциплинарното наказание за установеното дисциплинарно нарушение: чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР (комисията) и чл. 199, ал. 1, . т. 4 ЗМВР (главният директор на ГДИН към МП). Като е направил преценка, различна от тази, изразена в становището на комисията, дисциплинарно наказващият орган, в още по-голяма степен е бил длъжен да изложи подробни и ясни мотиви за това, на кои конкретни разпоредби от Етичния кодекс не съответстват установените от него фактически действия на наказваното лице, за да обоснове реализирането на състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на цитираната в заповедта разпоредба на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР". Като не е сторил това, главният директор на ГДИН към МП е издал оспорената заповед в противоречие с изискването за форма по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила на специалния закон (ЗМВР) и на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и обуславя извод за отмяна на заповедта като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Следва да бъде споделено като правилно и обосновано и заключението на първоинстанционния съд за издаване на заповед № Л-5678/02.10.2015 г. при неправилно приложение на материалния закон (отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК) поради несъответствие между наложеното на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, предл. второ ЗМВР наказание "писмено предупреждение" и квалифицираното като "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР" поведение на Б. С. К., за каквото поведение законодателят предвижда налагане на дисциплинарното наказание "порицание" (арг. от чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР), а не "писмено предупреждение". Изложените съображения мотивират извод за неоснователност на възражението за постановяване на оспорения съдебен акт в нарушение на материалния закон. Касационните доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК съдът е извършил цялостен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт, като е разпределил доказателствената тежест в процеса съобразно изискванията на закона и е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства в подкрепа на своите становища. Обсъдени са доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото относими доказателства. Крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт е обоснован с конкретни и подробни съображения. С оглед гореизложеното, като е достигнал до заключение в този смисъл и е отменил заповед № Л-5678/02.10.2015 г. на главния директор на ГДИН към МП, с която на служителя Б. С. К. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 (шест) месеца, решаващият състав на АС - Б. е постановил съдебен акт при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и съблюдаване на съдопроизводствените правила. По тези съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение