Решение № 6565 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13974/2012 г.

Решение № 6565 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13974/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ивира" ООД - гр. Казанлък, представлявано от управителя му Тонка Колева Хаджиева, против решение № 1995 от 27.08.2012 г., постановено по административно дело № 646/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив. Наведени са доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Повдигнатите оплаквания в касационната жалба са аналогични с тези пред първоинстанционния съд и се отнасят за характера на сключените договори. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, (с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП) не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд - Пловдив, е отхвърлил жалбата на "Ивира" ООД - гр. Казанлък, срещу ревизионен акт № 241103630 от 17.11.2011 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - Смолян, потвърден с решение № 112 от 2.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който на дружеството са определени задължения за ДОО в размер на 10123,03 лв. и лихва от 11042,82 лв., за ДЗПО - УФ в размер на 1389,55 лв. и лихва от 1493,74 лв., за здравни осигуровки в размер на 2335,21 лв. и лихва от 1391,91 лв. и задължение за ГВРС в размер на 169,56 лв. и лихва от 181,41 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Извел е извод, че сключените граждански договори са прикрити трудови договори и при изплащане на възнагражденията по тези договори са нарушени разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1; чл. 7, ал. 1 и 2 КСО, чл. 20, ал. 4 ЗГВРС и чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО, поради което и определените с РА задължения са дължими. Решението на Административния съд - Пловдив, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените изводи. По делото е установено, че за дейността на жалбоподателя - строителство на жилищни и нежилищни сгради, за периода 2.07.2003 г. - 31.01.2006 г. ревизията, назначена със заповед № 1003577/29.09.2010 г. (л. 256) на началника сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Пловдив, е установила осигурителни задължения за вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО-ППФ и УПФ за периода 1.01.2005 г. до 31.12.2007 г. в посочените по-горе размери. Както в административното производство, така и при последвалото съдебно оспорване жалбоподателката Тонка Колева Хаджиева - управител на "Ивира" ООД - гр. Казанлък, е развила и обосновала едно-единствено оплакване - твърдяла е, че сключените от нея договори били договори за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, а не трудови. Правилно е определен същественият въпрос, по който страните спорят и разрешенията са съобразени с действащия за съответния период материален закон и с трайно установената практика. Решаващият състав е извел обоснован извод за характера на процесните договори като такива по чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда - трудови правоотношения. Видно от доказателствата по делото, касае се за трудови правоотношения, във връзка с които са налице трудови, а не граждански договори, както твърди жалбоподателката, тъй като с тях не е договорено престиране на конкретен краен резултат. От приложените договори по безспорен начин се установява, че предметът на договореност е за извършване на постоянна и повтаряща се трудова функция във връзка с конкретните задължения на лицата. По своето съдържание те включват основните елементи, представляващи минималното необходимо договорно съдържание на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ - да е постигнато съгласие за мястото на работа, за характера на работата и за трудовото възнаграждение. Съдът е изложил подробни съображения в тази насока и правилно е посочил правната същност на трудовия и на гражданския договор. Предметът на трудовия договор е престиране на работната сила на лицето. Същият се сключва по реда на КТ и подзаконовите актове за неговото прилагане. Гражданският договор има за предмет престиране на определен резултат от труда - изработка, интелектуален труд, сделка, услуга и други. Този вид договори се сключват по реда на ЗЗД, ТЗ и други граждански закони. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези е налице нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита на трудовите правоотношения. Административният съд гр. Пловдив правилно е приел, че в случая процесните граждански договори съдържат елементи, характерни за трудовото правоотношение, т. е. налице са прикрити трудови договори. С разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ изрично е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. С оглед на това приложим е чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, съгласно който задължително осигурени за всички социални рискове са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни (40 часа за 1 календарен месец), независимо от характера на работата и начина на заплащане. Без значение е, че определеният вид работа е извършвана през определени периоди, на различни места, това не сочи на граждански договор, тъй като по същество то е полагане на труд срещу получаване на трудово възнаграждение и необходимостта от изпълнението на тази дейност не е възникнала случайно, нито е еднократен процес, а поначало се извършва периодично. Следователно представлява предоставяне на работна сила, свързана с основната дейност на дружеството - строителство на жилищни и нежилищни сгради, и договорите правилно са квалифицирани от административния орган като трудови, както е приел и решаващият състав. Възложената работа е извършвана на място в обекти на дружеството, при спазване на наложените в същите специфични изисквания за безопасност и охрана на труда. Изпълнителите са спазвали указанията на възложителя за това кога, къде и как да работят като са използвали материалната и техническа обезпеченост на възложителя като безспорно се доказва наличието на властнически отношения между работодателя и изпълняващите нарежданията служители, т. е. както при трудов договор, което обосновава елементите на трудовоправни отношения. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че след като с наетите лица са създадени трудови задължения, за които са заплатени трудови възнаграждения, осигурителят е следвало да начислява осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове. Прикриването на трудов с граждански договор е недопустимо и не променя задължението за внасяне на осигуровки. Изпълнителят на граждански договор е самостоятелен и независим от работодателя, от него се очаква уговореният резултат, а работникът по трудов договор е поставен под контрол на работодателя - за него важат трудовата дисциплина, работното време и др. В конкретния случай заплащането е ежемесечно като всеки месец възнаграждението е било в един и същ размер, независимо от извършената работа - съгласно данните от представените граждански договори. Като е приел за неоснователни доводите за обстоятелството, че с работниците са сключени граждански договори за точно определена работа, първоинстанционният съд е обосновал правилен извод, че се касае за прикрити трудови договори и лицата подлежат на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, поради което правилно административният орган е начислил осигурителни задължения за вноски съгласно цитираната разпоредба в посочените в РА размери. След като правилно е установен размерът на осигурителните задължения, обосновано Административният съд гр. Пловдив е приел, че издаденият в тази връзка и оспорен ревизионен акт в обжалваната част е законосъобразен. Обсъдени са всички доводи на страните, както и доказателствата, относими към спора. Решението е обосновано и правният извод на съда е съответен на доказателствата. По изложените съображения Върховният административен съд - шесто отделение, счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,