Решение № 5405 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 471/2009 г.

Решение № 5405 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 471/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Евробилд корект" ЕООД, гр. София, срещу решение от 12.05.2008 г. по ахд № 2268/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "а" състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу данъчен ревизионен акт (ДРА) № 558/ 28.10.2005 г., издаден от данъчен орган на ДП "Витоша" при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 633/24.03.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отмяна на ДРА и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. В този смисъл съдът приема молбата за приемане на касационната жалба за подадена в срок, озаглавена "частна жалба", за основателна. Съдът преди да се произнесе по наведените доводи за неправилност на решението, е длъжен съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК служебно да провери допустимостта на обжалваното решение. Първоинстанционното решение е недопустимо като постановено по недопустима (просрочена) жалба срещу ДРА. ДРА е обжалван по административен ред при действието на ДПК (отм.) със жалба с вх. № от 16.11.2005 г. Съгласно тогава действащия чл. 120, ал. 1 от ДПК (отм.) 45 - дневният срок за произнасяне на горестоящия административен орган започва да тече от получаването от него на жалбата - или от 23.11.2005 г., от когато е входящия номер в РДД - София, видно от писмото за препращане на жалбата и преписката. Срокът за произнасяне изтича на 09.01.2006 г. (първи присъствен ден) при действието на ДОПК . Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ДОПК (в сила от 01.01.2006 г.) разпоредбите на този кодекс се прилагат от органите на НАП по незавършените административни производства, а съгласно § 6 от ПЗР на ДОПК НАП е правоприемник на данъчната администрация, считано от 01.01.2006 г. Тоест на 10.01.2006 г. е било налице формирано мълчаливо потвърждаване по смисъла на чл. 156, ал. 4 от ДОПК на РА от директора на дирекция "ОУИ", гр. София - новият компетентен решаващ орган по чл. 155, ал. 1 ДОПК, предвиждаща същия срок за произнасяне, но с ново по-ранно начало - от датата на постъпване на жалбата в ТД на НАП. Срокът за произнасяне не е бил продължен по реда на чл. 156, ал. 7 от ДОПК. От 10.01.2006 г. започва да тече 30 -дневният срок за обжалване на мълчаливо потвърдения РА по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, който изтича на 09.02.2006 г. До края на срока не е била депозирана жалба до съда, същата е от 10.04.2006 г. - след изтичане на срока за обжалване и влизане в сила на мълчаливо потвърдения РА. Постановеното на 24.03.2006 г. решение на директора на дирекция "ОУИ" (след изтичане на срока за произнасяне) е без значение при броенето на срока за обжалване пред първоинстанционния съд предвид становището на мнозинството от ОС на ВАС, приело ТР № 7/2008 г. - последното задължително за съдилищата и настоящия състав относно правното значение на решението на директора на дирекция "ОУИ", постановено след изтичане на срока за произнасянето му. Сроковете за обжалване на един административен акт са винаги преклузивни и при непостъпване на жалба срещу акта, последният влиза в законна сила и се ползва със стабилитет, който не може да бъде нарушен по редовните способи за съдебен контрол. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение