Решение № 947 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3104/2011 г.
ВАСIV отделение21.01.2013 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се произнесе по жалба вх. № 100000003772/30.08.2010 г. на Борислав Петров Градинаров от гр. София, подадена срещу отказ на "ЧЕЗ разпределение България" АД за присъединяване към електрическата мрежа и ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по посочената жалба съобразно дадените в мотивите на решението указания. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 947 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3104/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалбата на Борислав Петров Градинаров, Петър Христов Градинаров и Трендафила Борисова Градинарова, всички от гр. София, против мълчалив отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР, Комисията/ да се произнесе по жалбата им, подадена на основание чл. 22 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, срещу отказ на "ЧЕЗ Разпределение България" АД да им предостави услугата "присъединяване към електрическата мрежа". Жалбоподателите твърдят, че мълчаливият отказ на ДКЕВР е незаконосъобразен, поради което претендират отмяната му и разрешаване на спора по същество от съда. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цветомир Николов, в открито съдебно заседание и писмено възражение, моли съда да остави жалбата без разглеждане като просрочена, а в случай, че я разгледа по същество - да я отхвърли като неоснователна. Заинтересованата страна "ЧЕЗ разпределение България" АД, изразява становище за недопустимост, а в отношение на евентуалност - за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: С оглед влязло в сила определение № 9874/06.07.2012 г. по адм. дело № 8309/2012 г. на петчленен състав на Първа колегия на ВАС, настоящият състав приема, че жалбата, по която е образувано съдебното производство е подадена от надлежни страни, в законоустановения срок, поради което е допустима. Между страните липсва спор и от данните от представените по делото доказателства се установява, че във връзка с искане вх. № 149061/2010 г., на 22.02.2010 г. между жалбоподателя Борислав Петров Градинаров и "ЧЕЗ разпределение България" АД е сключен предварителен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на еднофамилна жилищна сграда в груб строеж, находяща се в гр. София, кв. Горна Баня, ул. "Пладнище" № 31-33, при условията на чл. 12 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. С първоначалното искане са представени документ за отстъпено право на строеж, при условията на чл. 15в от Закона за собствеността (отм.), скица с виза за проектиране съгласно действащия ПУП, разрешение за строеж, протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ за изградена сграда в груб строеж и инвестиционен проект - копие от част архитектурна и част електроинсталации на обекта. Твърди се, че в изпълнение на чл. 14 от горепосочената наредба и в изпълнение на съгласуваните по т. 2 от предварителния договор, технически условия за присъединяването, към последващо искане вх. № 1546866/25.02.2010 г. повторно е представена нотариално заверена декларация на Петър и Трендафила Градинарови, за отстъпено на сина им Борислав Градинаров, право на строеж по реда на чл. 15в от Закона за собствеността, ведно с останалите посочени по-горе документи, както и скици на поземления имот, в който е осъществена сградата, чието присъединяване се претендира. В тази връзка, на 05.05.2010 г. Борислав Градинаров е получил писмо изх. № 1599656-1/05.05.2010 г., с което му е отказано присъединяване към мрежата, по мотиви, че не е установил правото си на строеж в изпълнение на изискването по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 6/2004 г., нито е представил одобрен инвестиционен проект съгласно чл. 2, ал. 3, вр. чл. 14, ал. 2 от същата наредба. С жалба вх. № 100000003772/30.08.2010 г., сочена в жалбата до съда като основна, е направено искане за осъществяване на помирителна процедура от ДКЕВР по чл. 104 и сл. НЛДЕ, а алтернативно - произнасяне на Комисията с решение относно законосъобразността на отказа на "ЧЕЗ разпределение България" АД да сключи договор за присъединяване към електрическата мрежа. При изпращане на преписката от ДКЕВР до ВАС на 25.02.2011 г. ведно с жалба вх. № Е-115-00-32/22.02.2011 г., е изпратено копие от жалба вх. № 11Б-00-32/29.09.2010 г., с която е изразено несъгласие с неспазения от "ЧЕЗ разпределение България" АД, 3-дневен срок за препращане на преписката до ДКЕВР по чл. 98, ал. 3 НЛДЕ. В първоначално представената по делото преписка не се съдържа жалба вх. № 100000003772/30.08.2010 г., депозирана от процесуалния представител на ДКЕВР в съдебно заседание на 15.06.2011 г. В тази връзка, независимо от изрично направеното в жалбата до съда уточнение, че се оспорва мълчалив отказ по жалба постъпила в ДКЕВР на 29.09.2010 г., в мотивите на определение № 9874/06.07.2012 г. постановено по адм. дело № 8309/2012 г. на петчленен състав на ВАС, Първа колегия, е прието, че това обстоятелство довело до погрешно определяне на предмета на съдебното производство и неправилно прекратяване на производството по делото, като образувано по недопустима поради просрочие жалба вх. № 11Б-00-32/29.09.2010 г. При това са дадени задължителни указания съдебното производство да бъде разгледано като образувано по жалба срещу възникнал мълчалив отказ на ДКЕВР да се произнесе по жалба вх. № 100000003772/30.08.2010 г. и която според петчленния състав е подадена в законоустановения срок /независимо, че е депозирана месец по-рано от жалбата от 29.09.2010 г., обжалването на мълчалив отказ по която е просрочено/. С оглед връщането на делото със задължителни указания за разрешаване по същество на спора относно законосъобразността на мълчаливия отказ на ДКЕВР по жалба вх. № 100000003772/30.08.2010 г., настоящият състав взе предвид следното: С жалба вх. № 100000003772/30.08.2010 г. Борислав Градинаров е отправил искане до ДКЕВР да образува производство по реда на чл. 97, ал. 1 НЛДЕ, за да установи извършени нарушения от страна на "ЧЕЗ разпределение България" АД, относно отказа за присъединяване към електрическата мрежа, обективиран в писмо изх. № 1599656-1/05.05.2010 г. По делото липсва спор, че Комисията не се е произнесла по подадената жалба, по която в изпълнение на правомощията си съгласно чл. 101 и чл. 102 НЛДЕ, може да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушение на условията по лицензията /чл. 102, ал. 1 от Наредбата/ или съответно да наложи принудителни административни мерки по реда на Закона за енергетиката /чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ/. В този смисъл и с оглед дадените от петчленния състав на ВАС указания за разглеждане на спора относно законосъобразността на мълчаливия отказ на ДКЕВР да се произнесе по жалбата от 30.08.2010 г., съдът приема, че в случая не е констатирано нарушение на условията по лицензията, а оттам и че спорът по делото се свежда до това налице ли са били основания за постановяване на отказа за присъединяване към електрическата мрежа. В тази връзка съдът съобрази Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Според чл. 13, ал. 1 от същата наредба, договор за присъединяване на обекти на потребители към електрическата мрежа се сключва между преносното и съответното разпределително предприятие и лицето, сключило предварителен договор за присъединяване или на което е представено писмено становище за условията за присъединяване, /каквото лице в случая се явява единствено Борислав Градинаров/, а съгласно ал. 2 - и с лице, което е титуляр на право на собственост или друго вещно или облигационно право за ползване на обекта, за който друго лице има сключен предварителен договор за присъединяване или писмено становище за условията за присъединяване, /каквито са родителите му Трендафила и Петър Градинарови/. Съобразно чл. 14 от наредбата, лицата по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от същата, подават писмено искане за сключване на договор за присъединяване, към което прилагат включително документ, установяващ вещно право върху обекта или договор за наем, както и разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект. В случая, оспореният отказ е основан на неизпълнението на тези условия, независимо от наличието на данни, че с искането са представени инвестиционен проект и "молба по чл. 15в ЗС", с нотариално заверени подписи на Борислав Петров Градинаров, Петър Христов Градинаров и Трендафила Борисова Градинарова, по която се твърди осъществено безвъзмездно отстъпване на право на строеж в полза на първия от тях върху държавно дворно място, от Петър и Трендафила Градинарови, в качеството им на лица, на които е отстъпено правно на строеж върху същото, въз основа съответен договор, какъвто липсват данни да е представен с подаденото заявление за присъединяване, нито е приобщаван като доказателство в хода на съдебното производство. Следва да се отбележи, че молбата-декларация е нотариално заверена на 26.04.1996 г., преди отмяната на текста на чл. 15в от Закона за собствеността по ДВ, бр. 33/1996 г., в сила от 01.06.1996 г., поради което съдът счита, че в случая е изпълнено изискването, както по смисъла на чл. 14, ал. 2, т. 2, така и по ал. 1, т. 3 - относно наличието на документ, установяващ вещно право върху обекта. Предвид изложеното и доколкото от данните по делото не се установява наличието на фактическо и правно основание за постановения от "ЧЕЗ разпределение България" АД отказ, приема, че мълчаливият отказ на ДКЕВР да констатира осъществено в тази връзка нарушение, се явява незаконосъобразен. Поради това настоящият съдебен състав приема, че оспореният мълчалив отказ следва да бъде отменен и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне съобразно горните указания. Водим от изложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение