Решение № 8949 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2083/2016 г.

Решение № 8949 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2083/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Девин" АД, с ЕИК 040428304, чрез адв. Таня Футекова, срещу Решение № 2210 от 13.11.2015 г., постановено по адм. д. № 568 по описа на Административен съд - Пловдив (АСПв) за 2014 г., 5 състав. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на "Девин" АД срещу Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 31510435 от 05.12.2013 г. от каптиран извод "Балдаран", издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в източнобеломорски район с център Пловдив (БДУВИБР - център Пловдив) и "Девин" АД е осъдено да заплати БДУВИБР - център Пловдив сума в размер на 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а на "Балдаран Васт" ЕООД (с предишно наименование "Табаков Консулт" ООД) - съдебни разноски в размер на 450,00 лв. В жалбата се твърди, че решението предмет на контрол е неправилно. Поддържа се становище, че съставът на АСПв не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а е цитирал, без да анализира, само тези, които подкрепят застъпената в решението теза. В това число не е коментирал заключението на приетата по делото съдебна експертиза досежно установеното, че липсва работещ водомер на извора и изводите му във връзка с въпрос № 4 към експертизата. Съдът не е обсъдили в решението двата основни спорни въпроса по делото: 1. Налице ли са достатъчно свободни количества вода от КЕИ "Балдаран" за предоставяне на "Табаков Консулт" ООД по обжалваното разрешително за водоползване и 2. Налице ли е нарушение на българското и европейското законодателство при допускане на пазара на изворна вода от един и същи източник под повече от едно търговско наименование. Неправилно е тълкувал нормите на българското и европейското законодателство, които касаят бутилирането и пускането на пазара на изворна вода, добивана от един и същи водоизточник, за което касаторът излага конкретни съображения. По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска отмяната на Решение № 2210 от 13.11.2015 г., постановено по адм. д. № 568 по описа на АСПв за 2014 г. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба. С аргументи от Определение № 12954 от 30.10.2014 г., постановено по адм. д. № 13247 по описа на Върховния административен съд за 2014 г. оспорва твърдението за недопустимост на първоинстанционната жалба на "Девин" АД поради липса на правен интерес. По същество иска уважаването й и отмяната на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Представя подробни писмени бележки. Ответникът - директорът на БДУВИБР - център Пловдив се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. По същество иска обжалваното решение да остане в сила. Представя подробни писмени бележки по същество на спора. Заинтересованата страна "Балдаран Васт" ЕООД не се представлява в съдебното заседание. В представен по делото писмен отговор иска обезсилване на първоинстанционното съдебно решение с твърдение за постановяването му по недопустима жалба поради липса на правен интерес за "Девин" АД от оспорването, а при условията на евентуалност - оставянето му в сила. Излага подробни съображения за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания. С допълнително подадена молба иска касационната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да остане в сила, като на "Балдаран Васт" ЕООД бъдат присъдени сторените разноски по делото пред Върховния административен съд. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, и извърши служебна проверка за допустимостта на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че жалбата, с която е сезиран е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес и в законоустановените срокове за обжалване. Аргументирал е становището си, позовавайки се на Определение № 12954 от 30.10.2014 г., постановено по адм. д. № 13247 по описа на Върховния административен съд за 2014 г., с което е отменено Решение № 32 от 06.03.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на "Девин" АД срещу спорното разрешително за водовземане от подземни води. По същество на спора съдът е направил извод за неоснователност на жалбата, предвид което я отхвърлил. Изложил е кратки съображения, че както от представените по делото доказателства, така и от приетите и неоспорени заключения на в. л. Кирков се установява наличието на остатъчен свободен ресурс от 3,59 л/сек. Наред с това е приел, че Разпоредбите на Директива 2009/54/ЕО са свързани с изискванията към натурални минерални и изворни води, в това число тяхното етикетиране и нямат пряко отношение към броя на издадените разрешителни за водоползване от един извор. Въз основа на това е направил извод, че броят на издадените разрешителни за водоползване, които се предоставят по реда на Закона за водите, не може да бъде пряка предпоставка на пазара да присъстват бутилирани води с различни търговски описания от един и същ извор, ако се спазва принципът "един извор - едно търговско описание". Приел е, че не са налице и застрашени интереси за "Девин" АД съгласно Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели (обн. ДВ, бр. 68 от 2004 г.), както и не съществува забрана за издаване разрешително за водовземане на едно лице, произтичаща от разпоредбите на Директива 2009/54/ЕО. С тези мотиви е обосновал извод, че оспореният акт е законосъобразен, предвид което отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е недопустимо като постановено по просрочена жалба. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Предвид този извод то следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Установява се, че съдебното производство по адм. д. № 568 по описа на АСПв за 2014 г. е образувано по подадена от "Девин" АД жалба срещу Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 31510435 от 05.12.2013 г. от каптиран извод "Балдаран", издадено от директора на БДУВИБР - център Пловдив (Разрешително № 31510435 от 05.12.2013 г., Разрешително/то). По подробно изложени в жалбата съображения е поискана отмяната на това Разрешително като незаконосъобразно. Изрично е мотивирано подаването на жалбата в срок, доколкото към датата на депозирането й пред АСПв - 20.02.2014 г. не е налице произнасяне на министъра на околната среда и водите по подадената пред него на 09.01.2014 г. жалба срещу Разрешителното и "Девин" АД не е уведомено за датата, на която жалбата, ведно с преписката е получена от компетентния да се произнесе административен орган. Видно е от съдържанието на акта, че в него изрично е указана възможността за обжалването му по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите страни, чрез директора на БДУВИБР - Пловдив пред министъра на околната среда и водите или пред АСПв. Разрешително № 31510435 от 05.12.2013 г. е съобщено на "Девин" АД, чрез връчването му на 27.12.2013 г. (л. 146, 147 от адм. д. № 568/2014 по описа на АСПв, том 1) и на 08.01.2014 г., тоест в срока по чл. 84, ал. 1 АПК дружеството е упражнило правото си на жалба срещу него пред министъра на околната среда и водите, чрез директора на БДУВИБР - център Пловдив. Жалбата е постъпила в БДУВИБР - център Пловдив по вх. № КД-03-1 от 09.01.2014 г. (л. 88 от адм. д. № 568/2014 г. по описа на АСПв, т. 1 и л. 507-513 от същото дело, т. 3). Поискана е отмяната на Разрешителното изцяло като незаконосъобразно. На 16.01.2014 г., с писмо изх. № КД-03-1 по описа на БДУВИБР - център Пловдив директорът на БДУВИБР - център Пловдив е изпратил в Министерство на околната среда и водите административната преписка по издаване на Разрешителното, ведно със становище по жалбата. От приложеното Решение № 32 от 06.03.2014 г., издадено от министъра на околната среда и водите (Решение № 32) се установява, че подадената от "Девин" АД жалба по вх. № КД-03-1 от 09.01.2014 г. по описа на БДУВИБР - център Пловдив срещу Разрешителното е постъпила в Министерство на околната среда и водите по вх. № 05-08-595 от 20.01.2014 г. Изрично е посочено в Решение № 32, че след като не е намерил основание за пререшаване на въпроса на основание чл. 92, ал. 1 АПК, директорът на БДУВИБР - център Пловдив е изпратил административната преписка по издаване на Разрешителното на по - горестоящия орган - министъра на околната среда и водите за произнасяне по компетентност. Данни за изпращането на преписката, ведно с жалбата се съдържат и в Решение № 129 от 10.07.2015 г., издадено от министъра на околната среда и водите (л. 653-657 от адм. д. № 568/2014 по описа на АСПв, т. 3), с което жалбата на "Девин" АД, с вх. № КД-03-1 от 09.01.2014 г. по описа на БДУВИБР - център Пловдив срещу Разрешителното е отхвърлена и Разрешителното е потвърдено като правилно и обосновано. С Решение № 32, едва на 06.03.2014 г., в производство по реда на чл. 81 - 98 АПК, жалбата на "Девин" АД срещу Разрешително № 31510435 от 05.12.2013 г. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и е прекратено производството по обжалването му. Това решение е отменено с Определение № 12954 от 30.10.2014 г., постановено по адм. д. № 13247 по описа на Върховния административен съд за 2014 г. и е върната преписката на министъра на околната среда и водите за разглеждане на подадената жалба по същество. Впоследствие с Решение № 129 от 10.07.2015 г., издадено от министъра на околната среда и водите жалбата на "Девин" АД, с вх. № КД-03-1 от 09.01.2014 г. по описа на БДУВИБР - център Пловдив срещу Разрешителното е отхвърлена и то е потвърдено като правилно и обосновано. Жалбата до АСПв срещу спорното Разрешително е подадена от "Девин" АД на 20.02.2014 г. (вж. л. 2 от същото дело, т. 1 и изявлението в този смисъл в самата жалба). Както се посочи, в решението, предмет на касационна проверка, същата е счетена за процесуално допустима като подадена в срок. В така подадената на 20.02.2014 г. жалба не се твърди, че е подадена друга такава срещу Разрешителното по реда на чл. 97, ал. 5 АПК в по - ранен момент. Според настоящия състав на Върховния административен съд направената преценка от първоинстанционния съд досежно допустимостта на жалбата като подадена в срок, е неправилна. Написа се, че с жалба, постъпила в Министерство на околната среда и водите срещу спорното Разрешително по вх. № 05-08-595 от 20.01.2014 г., изпратена ведно с административната преписка от директора на БДУВИБР - център Пловдив, то е обжалвано по административен ред в срока по чл. 84, ал. 1 АПК. Следователно, за министъра на околната среда и водите от тази дата е започнал да тече двуседмичния срок за произнасяне, регламентиран в чл. 97, ал. 1 АПК. Както се посочи, на 20.01.2014 г. министърът е разполагал с материалите по административната преписка, ведно със становище на директора на БДУВИБР - център Пловдив по жалбата. Срокът е изтекъл на 03.02.2014 г. (присъствен ден - понеделник). Тъй като министърът не се е произнесъл в срока по чл. 97, ал. 1 АПК, за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневния срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК при прилагане на правилото на чл. 149, ал. 3 АПК - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе министърът. Ето защо в конкретния случай оспореното Разрешително е следвало да се оспори в срок до 17.02.2014 г. (присъствен ден - понеделник). Тъй като "Девин" АД е подало жалбата си до съда на 20.02.2014 г. тя се явява просрочена. Така изразеното от настоящия състав становище досежно недопустимостта на оспорването на "Девин" АД срещу Разрешително № 31510435 от 05.12.2013 г. поради просрочие на жалбата е съобразено с взетото решение по т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В неговите мотиви по т. 2 е прието, че за жалбоподателя е налице процесуалната възможност да проследи изпращането на преписката, тоест да се установи началния момент, от който се брои срокът за произнасяне от по-горестоящия административен орган. Предвид това е отчетено, че трудността за проследяване на началния момент на срока за произнасяне от този орган е преодолима. Без значение за броене на срока е изпращането на 14.02.2014 г., тоест след изтичане на срока за произнасяне от по-горестоящия орган по чл. 97, ал. 1 АПК, на подадената от "Девин" АД жалба на "Балдаран Васт" ЕООД с писмо с изх. № 05-08-595 от 14.02.2014 г. за становище в тридневен срок на основание чл. 34, ал. 3 АПК (данни за това процесуално действие се съдържат в Решение № 32). Посочената разпоредба има своето систематично място в глава пета от АПК "Издаване на административни актове", раздел I "Индивидуални административни актове" и е неприложима в производството по оспорването им, уредено в глава шеста от АПК "Оспорване на административните актове по административен ред". В последната липсва разпоредба препращаща към правилата, приложими за производството по издаване на административни актове. Срокът за произнасяне на административния орган е дефиниран в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 АПК и не зависи от изпращането на препис от жалбата за становище, респективно от получаването на такова по преписката. Евентуалното изпращане на приложените съгласно чл. 86, т. 4 АПК преписи и изслушването по чл. 96 АПК следва да се извърши в този срок. Последващото произнасяне на министъра на околната среда и водите с Решение № 32 от 06.03.2014 г., отменено с Определение № 12954 от 30.10.2014 г., постановено по адм. д. № 13247 по описа на Върховния административен съд за 2014 г. и новото произнасяне на министъра с Решение № 129 от 10.07.2015 г. не може да новират срока за съдебно оспорване на Разрешителното. Така е възприето и в посоченото тълкувателно решение, съгласно което произнасянето на по-горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 АПК (двуседмичен в настоящата хипотеза), не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал. 3 АПК е преклузивен. Последващото късно произнасяне с изричен акт на министъра на околната среда и водите, с който е отхвърлена жалбата срещу Разрешителното не полага началото и на нов срок за съдебно обжалване. В този смисъл направеният извод за допустимост на жалбата срещу него в Определение № 12954 от 30.10.2014 г. не може да промени горните изводи. То не обвързва настоящия състав, в него не е обсъждан въпроса досежно спазване срока за съдебното обжалване на спорното Разрешително и постановяването му предхожда цитираното по - горе тълкувателно решение. По тези съображения и като съобрази, че съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната власт, следва да се приеме от настоящия състав, че първоинстанционният съд е бил сезиран с просрочена жалба, подадена след изтичането на срока по чл. 149, ал. 1, във вр. с ал. 3 АПК, която е процесуално недопустима. Пропускането на този срок погасява субективното право на жалба. Като е приел, че е сезиран с допустима жалба и се е произнесъл по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили, а производство по делото да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение