Решение № 242 от 30.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 692/2012 г.

Решение № 242 от 30.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 692/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Б. Б. Л. за възобновяване на ВНОХД № 140/2011 г. на Ловешкия окръжен съд и изменение на постановеното по него въззивно решение № 80/20.06.2011 г., с което е била изменена присъда № 97/08.10.2010 г. по НОХД № 642/2010 г. на Ловешкия районен съд. С тази присъда подсъдимият Б. Б. Л. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 и вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК за това, че за времето от 06.12.2009 г. до 04.01.2010 г., в гр. Л., С. индустриална зона, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с подсъдимите П. Ш. и П. Т., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и използване на МПС, отнел от складова база на [фирма] - Л. с МОЛ М. В. движими вещи на обща стойност 5547 лв. без съгласие на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Подсъдимият е бил частично оправдан да е извършил инкриминираното му престъпление за периода 01.12.2009 г. - 05.12.2010 г. и за вещи на стойност 939 лв. С въззивното решение Ловешкият окръжен съд е изменил присъдата, като е оправдал същия да е извършил деянието в периода от 27.12.2009 г. до 04.01.2010 г. и във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е намалил наложеното му наказание от 3 на 2 години и 10 месеца лишаване от свобода, като е потвърдил същата в останалата й част. В искането на осъдения, поддържано в с. з. пред ВКС от служебния му защитник, се изтъкват доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в отказ делото на първа инстанция да бъде разгледано по глава 27 и прилагане на чл. 373, ал. 2 от НПК, което е довело и до налагане на несправедливо наказание, чието намаляване се претендира. Направено е и оплакване за неправилно квалифициране на деянието във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като не е имало изкъртване на металната решетка на обекта. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно, тъй като въззивната инстанция е приложила чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е намалила наложеното на този подсъдим наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Неоснователен е довода за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до налагане на несправедливо наказание за извършеното деяние от подсъдимия Б. Л. От мотивите на въззивната инстанция и по повод направените пред нея възражения е съвсем видно, че отказът на първостепенния съд да проведе съкратено съдебно следствие по реда на глава 27, чл. 371, т. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК с оглед изразената позиция на всички подсъдими, е приет за незаконосъобразен. На тази основа е отчетена и явна несправедливост на наказанието на Л., което е било наложено съобразно минимума по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК и необходимост то да бъде редуцирано с прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК (очевидно във вр. с чл. 58а от НК, ред. ДВ. бр. 27/10.04.2009 г.). Именно поради това присъдата е била изменена и наказанието намалено от 3 на 2 години и 10 месеца лишаване от свобода. Следователно, в съгласие с изискванията на Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС (вж. т. 9), нарушението е преодоляно и понастоящем не се явява съществено. По отношение на конкретния размер на редуцираното наказание в искането не се излагат конкретни съображения за несправедливост, поради което и ВКС не дължи подробен отговор. Следва само да се подчертае, че в този размер то съответства на индивидуалната тежест на деянието (извършено при условията на продължавана престъпна дейност, в съучастие, с висока стойност на отнетите вещи и два квалифициращи признака по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК) и съотношението между установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Д. за неправилна квалификация във връзка с твърдения на подсъдимия за състоянието на решетката към момента на деянието са неоснователни. Те са били предмет на обсъждане от въззивния съд, който мотивирано е отговорил въз основа на какви доказателства е приел, че решетката е била изкъртена, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. По изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване, поради което и направеното искане от осъдения Л. следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение