Решение № 9379 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4027/2020 г.

Решение № 9379 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4027/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП, Агенцията) срещу Решение № 534/29.01.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 1902/2019 г. С обжалваното решение са отменени Заповед № 3 ЦУ-1938/28.12.2018 г. изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 92, чл. 90, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на А. Печовски е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и Заповед № 2931/31.12.2018 г., на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на А. Печовски и Агенцията е осъдена да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва единствено извода на съда за нарушаване на принципа на съразмерност, допуснато от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) при налагане на дисциплинарното наказание. Моли обжалваното решение да се отмени, а оспорваните заповеди да се потвърдят. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. Касаторът се представлява от юрк. Фенерска. Ответникът по касация – А. Печовски оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя писмена защита, в която се преповтарят съображенията изложени в отговора. Ответникът по касация се представлява от адв. Пенчева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото е установено, че А. Печовски е назначен в НАП със Заповед № 317. 1/03.05.2011 г. на изпълнителния директор на НАП, на длъжността "инспектор по приходите". Към края на 2016 г. и към датата на издаване на оспорваните заповеди е заемал длъжността инспектор по приходите в Дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Със Заповед № 3 ЦУ-383/19.03.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е наредено Инспекторатът на НАП да извърши проверка относно спазването на законите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове от страна на органите по приходи от Отдел "Проверки", Дирекция "Контрол" и публичните изпълнители от Дирекция "Събиране" към ТД на НАП София, която да обхване действията на служителите на НАП за периода от 01.01.2017 г. до датата на издаване на заповедта. За резултатите от извършената проверка, от ръководителя на Инспектората Л. Гинчина, е изготвен доклад заведен с вх. № 93-00-2102/31.05.2018 г. Върху същия, до нея е поставена резолюция "за преценка за образуване на дисциплинарно производство по т. ІІІ. 9 и ІІІ. 10". Със Заповед № 3 ЦУ-1050/07.08.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е наредено да се извърши проверка в ТД на НАП София на предприетите действия от служители на Дирекции "Контрол", "Събиране" и "Обслужване" в производства по ДОПК със страна Н. Баташки, образувани след 01.11.2016 г. За резултатите от проверката е изготвен доклад изх. № 93-00-4469/30.10.2018 г. Установено е, че А. Печовски, в качеството му на орган по приходите, е извършил проверка по прихващане или възстановяване, приключила с издаването на Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-22221016210978-004-001/20.12.2016 г. на Н. Баташки. При узнаване, че посочената в АПВ банкова сметка, запорирана като предварителна обезпечителна мярка в хода на течащо ревизионно производство, е закрита, Печовски не е спазил утвърдената процедура в Дирекция "Контрол" при ЦУ на НАП К6 "Извършване на проверка по прихващане или възстановяване", подробно описана в доклада и в обжалваното съдебно решение. От приетите по делото доказателства, във връзка със сочената проверка извършена от А. Печовски, е установено, че проверката по прихващане или възстановяване е инициирана във връзка с подадено искане вх. № 10-94-14-260/18.11.2016 г. от данъчно задълженото лице Н. Баташки за възстановяване на данък върху доходите на физическо лице за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г. в размер на 14 830 лева и следващите се лихви, внесени по Ревизионен акт № 2101302713/09.09.2013 г., който е обявен за нищожен с Решение № 11715/02.11.2016 г. на ВАС. Проверката е приключила с издадения от Печовски АПВ от 20.12.2016 г., с който е установена сума за ефективно възстановяване по посочената от задълженото лице банкова сметка в Първа инвестиционна банка в размер на 9 391, 65 лева главница и 8 802, 76 лева лихви. На 20.12.2016 г. в 12, 56 часа, непосредствено след получаване по електронен път на АПВ, но преди потвърждаване на връчването му, Баташки изпратил имейл на Печовски с искане сумата да бъде възстановена по друга банкова сметка в Първа инвестиционна банка с титуляр "Баташки и партньори" ЕООД или да му бъде разяснено как да получи парите в брой, тъй като банковата сметка, посочена в искането за възстановяване е закрита, а лицето се намира извън страната. Печовски не коригирал номера на банковата сметка, отразена в АПВ и го изпратил за осчетоводяване и възстановяване на дължимата сума в Отдел "Обработка на плащания и задължения" ("ОПЗ"). Междувременно е направено предложение за възлагане на ревизия на Н. Баташки по ЗДДС за периода от 01.12.2011 г. до 31.12.2011 г., издадена е заповед за възлагане на ревизия като с оглед обезпечаване на задължението, ревизиращият екип е изготвил и искане за предварително обезпечение на задължения, чрез налагане на запор върху банковата сметка на Баташки, посочена в искането за възстановяване, разглеждано от Печовски. Публичният изпълнител издал постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, за което уведомил Печовски по имейл на 20.12.2016 г. в 17, 11 часа. Във връзка с издадения АПВ, от Отдел ОПЗ сумата по него била осчетоводена на 22.12.2016 г. и на 23.12.2016 г. била преведена по сметката на Баташки в Първа инвестиционна банка, която е закрита. На 28.12.2016 г. сумата се върнала обратно по сметката на НАП. На 11.01.2017 г. сумата по АПВ била преведена по сметката на "Баташки и партньори" ЕООД. В писмените си обяснения по реда на чл. 93 от Закона за държавния служител (ЗДСл) А. Печовски не оспорва, че не е прочел изпратения му от публичния изпълнител на 20.12.2016 г. в 17, 11 часа имейл. Непрочитането му е причината да не го уведоми за промяната на номера на банковата сметка, по която ще бъде възстановена сумата по АПВ. Със Заповед № 3 ЦУ-1826/06.12.2018 г. изпълнителният директор на НАП е наредил Дисциплинарният съвет /ДС/, назначен със Заповед № 3 ЦУ-1045/06.08.2018 г., да образува дисциплинарно дело срещу държавния служител А. Печовски, да разгледа дисциплинарното дело и да представи на изпълнителния директор решението си в сроковете по чл. 96, ал. 4 ЗДСл. Заседанието на ДС е проведено на същата дата /06.12.2018 г. / като резултатите от него са обективирани в нарочно съставен за целта протокол. Заключението му е, че Печовски е извършил установените при проверката на Инспектората нарушения, които се явяват дисциплинарни такива, нарушенията са извършени виновно и за тях ДС предлага налагането на дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от една година". Решението на ДС е обективирано в Решение № РЦУ-212/11.12.2018 г. На 11.12.2018 г. върху протокола е поставена резолюция "Да" и и е определена дата за изслушване на служителя от ДНО – 14.12.2018 г. До А. Печовски е изпратено писмо по електронната поща, с което той е уведомен, че е поканен за изслушване от дисциплинарно-наказващия орган на 14.12.2018 г. в 9, 30 часа като към писмото са приложени докладът на ръководителя на Инспектората от 30.10.2018 г. и решението на ДС. За датата на насроченото изслушване жалбоподателят е уведомен и с нарочно писмо изх. № 94-А-345/13.12.2018 г. В същото е инкорпорирана и разписка за получаването му на 14.12.2018 г. и удостоверяване получаването на материалите по дисциплинарното дело. За изслушването на служителя от ДНО е съставен протокол. Видно от него, на служителя е предоставена възможност да даде и писмени обяснения по случая до 19.12.2018 г., 17, 30 часа. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт, като за да достигне до този извод се е позовал на разпоредбите на чл. 97, ал. 1, чл. 92, ал. 1, чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл и чл. 13 от Закона за Национална агенция за приходите (ЗНАП). При издаване на оспорените заповеди са спазени изискванията на чл. 59 АПК. Спазена е и процедурата, предвидена в ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание. Спазен е срокът по 94 ЗДСл. За да отмени решението съдът е изложил съображения, че неправилно е приложен материалният закон. Посочил е, че безспорно от доказателствата по делото са се установили извършените действия от жалбоподателя, квалифицирани от ДНО като неизпълнение на служебните му задължения, с което е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. и съответно установяване на дисциплинарното нарушение, извършено виновно, обуславя налагането на дисциплинарно наказание. След анализ на разпоредбата на чл. 91 ЗДСл. решаващият съд е изложил съображения, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание тежестта на нарушението е описана бланкетно – формално е посочено, че предвид тежестта на нарушенията, настъпилите от тях вредни последици, вината и субективното отношение на служителя, следва да се приложи най-тежкото наказание. Липсва конкретизация на степента на значимост на нарушението спрямо изискванията на закона, предвид факта, че издаденият в проведеното на Баташки производство, ревизионен акт е обявен за нищожен. В заповедта вредните последици от нарушението са описани като възпрепятстване налагането на адекватни обезпечителни мерки за бъдещи задължения на задълженото лице Баташки. Към онзи момент - 20.12.2016 г., ДНО не би могъл да знае какъв ще бъде изходът от това ревизионно производство. Възпрепятстването освен това е с временен характер, а не абсолютно – за ревизиращия екип не е налице пречка за предприемане на действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на задълженото лице – чл. 198 вр. чл. 121 ДОПК. Поради това приел, че е нарушен принципът на съразмерност. Най-тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в ЗДСл се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното от служителя дисциплинарно нарушение, като се има предвид и обстоятелството, че за последните три години служителят е получил оценки на изпълнението на длъжността "изпълнението напълно отговаря на изискванията". Посочил е, че незаконосъобразността на Заповед № 3 ЦУ-1938/28.12.2018 г. обуславя незаконосъобразност и на последващо издадената Заповед № 2931/31.12.2018 г., с която служебното правоотношение на оспорващия е прекратено поради налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Решението е правилно - постановено е при коректно установени фактически обстоятелства и точно приложение на материалния закон. Правните изводи на съда съответстват на фактическите констатации и решението му не е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, изводите му са логични, взаимосвързани и последователни. Правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че безспорно от доказателствата по делото са се установили извършените действия от А. Печовски, квалифицирани от ДНО като неизпълнение на служебните му задължения, с което е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. и съответно установяване на дисциплинарното нарушение, извършено виновно, обуславя налагането на дисциплинарно наказание. С оглед разпоредбата на чл. 91, ал. 1 ЗДСл настоящият състав намира за правилен извода на решаващия съд, че най-тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в ЗДСл се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното от служителя дисциплинарно нарушение. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че решението е издадено в нарушение на материалния закон, поради приетото от съда, че е нарушен принципът на съразмерност при налагане на дисциплинарното наказание. Принципа на съразмерност, прогласен от разпоредбата на чл. 6 АПК изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, при наличието на две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, както и че административният орган трябва да се въздържа от издаване на актове и извършване на действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, и че следва да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В случая наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" не съответства на тежестта на нарушението, като изложените в тази връзка съображения от първоинстанцинния съд следва да се споделят. Вредните последици са хипотетични – служителят е възпрепятствал да бъдат наложени адекватни обезпечителни мерки за бъдещи задължения на задълженото лице, без същите да са посочени, няма предходни нарушения, не е конкретизирана формата на вината на служителя – събраните доказателства навеждат на извод за проявена небрежност, а не за пряк умисъл, а за такова нарушение законът дава възможност за налагане на други по - леки наказания от наложеното дисциплинарно наказание, с което може да се постигне преследваната цел, а именно генералната и индивидуалната превенция. Служителят е допуснал нарушение на служебната дисциплина, но при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание от ДНО не са съобразени всички обстоятелства по чл. 91 ЗДСл. ДС е предложил налагането на по – леко дисциплинарно наказание - понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година, което съответства на тежестта на нарушението и съобразява поведението на служителя при извършване на дисциплинарното нарушение. Изложените от ДНО мотиви, за да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, не обосновават налагането му. Правилно решаващият съд е приел, че незаконосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение е обосновала и незаконосъобразност на последващата заповед, с която е прекратено служебното правоотношение, поради което същата правилно е отменена. Налице е бланкетно посочване на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда твърдението за този порок на съдебния акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 АПК в доказан по делото размер 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно договор за правна помощ от 10.03.2020 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение