Решение № 852 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12053/2012 г.

Решение № 852 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12053/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Добрич, против решение № 182 от 17.08.2012 г., постановено по адм. дело № 225/2012 г. по описа на Административен съд - Добрич. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Минчо Желязков Мавродиев, от гр. Добрич, чрез своя процесуален представител в представено по делото писмено становище, счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон се преценява от настоящия касационен състав за неоснователна. С решение № 182 от 17.08.2012 г., постановено по адм. дело № 225/2012 г. по описа на Административен съд - Добрич е отменил решение № 7 от 05.03.2012 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Добрич, с което е потвърдено разпореждане № 5405177965 от 03.11.2011 г. на началник отдел администрация "пенсии" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на Минчо Желязков Мавродиев, от гр. Добрич на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да постанови това свое решение, първоинстанционния съд е приел, че за периода 01.09.1980 г. - 26.08.1989 г. положеният от лицето труд като заварчик в търговско дружество "Б-63-Д" АД гр. Добрич следва да се зачете от II категория и при тези фактически установявания да се приложи разпоредбата за ранно пенсиониране. Приел е, че оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон, като същия е отменен и преписката е върната за ново произнасяне с дадени указания по приложението на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № МП - 9894 от 19.07.2011 г. до РУ "СО" - гр. Добрич, настоящият ответник по касация Минчо Желязков Мавродиев от гр. Добрич е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 2 от КСО. Приложил е изискуемите документи, удостоверяващи осигурителен стаж и декларация за прекратяване на осигуряването. Пенсионните органи са приели, че заявителят не притежава минимално изискуемия осигурителен стаж от първа или втора категория за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Спорен между страните е осигурителният стаж, положен от лицето в търговско дружество "Б-63-Д" АД гр. Добрич през периода 01.09.1980 г. - 26.08.1989 г. на длъжността "заварчик". Пенсионните органи са го зачели при условията на трета категория труд. Приетата в първоинстанционното производство експертиза установява, че труда на заявителя за процесния период е полаган като "ел. заварчик" в бригада 1 "Никола Вапцаров". Записът в трудовата книжка за спорния период от време е електро заварчик. По данни на осигурителя съгласно разплащателните ведомости е получавал възнаграждение за длъжността заварчик. Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели са изяснили същността на работния процес в механичния цех, където е работил ответника по касация, които обстоятелства подкрепят фактите, установени от експертизата и кореспондират с останалите писмени доказателства по делото. Установено е че през спорния период от време ответника по касация е работил само като заварчик и не е изпълнявал други трудови функции. Предвид гореизложеното първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че трудът за времето от 01.09.1980 г. - 26.08.1989 г. следва да бъде зачетен като положен при условията на втора категория. Това обуславя различен фактически състав от този, възприет от пенсионните органи и сочи наличие на основанията за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. По изложените съображения съдебното решение следва да бъде потвърдено като правилно. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение