Решение № 6438 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1936/2015 г.

Решение № 6438 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1936/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 8182 от 23.12.2014 г., постановено по адм. д. № 6279/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК, като касаторът не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърденията си. Ответникът - Евгений Георгиев Щерев, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на Евгений Георгиев Щерев сумата 10 500 лв., представляваща обезщетение за шестмесечен период, през който е останал без работа поради незаконното му уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2013 г. до окончателното и заплащане. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че с влязло в сила решение на 20.12.2013 г. е отменена заповед от 09.04.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което служебното правоотношение на Щерев е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Установено е, че за релевантния период от шест месеца държавният служител не е получавал възнаграждение за друга работа. Размерът на обезщетението е изчислен като е взет размера на основаната месечна заплата на Щерев към момента на възстановяването му на длъжност за шест месеца. Следователно присъденото възнаграждение е в съответствие с изискванията на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Твърдението на касатора, че жалбоподателят е председател на сдружение с нестопанска цел - "Карете клуб "Камае" не обосновава извод, че служителят е получавал възнаграждение за тази длъжност. В тежест на касатора е да установи, че за релевантния период в това си качество Щерев е получавал възнаграждение, което не е сторено. Следователно като е уважил предявения иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. първоинстанционният съд е постановил решение, което е съответно на материалния закон, а изводите на съда за основателност на иска се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърденията на касатора в тази насока са декларативни и не сочат на конкретни нарушения, допуснати от първоинстанционния съд. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,