Решение № 6474 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8540/2012 г.

Решение № 6474 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8540/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 АПК и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител Юлиян Щилянов, против решение № 1430 от 16.03.2012 г. по адм. дело № 4743/2010 г. на Административен съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се подробни доводи по същество на спора. Иска се отмяна на решението и постановяване на такова по същество ведно с разноските по делото. Ответникът - Марин Радоев Карпулски, чрез писмено становище моли да се даде ход на делото и заявява, че е редовно призован. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. С чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Марин Карпулски, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/13275 от 8.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е установена като недължимо получена от жалбоподателя по подадено от него Общо заявление за единно плащане на площ за 2007 г. сума в размер на 458,99 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел е още, че е нарушена процедурата по издаване на акта - чл. 26, 28, 35 и 36 от АПК, тъй като не е уведомен жалбоподателя за започналото административно производство и не са събрани служебно необходимите доказателства. Освен, че административният орган при издаването на оспорения акт е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорвания акт, липсва и недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което да е въвело заблуждение органите на Разплащателната агенция, което от своя страна го освобождава от санкция съгласно основните приложения от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделския производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Безспорно в конкретния случай индивидуалния административен акт е издаден от компетентния орган. Плащането на процесната сума е във връзка с подадено заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Мярка 211 "плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР 1). Няма спор по делото, че заявлението на ответника в настоящото производство, не е било избрано за проверка, съобразно използвания метод на анализ на риска. Площите, декларирани от него във физически блокове с код 6 не са признати за подпомагане, изключени са от одобрените площи по заявлението и са отчетени като наддекларирани. По делото е била назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза и повторна такава приета от съда, която е установила, че недължимо платената сума е в размер на 106,43 лв. На основание чл. 143 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си бенефициентът е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Съгласно чл. 24, т. 2 Регламент (ЕО) № 796/2004 г. всяка проверка, включително и допълнителните такива извършени през м. ноември 2008 г., при която са констатирани нередности, следва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия Регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки, и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от отменените указания, според които само проверки на РА са основания за одобряване или не и констатираните при последващите проверки различия, е било задължително да се уведоми искателя. Разплащателната агенция е следвало да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, която е основание за отмяна на атакувания акт. От друга страна правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 34 и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил ответника по касационната жалба за започнатото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. При така изложените съображения, обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - III отделение,