Решение № 1541 от 13.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Душанова-Панчева от гр. София, чрез пълномощника й адв. В. Пенчев против решение 3154/10.05.2022 г., постановено по адм. д. 710/2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против заповед 8121К-58/06.01.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалбоподателка намира за несъстоятелно и необосновано позоваването в мотивите на първоинстанционното решение на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), като твърди, че предвидената в тази разпоредба възможност за пенсиониране е предоставена единствено на служителя. Излагат се съображения, че прекратяването на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл може да се случи единствено в хипотезата на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 от КСО, което право, към датата на издаване на оспорената заповед, Душанова-Панчева не е имала. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и потвърдената с него заповед на министъра на вътрешните работи. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрк. М. Стоев, в писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за производството.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалвания правен резултат, съдът приема за установено от представените по делото доказателства, че със заповед 8121К-7677/25.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи жалбоподателката е назначена за държавен служител на длъжността старши експерт в 01 сектор Анализ и планиране към отдел Информационно осигуряване, анализ и планиране при СДВР. С оспорената заповед 8121К-58/06.01.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Душанова-Панчева от 14.01.2022 г. Със същата заповед е наредено на основание чл. 106, ал. 3 и чл. 61 от ЗДСл да се изплатят полагащите се обезщетения, както и на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл да се изплати обезщетение в размер на една основна месечна заплата за неспазване на срока на предизвестието.

При тези данни, от правна страна съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, спазени са изискванията за форма и съдържание на оспорения административен акт в съответствие с чл. 108 от ЗДСл. Прието е, че разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не въвежда изискване за излагането на специални мотиви относно прекратяването на служебното правоотношение. Издаването на заповедта не е необходимо да бъде свързано с определено поведение на служителя, достатъчно е да е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният съд приема, че при издаването на акта са спазени административнопроизводствените правила, а актът е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на общата разпоредба на чл. 68 от КСО, предвиждаща възникване на право на пенсия при навършването на определена възраст и при определен осигурителен стаж. Решаващият съд счита, че условията за пенсиониране през 2022 г. са следните:

• право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО се придобива при навършена възраст 61 години и 10 месеца и осигурителен стаж 36 години и два месеца за жените, и навършена възраст 64 години и 6 месеца и осигурителен стаж 39 години и 2 месеца за мъжете.

• право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО за лицата, които нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, но имат не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, се придобива при навършена възраст 66 години и 8 месеца за мъжете и жените.

Съдът посочва, че не е налице едно от кумулативните изисквания на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, а именно осигурителният стаж на жалбоподателката да е 36 години и 2 месеца. В случая обаче са налице материалните предпоставки на нормата на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като към 06.01.2022 г. Душанова-Панчева е навършила [възраст], а действителният осигурителен стаж на последната към тази дата възлиза на повече от 15 години.

В заключение съдът приема, че законосъобразно е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката на посоченото в заповедта правно основание.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд постановява решението си при изяснени фактически обстоятелства и правилно прилагане на материалния закон.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд като задълбочени и правно обосновани и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря в цялост.

Правилен е изводът на съда за наличие на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. За да възникне правото на органа по назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение с едномесечно предизвестие по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, следва да са налице условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на държавния служител, като установяването на този факт следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 68 от КСО, както правилно приема и решаващият съд.

Изложените в касационната жалба оплаквания преповтарят тези пред първата инстанция и по същество са възражения срещу законосъобразността на заповед 8121К-58/06.01.2022 г. на министъра на вътрешните работи предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд. Съдът правилно посочва, че към процесната дата условията за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 1 КСО за Душанова-Панчева са налице навършена възраст [възраст] и осигурителен стаж 36 години и два месеца за жените. Касационната жалбоподателка не оспорва установените от АССГ обстоятелства, че към датата на процесната заповед за прекратяване на служебното й правоотношение - 06.01.2022 г. е навършила [възраст] и осигурителният й стаж е 29 години и 7 месеца, тоест за нея не са налице в условията на кумулативност двете предпоставки за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО.

Спорът се свежда единствено до въпроса намира ли приложение при конкретното прекратяване на служебното правоотношение едностранно от органа по назначаването разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, според която в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е приложима само във връзка и при изпълнение на условията, предвидени в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и че визираната възможност в чл. 68, ал. 3 КСО е предоставена единствено на служителя, но не и на органа по назначаването.

Правилно и в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл решаващият състав посочва, че цитираната норма е приложима при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обхваща всички случаи на пенсиониране по чл. 68 от КСО, включително и осигурителния стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО. С тази норма е дадено специфично право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, което обаче не означава, че е различен вид пенсия от пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Предвид систематично място на чл. 68 от КСО в Раздел I на глава шеста Пенсии за осигурителен стаж и възраст и разпоредбата на чл. 68а, ал. 2 от КСО, която гласи, че лицата, на които е отпусната пенсия в намален размер, нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1, 2 и 3, се налага извод, че придобитото право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО е именно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този смисъл е и константната съдебна практика.

При доказано придобито право на пенсия по чл. 68 от КСО, фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се счита за изпълнен, без да се държи сметка дали касационната жалбоподателка е реализирала правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този смисъл са ирелевантни твърденията в касационната жалба, че държавната служителка не е упражнила правото си на лична пенсия, а е получавала наследствена такава, в подкрепа на които представя доказателство пред касационната инстанция - разпореждане [номер] на РУ Социално подпомагане - гр. София от дата 06.11.2009 г., от което е видно, че на Душанова-Панчева на основание чл. 82, ал. 2 от КСО е отпусната наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето Ж. Панчев, починал на 12.12.1997 г., считано от 18.09.2009 г. Представеното доказателство за получавана наследствена пенсия, не опровергава изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената пред него заповед на министъра на вътрешните работи. Основанията за получаване на наследствената пенсия, регламентирани в чл. 80 и следв. от КСО са различни от тези по чл. 68 от КСО.

В заключение, правилно първоинстанционният състав посочва в обжалваното решение, че са налице и двете кумулативни изисквания на чл. 68, ал. 3 от КСО - възраст и действителен осигурителен стаж, поради което жалбоподателката е придобила правото на пенсия в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО. Посоченото в заповедта отговаря и на изискванията за мотивиране на акта, по аргумент от нормата на чл. 108 от ЗДСл, както обосновано отбелязва и първоинстанционният съд в мотивите си. След като са налице кумулативните изисквания за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, правилно съдът приема, че органът по назначаването може да упражни едностранно правото си да прекрати служебното правоотношение с държавния служител. Правилно е приложен материалния закон.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед на директора на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение със С. Душанова-Панчева на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е законосъобразен административен акт.

Обжалваното съдебното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация претендира разноски за касационната инстанция в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав счита, че така претендираните разноски не съответстват на предвидения максимален размер на възнаграждението за една инстанция по административни дела, определен съгласно чл. 78, ал. 8, изр. 2 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и вр. чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, поради което същите следва да бъдат определени в размер на 150 лв., платими от касационната жалбоподателка.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,