Решение № 12346 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6325/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "С. Маркова , подадена чрез упълномощения адвокат С. Райчева, против решение 48 от 13.03.2023 г., постановено по адм. дело 213/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу решение за налагане на финансова корекция 10/311/00876/3/01/04/02 от 27.04.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и е осъден да заплати на фонда направените по делото разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, без да се сочат конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят счита, че събраните по делото доказателства не е установено неспазване на договорни и нормативни задължения във връзка с реализирания проект, като съдът не е взел предвид наведените в първоначално подадената жалба доводи относими към изпълнението на проекта. Претендира отмяна на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноски. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в представена по делото молба чрез пълномощника си главен юрисконсулт Б. Митев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "С. Маркова срещу решение за налагане на финансова корекция 10/311/00876/3/01/04/02 от 27.04.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на едноличния търговец е определена окончателна финансова корекция в размер на 37 750.03 лева, приспадната е сумата от 8 301.65 лв., внесена по Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 10/311/00876/3/01/04/01 и е останала за възстановяване сумата от 29 448.38 лева. За да постанови решението си, съдът след изясняване на фактическата обстановка и във връзка с приетото по делото основно и допълнително заключение по допуснатата съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/, е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа изложение на фактически и правни основания, и е издадено при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 73, ал.2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, след постановяването на решение 12786/15.12.2021 г. на ВАС по адм.д. 4836/2021 г. Първостепенният съд е преценил, че от съдържанието на акта е видно, че фактическото основание за неговото издаване е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на ЕТ С. Маркова гр.Сапарева баня приходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., т.е. за неизпълнение на одобрени индикатори. Изрично е посочил, че тези фактически констатации се потвърждават от заключението на вещото лице М.Васева. Счел е, че заложените в бизнес плана финансови показатели представляват по своето естество индикатори за изпълнение на одобрения проект /по мерките и подмерките от ПРСР/ и непостигането им води до необходимост от коригиране размера на финансовата помощ, тъй като попада в материалноправната хипотеза на чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /понастоящем ЗУСЕФСУ/ - неизпълнение на одобрени индикатори. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 30/2008 г., Наредбата/ и клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 от сключения между едноличния търговец и ДФЗ договор, въз основа на което е приел, че нарушението е доказано. Счел е, че след като правното основание за налагането на финансовата корекция е чл.70, ал.1, т.7 ЗУСЕФСУ, при установено нарушение на чл. 27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ , то обосновано финансовата корекция е наложена на основание т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата и е определена в размер на 37 750. 03 лева, представляваща 15% от предоставената финансова помощ по договора. На последно място е съобразил, че от допълнителното заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че няма данни за направени и отказани резервации през периода на ремонтните дейности, поради което не може да се обоснове категоричен извод за пропусната възможност за реализиране на приходи. Така постановеното решение е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат неговата отмяна. Страните не спорят за установените от първоинстанционния съд факти, а относно това дали касационният жалбоподател е допуснал констатираното от административния орган неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Установено е, че жалбоподателят е сключил договор 10/311/00876 от 18.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. /ПРСР 2007 2013 г./, с предмет на инвестицията Реконструкция, модернизация и и надстрояване в къща за гости в УПИ I - 2766, кв. 109, гр. Сапарева баня и внедряване на WEB - базирана информационна туристическа платформа за организиране туристически турове тип ЕКО САФАРИ в Национален парк Рила и околностите , по който е изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 251 666,86 лева. По делото не е спорно също така, че след плащане на едноличния търговец са били извършени проверки на място на 26.06.2019 г. и на 16.07.2019 г., при които е констатирано неспазване на договорни и нормативни задължения на едноличния търговец неспазване на разпоредбите на т.4.12 и т.4.18 от сключения договор, както и чл.16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. Констатациите са обективирани в доклад за нередност 10/311/00876/3/01/17/01 от 01.09.2020 г., според който за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ ползвателят е реализирал средно аритметично приходи в размер на 30.16% от заложените такива в одобрения бизнес план. Административният съд е съобразил, че производството по налагане на финансова корекция е инициирано след постановяване на окончателното съдебно решение 12786/15.12.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело 4836/2021 г., в което е възприето, че неизпълнението на показателите в бизнес плана представлява неизпълнение на индикатори по ЗУСЕСИФ и обуславя издаването на решение за налагане на финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във вр с чл. 73 от ЗУСЕСИФ. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по т. 4. 12 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, според която клауза ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея, включително като реализира финансовите приходи от дейността за периода на сключения договор. Непостигането на планираните финансови приходи и параметри за икономическа жизнеспособност, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на т. 4. 12 от договора и води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. от т. 8. 1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30/2008 г. Освен това, съгласно т.4.18 от договора, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Оттук следва извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. Поради това са неоснователни възраженията на касационния жалбоподател, че икономическата жизнеспособност следва да бъде преценявана за период от 10 години, както и че одобрената инвестиция включва единствено реализиране, въвеждане в експлоатация и промотиране на обекта. Непостигането на заложени в бизнес плана финансови-икономически показатели представлява неизпълнение на одобрени индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция. След реализиране на инвестицията ползвателят е длъжен да изпълнява записаните в бизнес плана приходна и разходна част. Неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри при всички случаи влече нежизнеспособност и непостигане на целите, за които е отпусната помощта. Бизнес планът и заложените в него стойности се изготвят от самия кандидат, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестициите е било основание и да бъде одобрен проекта му за подпомагане. В този смисъл бизнес планът и заявените с него стойности са относими за постигане целите на конкретната мярка, като заложените в него показатели са индикатор за изпълнение на проекта. Ирелевантна за изпълнението конкретните финансови показатели е добросъвестността не бенефициера при реализиране на отделните дейности по проекта, след като в проверявания период се установява неизпълнение на показателите за три пълни години, заложени в бизнес плана. Констатациите на проверяващите органи не включват такива, които касаят реконструкцията, модернизацията или експлоатацията на къщата за гости не по предназначение. Административният орган има право, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и задължение, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг, на поетите по силата на договорите за безвъзмездна финансова помощ задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. Настоящата касационна инстанция не констатира в производството пред първата съдебна инстанция да са били направени доказателствени искания, които не са уважени. Жалбоподателят посочва, че това е било сторено в съдебното заседание на 26.01.2021 г., което обаче е заседание в производството по адм. дело 385/2020 г. по описа на Административен съд Кюстендил по оспорването на първоначално издадения АУПДВ. В производството по обжалване на решението за налагане на финансова корекция, първостепенният съд е допуснал допълнителна задача към вещото лице, след като се запознае с материалите, които се намират в счетоводството на дружеството да отговори на въпроса по време на теча и след това, какъв ремонт е извършен, на каква стойност и каква е пропуснатата възможност за реализиране на приходи. Съдът обосновано е съобразил допълнителното заключение, според което ремонт е извършван, като дейностите са описани по видове услуги, количество, стойност на материали, труд и обща стойност. В заключението изрично е посочено, че няма договорен срок за изпълнение на СМР, както и данни приключил ли е ремонтът на обекта и кога; не са налице данни за направени и отказани резервации, поради което не може да се формира извод относно пропусната възможност за реализиране на приходи за периода на ремонта. Допълнителното заключение не опровергава констатациите на административния орган и не обосновава различни изводи, от тези които решаващият съд е формирал, тъй като не сочи наличие на форсмажорно събитие, което да не е било взето предвид при издаване на решението за налагане на финансова корекция. Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че актът е издаден във връзка с неизпълнението на бизнес плана за конкретен период /2016 г., 2017 г. и 2018 г./, а не по отношение на целия мониторингов период, като Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. /Правилата/ изрично предвиждат възможността органа да извърши проверка само по отношение на част от мониторинговия период, респективно липсва нормативна забрана финансова корекция да се издаде във връзка с трите проверявани години. Административният орган е приложил коректно процентния показател за допуснатото нарушение, тъй като според т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години /какъвто е настоящия случай/ се налага санкция в размер на 15% от предоставената финансова помощ по договора. По изложените съображения не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение