Решение № 9969 от 8.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Тодорова, с [ЕГН], чрез процесуалния ѝ представител адв. П. Аспарухов, срещу Решение 547 от 01.11.2021 г., постановено по адм. дело 523/2021 г. по описа на Административен съд (АС) Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Тодорова срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 11084/13.05.2021 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. Велико Търново в дирекция Оперативни дейности , Главна дирекция (ГД) Фискален контрол в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), и в полза на НАП са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че заповедта е мотивирана относно срока на налагане на мярката, както и че принципът за съразмерност и целта на закона са били спазени. Излагат се и аргументи, че първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди, че на 09.06.2021 г. Тодорова се е разпоредила с жилището, като го е продала на трето лице Е. Серафимова, за което по делото са налични доказателства. Част от оплакванията за свързани и с доводи, че издаването на заповедта за налагане на ПАМ преди издаването на наказателно постановление от една страна представлява съществено процесуално нарушение, а от друга лишава страна от привилегията, разписана в разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от 186 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). В заключение се моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Плевен, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - началник на отдел Оперативни дейности гр. Велико Търново в дирекция Оперативни дейности , ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт М. Жиянова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Плевен е била Заповед за налагане на ПАМ 11084/13.05.2021 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. Велико Търново в дирекция Оперативни дейности , ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която за констатирано нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на Министерство на финансите, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б и чл. 186 от ЗДДС на Д. Тодорова е наложена ПАМ запечатване на търговски обект апартамент за отдаване под наем за нощувки [заличен текст], находящ се в гр. Плевен, [улица], стопанисван от Д. Тодорова, с [ЕГН], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С обжалваното решение на АС - Плевен е отхвърлил жалбата на Д. Тодорова срещу Заповед за налагане на ПАМ 11084/13.05.2021 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. Велико Търново в дирекция Оперативни дейности , ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, като е осъдил Тодорова да заплати на НАП разноски по делото в размер на 100,00 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Според съда допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС безспорно е установено, като при извършена на 07.04.2021 г. в 17:10 ч. проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - апартамент за отдаване под наем за нощувки Вики след направена резервация чрез обаждане на [тел. номер], на който отговаряло лицето В. Тодорова дъщеря на собственичката на имота Д. Тодорова, е констатирано, че при контролна покупка/услуга на един брой нощувка на стойност 75,00 лева, заплатена в брой от проверяващите, не е издадена и предоставена фискална касова бележка поради липса на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство (ФУ) от датата на започване на дейността на обекта. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА 0449603/07.04.2021 г., като същите не се оспорват от Тодорова и не се ангажират доказателства, че в обекта - апартамент за отдаване под наем е налично монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че издаденият акт е мотивиран и законосъобразен и по отношение на определения от органа срок на ПАМ. Приел е, че при определяне на срока е съобразено обстоятелството, че неизползването на фискално устройство без изградена дистанционна връзка с НАП, и водещото като резултат от това неотчитане на всички извършени продажби създава благоприятно положение на пазара на предлаганите от лицето стоки по отношение на изрядните търговци, отчитащи коректно паричните си приходи, получавани в брой и извършените разходи, което е в противоречие на прокламираното с Конституцията основно начало - законът да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотреба с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. При определянето на продължителността на срока административният орган е взел предвид и тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, продължителността на осъществяване на търговска дейност и местоположението на търговският обект. Според съда административният орган е съобразил и конкретните особеностите на констатираното нарушение, а именно, че от търговския обект се извършват продажба на услуги, за които не се издават касови бележки, поради липса на фискално устройство, съответно - създадена е организация на работа, позволяваща оборотът да не се отчита и е налице невъзможност да се проследят реализираните услуги. Наред с това първоинстанционният съд е приел, че определеният 14 -дневен срок на ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. На последно място административният съд е посочил, че фактът дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление или не е ирелевантен за спора, тъй като това обстоятелство не е представлява предпоставка за налагане на ПАМ. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Плевен е правилно. Преди пристъпване към разглеждане на касационните оплаквания, следва да се направи уточнение, че съгласно чл. 208 АПК, предмет на съдебен контрол в касационното производство е първоинстанционното съдебно решение. В този смисъл от значение са само оплакванията, отнасящи се до неправилността на съдебния акт, а тези от тях, свързани с издаването и съобщаването на наказателно постановление не следва да бъдат обсъждани. Направените оплаквания, свързани с неправилно приложение на материалния закон, и по-специално липсата на законовите предпоставки за издаване на заповед за налагане на ПАМ, са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б от ЗДДС, ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни , независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. изрично регламентира задължението на лицата, извършващи продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционният съд е преценил издадения административен акт като законосъобразен. В конкретния случай приходната администрация е установила, че Д. Тодорова не е изпълнила задължението си за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта. Търговецът не е успял да обори описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства - ПИП сер. АА 449603/07.04.2021 г., ПИП 0449600/06.04.2021 г., Протокол 1682422/26.04.2021 г., както и от обясненията на собственика - Д. Тодорова, обективирани в декларация, приложена на л. 23 от първоинстанционното дело. При тези обстоятелства настоящият състав счита изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват налагането на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС, като в тази връзка намира оспореният административен акт за надлежно мотивиран. Не могат да бъдат споделени и твърденията на касационния жалбоподател, че при определяне на срока на мярката не са изложени конкретни мотиви, както и че така определяният срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 от АПК. Видно от оспорената заповед, същата съдържа ясни мотиви относно срока, за който се налага заповедта тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, продължителността на осъществяване на търговска дейност и местоположението на търговският обект. Правилно и при съобразяване на обстоятелството, че създадената организация в обекта води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане, е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Обстоятелството, че този срок е определен към средния размер удостоверява и спазването на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК, тъй като по-кратък срок би бил несъвместим с извършеното нарушение. На следващо място правилно АС - Плевен е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в съответствие и с целта на закона. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. б от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. В настоящия случай наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като именно такива цели преследва оспорената заповед на началника на отдел Оперативни дейности гр. Велико Търново в дирекция Оперативни дейности , ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП. Следва да бъде посочено, че в действителност първоинстанционният съд не е отговорил на възражението на жалбоподателката, че на 09.06.2021 г. се е разпоредила с жилището, като го е продала на трето лице Е. Серафимова. Посоченият пропуск не обосновава извършено нарушение от кръга на съществените по причина, че излагането на мотиви за посоченото обстоятелство не би променило крайните изводи на административния съд, тъй като към момента на констатиране на нарушението и издаването на заповедта от 13.05.2021 г., апартамента за отдаване под наем е стопанисван от Д. Тодорова и същата правилно е определена като адресат ЗПАМ. Съгласно чл.142 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява според фактите към момента на издаването му. Твърденията на касатора, свързани с продажбата на обекта след издаване на ЗПАМ, касаят изпълнението на индивидуалния административен акт и в този аспект са неотносими към въпроса за законосъобразността на наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект. Най - накрая не могат да бъдат споделени и аргументите на касатора, че обстоятелството, че заповедта за налагане на ПАМ предшества издаването на наказателното постановление, лишава страната от възможността да се възползва от привилегията, посочена в чл. 187, ал. 4. Следва да бъде посочено, че макар и да произтичат от един и същ правопораждащ факт, производствата по налагане на мярката и това за издаване на наказателно постановление имат своя самостоятелност и не са намират във връзка на преюдициалност от вида на сочената от касатора. Предвид изложеното, като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, Административен съд Плевен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати Националната агенция по приходите гр. София в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административния орган, издател на оспорената заповед, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, съставляващи юрисконсулско възнаграждение, определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,