Решение № 3439 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13292/2015 г.

Решение № 3439 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13292/2015 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Авто Свят" ООД, ЕИК 831214259, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Банат" 16, подадена чрез пълномощник - адв. Даракев от САК, против решение № 1598 от 13.03.2015 г., постановено по адм. дело № 2025/2013 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ) и по частната жалба на Robert Bosch GmbH - Германия, представлявано от адв. Читакова, срещу определение № 6164 от 13.11.2015 г. относно разноските, постановено по същото дело. По поддържаните оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът иска отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на разноски. Възразява срещу искането на Robert Bosch GmbH за прекратяване на касационното производство. Противопоставя се на претенцията на ответното дружество за разноски, при условията на евентуалност - прави възражение на прекомерност на заявената сума. Като ответник по частната жалба счита същата за неоснователна. Частният жалбоподател Robert Bosch GmbH моли атакуваното от него определение да бъде отменено като неправилно и въпросът по частната жалба да бъде разрешен в негова полза. В качеството му на ответник по касационната жалба оспорва същата. С отричащи допустимостта и основателността й доводи, претендира оставянето й без разглеждане, евентуално - отхвърлянето й, като му се присъдят разноски. Твърдението за недопустим касационен контрол, поради липса на правен интерес на касатора от търсената съдебна защита, обосновава с представеното пред настоящата инстанция влязло в сила Решение № 190/30.07.2015 г. на председателя на Патентното ведомство, с което на основание чл. 26, ал. 3, т. 4, във връзка с влязло в сила на 20.02.2015 г. решение № 271/7.02.2013 г. на СГС по търг. дело № 3226/2011 г., регистрацията на процесната комбинирана марка "BOSHI", рег. № 76803, собственост на "Авто Свят" ООД, е заличена за всички класове, поради установена по съдебен ред недобросъвестност на заявителя при подаване на заявката. Ответникът - председателят на Патентното ведомство (ПВ), не изразява становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Счита, че оспорените съдебни актове са правилни и следва да се оставят в сила. С атакуваното от "Авто Свят" ООД решение АССГ е отхвърлил жалбата му срещу Решение № 389/8.11.2012 г. на председателя на Патентното ведомство, с което на основание чл. 46, чл. 26, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО по искане на Robert Bosch GmbH е заличена регистрацията на притежаваната от жалбоподателя марка "BOSHI", рег. № 76803, комбинирана, за всички стоки от класове 07, 12 и следните услуги от клас 35 на МКСУ - "услуги, свързани с пазарни проучвания; управление на търговски сделки; търговска информация; административна дейност". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на доказателствата по делото е формиран извод за съответствие на административния акт с материалноправните разпоредби - чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Заключението за законосъобразност на заличената регистрация е обосновано със значителната прилика (фонетична и визуална, а според констатациите на единичната експертиза - и смисловa) между противопоставените марки и идентичността или високата степен на сходство на означаваните с тях стоки, което създава вероятност от объркване на релевантния кръг потребители при възприемането на марките в цялост и поотделно с възможност за асоциация на марката на жалбоподателя с притежаваните от Robert Bosch GmbH, Германия и характеризиращи се с изключително висока степен на отличителност по-ранни марки "BOSCH", подробно индивидуализирани в административния акт. След задълбочен правен анализ на фактите от обхвата на доказване е мотивиран извод за наличие на елементите от фактическия състав на приложената от административния орган правна норма, обуславящ неоснователност на жалбата на "Авто Свят" ООД срещу заличената от ПВ регистрация. С обжалваното от Robert Bosch GmbH определение № 6164 от 13.11.2015 г. по същото дело, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, съдът е допълнил решението си, като е оставил без уважение искането на дружеството за присъждане на разноски в размер на 2240 лв. за адвокатски хонорар. Основателността на претенцията е отречена с недоказано реално заплащане на заявените разходи. Според съда, приложените към писмените бележки 2 бр. отчети по сметка и 2 бр. фактури, представени след приключване на последното съдебно заседание, са несвоевременно депозирани, от една страна, а от друга - поради липсата на изискуемите реквизити, същите не представляват годни доказателства за установяване на извършено плащане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер от Robert Bosch GmbH на адв. Читакова за осъщественото процесуално представителство. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, за да се произнесе по жалбите, съобрази следното: По касационната жалба на "Авто Свят" ООД: След извършена проверка на допустимостта на касационното оспорване съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 215 АПК за прекратяване на инициираното от "Авто Свят" ООД касационно производство. Последвалото решението на АССГ заличаване на регистрирания на името на жалбоподателя обект на индустриална закрила на различно от проверяваното правно основание, не отрича наличието на активна процесуална легитимация на дружеството в касационната фаза на конкретния административноправен спор. Предмет на касационната проверка е неблагоприятното за "Авто Свят" ООД първоинстанционно решение, поради което за същото е налице правен интерес от обжалването му пред по-горната инстанция. Влязлото в сила Решение № 190/30.07.2015 г. на председателя на ПВ, на което се позовава Robert Bosch GmbH, не засяга допустимостта на осъществявания в настоящото производство касационен контрол. Правото на касационна жалба е надлежно упражнено, поради което оспорването се явява допустимо - чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на проверката по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема касационната жалба за неоснователна, по следните съображения: Атакуваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав. Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им относно елементите от фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО - идентичност или сходство между по-ранните и процесната марка; идентичност или сходство на стоките и услугите на противопоставените марки; вероятност за объркване на потребителите, включваща възможността за свързване с по-ранните марки. Съответна на закона е преценката на първостепенния съд за кумулативното осъществяване на предпоставките, съставляващи основание за заличаване на регистрацията на марката на жалбоподателя, поради придобиване на правото върху същата в противоречие със забраната по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Положителният отговор на въпроса за наличие на висока степен на сходство между сравняваните знаци - комбиниран и словен, означаващи идентични или сходни стоки и услуги (факт, по който не се спори), се извежда от съпоставката им в цялост. В случая словният елемент в процесната комбинирана марка е водещ и съответно доминира при възприемането й, преимуществено привличайки вниманието на потребителя, т. к. по същество представлява изписване на думата "BOSHI", независимо от начина, по който е оформена марката. Фонетичната й съпоставка с по-ранните словни марки "BOSCH" сочи на подобен звуков състав, еднакво начало, съвпадане на три звука в идентична последователност, като добавянето на звука "и" в края на процесния знак допринася за впечатлението за свързаност на двете марки с общ корен "бош". Така констатираните общи фонетични елементи безспорно предопределят високата степен на близост в звученето на марките при произнасянето им, създавайки представа за марката "BOSHI" ("боши") като производна на марката "BOSCH" ("бош"). В контекста на смисловата прилика между противопоставените знаци, макар процесната марка да е определяна като фантазийна, правилно е даден превес на значението на думата "BOSCH", т.к. по-ранната марка представлява собственото името на физическото лице, основател на фирмата BOSCH, съдържащо се в наименованието й, обект на специална закрила - чл. 26, ал. 3, т. 5, б. "а" и т. 6 ЗМГО. Налице е и отчетеното от съда значително визуално сходство между марките. При съвкупното възприемане на дължината на думите, идентичното им начало, броя еднакви букви (4 от общо 5 букви съвпадат) и близката им подредба е видно, че съпоставяните знаци изглеждат изключително сходно. Съществената визуална и фонетична прилика между противопоставените марки "BOSCH" и "BOSHI" се потвърждава еднозначно от експертните заключения по делото. Различията между сравняваните обекти на индустриална собственост са несъществени и не ги правят в достатъчна степен разграничими един от друг, за да се изключи вероятността от свързване на по-късно регистрираната марка с по-ранните като означаващи стоки с еднакъв произход (производител). Сочените от касатора отлики на притежаваната от него марка като цветово оформление, наличие на фигуративен елемент и наклонен шрифт при изписването на словния компонент, нямат доминиращ във възприятието ефект, не са придаващ отличителност фактор и не могат да преодолеят асоциацията с по-ранната позната в съзнанието на потребителя немска марка. Комплексната оценка на всички относими обстоятелства в тяхната съвкупност сочи на вероятност от объркване сред потребителите с възможност за свързване с по-ранната марка. Законосъобразно е становището на съда, съвпадащо със заключенията на вещите лица, че за разлика от по-късно регистрираната комбинирана марка "BOSHI", притежаваните от Robert Bosch GmbH словни такива се ползват с много висока степен на отличителност, международна известност и дълготрайно присъствие на българския пазар. Това обстоятелство, преценено с общия кръг потребители и еднотипния начин на пазарна реализация на продуктите, увеличава сериозно вероятността от заблуда на потребителите и свързване на процесния знак с по-ранните марки "BOSCH" като принадлежащи на едно и също или свързани лица, т.к. източноазиатската марка може да се категоризира като произхождаща от известната на релевантния кръг потребители немска марка. Доколкото законът санкционира вероятността от съществуване на опасност от пораждане на погрешна представа у крайния потребител, каквато в случая е налице, съдът е формирал верен и обоснован решаващ извод за правомерно заличаване на спорната регистрация. Цитираната от касатора съдебна практика по отделни казуси в областта на марковото право важи за съответния административноправен спор, свързан с конкретна марка, което предопределя неотносимостта й към предмета на настоящото производство, още повече, че проверката на съда е индивидуална за всеки случай. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на АССГ следва да се остави в сила. По частната жалба на Robert Bosch GmbH: Определението, с което е отхвърлено искането по чл. 248 ГПК на заинтересованата в първоинстанционното производство страна, е правилно. Законосъобразен е изводът за недоказаност на реалното заплащане на претендираните от немското дружество разноски. Условие за възмездяване на заявените от страната деловодни разходи е те действително да са направени и това обстоятелство да е надлежно и своевременно удостоверено. Частният жалбоподател е могъл да сочи валидно доказателства за акцесорната си претенция най-късно до приключване на съдебните заседания в съответната инстанция, което не е сторил. Правно обоснована е преценката на АССГ, че прилагането на доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение едва с писмената защита на дружеството, постъпила след приключване на съдебното дирене и устните състезания, не представлява надлежно процесуално действие. Представянето на процесните фактури и отчети по сметка извън последния възможен процесуален момент е недопустимо, поради което същите не могат да бъдат взети предвид от съда. Даването на възможност на страните за представяне на писмени бележки след обявяването на делото за решаване не е отклонение от забраната във фазата на постановяване на съдебния акт да се въвеждат нови искания, респ. - да се ангажират нови доказателства, дори да са във връзка с поддържано становище по време на процеса. В случая несвоевременното представяне на доказателства е равнозначно на липса на такива. Противно на твърденията на дружеството, доказателствата, свързани с основателността на искането му за присъждане на разноски и техния размер, е следвало да бъдат приложени до приключване на съдебното заседание, с което завършва делото пред съответната инстанция, т.е. до 17.04.2015 г. (в този смисъл виж ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Ангажирането им след тази дата (на 7.05.2015 г.) обуславя извод за невалидно процесуално действие. Несъстоятелно е позоваването на частния жалбоподател на определение, постановено по конкретно търговско дело, без тълкувателен характер, т.к. същото не е задължително за съдилищата по смисъла на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, както правилно е посочил решаващият съд. Споделимо е и заключението на АССГ, че представените от страната документи не съставляват годни доказателства, удостоверяващи факта на заплащане на разноски в размер на 2240 лв. за дължим на адв. Читакова адвокатски хонорар по конкретното дело. От съдържанието на посочените документи, отразяващи различна от процесната сума, не може да бъде установено по категоричен начин, че платец на същата е немското дружество, а получател - процесуалният му представител по делото. Ето защо, като не е удовлетворил претенцията, предявена по реда на чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът е приложил правилно материалния закон, поради което проверяваното определение следва да се остави в сила. По разноските: С оглед изхода на спора в касационната му фаза, съдът дължи произнасяне по своевременно направеното от процесуалния представител на Robert Bosch GmbH искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2100 (две хиляди и сто) лева за настоящата инстанция. Претенцията на страната е допустима, но неоснователна, поради липса на надлежни доказателства, които да удостоверяват извършване на действително заплащане на сочената като деловоден разход сума. Представените по делото копия на преводно нареждане и фактура (без подпис и печат на съставителя) не установяват факта на уговорен между страните (адвокат и клиент) и реално изплатен адвокатски хонорар. Като получател по фактурата от 24.04.2015 г. и наредител в преводното нареждане от 30.04.2015 г. е вписано дружеството "Роберт Бош" ЕООД (което не е участник в производството). Няма данни за бенефициера на банковия превод. Пълномощникът на конституираното като страна по делото немско дружество адв. Читакова не фигурира в приложените платежни документи. По аналогични на изложените във връзка с частната жалба съображения досежно годността на ангажираните доказателства, не може да бъде направен извод за платено от Robert Bosch GmbH на процесуалния му представител адв. Читакова възнаграждение за правна защита и съдействие в касационното производство. Искането за присъждане на разноски се явява недоказано по основание и размер и като такова следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение