Решение № 412 от 16.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на М. Божилов, Т. Божилова и С. Божилова против решение 3259 от 13.05.2022 г. по адм. дело 11229/ 2020 г. на Административен съд София- град, с което са отхвърлени жалбите им против заповед РД-09-50540/ 26.07.2013 г. на главния архитект на Столична община. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Молят да бъде отменено и вместо него да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се прогласи нищожността на заповед РД- 09-50-540/ 26.07.2013 г. на главния архитект на Столична община, заедно със законните последици. Ответниците Н. Георгиева и Г. Георгиева чрез назначения от съда особен представител адв. Гелева, оспорват касационните жалби. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответниците: главен архитект на Столична община, Ц. Печев и Столична община не изразяват становище по касационните жалби Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело фактически до липса на волеизявление. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че оспорената заповед РД-09-50540/ 26.07.2013 г. на главния архитект на Столична община не е нищожна. С административния акт е одобрено изменение на ПУП ПР и ПЗ за УПИ I-994, кв. 19, м. Витоша ВЕЦ Симеоново. С одобрения проект северозападната регулационна линия се поставя по имотната граница и в имота се предвижда застояване с нова свободно разположена жилищна сграда с височина до 15 м. и показатели на застрояване съгласно устройствената зона. Процедурата по издаване на заповедта е образувана по заявление на собствениците на УПИ I-994, кв. 19, ответниците Н. Георгиева и Г. Георгиева и съгласно заповед РД-09-50-1588/ 21.11.2011 г. на главния архитект на Столична община, с която е допуснато да се изработи изменение на действащия план за регулация и застрояване на УПИ I- 994, кв. 19, м. Витоша ВЕЦ- Симеоново. С оглед обхвата на плана административният съд правилно приема, че заповедта е издадена от компетентен съгласно чл. 136, ал. 1 във връзка с чл. 129, ал. 2 ЗУТ орган. Законосъобразно е отбелязано, че одобреният проект е с обхват един имот и с него се предвижда изменение на плана за регулация като регулационната граница се поставя в съответствие с имотната. Това мотивира заключението, че компетентен да издаде оспорената заповед е кметът на Столична община, респ. главният архитект на Столична община, на когото са делегирани правомощия в този смисъл със заповед РД-09-1423/ 05.12.2012 г. на кмета на Столична община. Възраженията на касаторите, че със заповедта се променя профила на улица по о.т. 344-341 и собственият им имот с идентификатор 68134.905.49, който до издаване на процесната заповед е част от УПИ I-994, кв. 19, м. Витоша ВЕЦ- Симеоново, се отрежда за улица, поради което компетентен да издаде заповедта е Столичният общински съвет съгласно специалния текст на чл. 21, ал. 7 ЗОС, са неоснователни. Независимо от непрецизно формулираната разпоредителна част оспорената заповед не предвижда изменение на уличната регулация. Този извод следва от заявлението, по което е образувано административното производство, обхвата на разработката, определен със заповедта за допускане на изменение на действащия ПУП- ПРЗ за имота, от обяснителната записка към одобрения проект, а също и от обстоятелствената част на оспорената заповед, в която е посочено, че изменението на плана за регулация е по отношение на промяна на северозападната улично- регулационна линия по имотна граница. Поради това разпоредбата на чл. 21, ал. 7 ЗОС не намира приложение, а доводите на касаторите в обратен смисъл са неоснователни. Освен това от заключенията на вещите лица по изслушаните основна и допълнителни експертизи, както и от обясненията на експертите, дадени в съдебни заседания се установява, че имотът на жалбоподателите ПИ с идентификатор 68134.905.49 е част от ПИ с предходен идентификатор 68134.905.8897, отреден за улица от о.т. 344 до о.т. 341 с плана за регулация и застрояване на кв. 19, одобрен със заповед РД-09-50-47/04.02.1998г. на главния архитект на София. В подкрепа на този извод са и представените писмени доказателства (скици, договор за продажба от 2019 г.), в които имотът на жалбоподателите е посочен като съседен на ПИ с идентификатор 68134.905.994, за който е отреден УПИ I-994, кв. 19. В този смисъл са и констатациите на вещото лице Алексиева съгласно представената от нея комбинирана скица и обясненията, дадени в съдебно заседание на 13.04.2022 г. Следователно с оспорената заповед отреждането на имота на жалбоподателите не се променя. Всичко това мотивира заключението, че заповедта е издадена от компетентен орган, а доводите на касаторите в обратен смисъл са неоснователни. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че при издаване на административния акт не са допуснати нарушения на изискванията за форма. Актът е писмен и съдържа текстова и графична част, а в обстоятелствената част на заповедта са посочени правните и фактически основания за издаването й. Поради това правилно е прието, че не са налице пороци, довели до липса на форма и съответно до нищожност на заповедта. Законосъобразен и обоснован от доказателствата е и изводът, че при издаване на оспорената заповед не се допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до липса на волеизявление. Изложени са съображения за изпълнението на всички етапи от процедурата по издаване на административния акт, като правилно е отбелязано, че пропуските при уведомяването на заинтересуваните лица за проведеното административно производство, дори да се приемат за съществени, биха били основание за отмяна на заповедта, но не и за обявяването й за нищожна. Административният съд правилно приема, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на материалния закон, водещи до нейната нищожност. Принципно следва се посочи, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая посочените условия не са изпълнени и заповедта е издадена на предвидено в закона основание. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град се обосновава от доказателствата и е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,