Решение № 6416 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4770/2015 г.

Решение № 6416 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4770/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 141 от 5.03.2015 г. на Административен съд-Монтана, по адм. д. № 521/2014 г. С него съдът е отменил уведомителното му писмо и е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. По изложените съображения в него и в изпратените писмени бележки се моли, съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, като му присъди разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касация не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът прави подробен правен анализ на мотивите на съдебния акт, като стига до извод, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Изложеното в мотивите на съда и изводите му относно липсата на фактически установявания, съдържащи се в уведомителното писмо, предмет на жалба, не съответстват на данните по делото, събраните писмени доказателства, включително и неоспорената техническа експертиза, заключението на която е прието без оспорване от страните и въпреки това не е зачетена от съда. Прокурорът излага доводи по всеки един пункт от касационната жалба, като обсъжда направените възражения със събраните писмени доказателства и достига до извод за основателността й. В заключение предлага решението да се отмени при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, а делото върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От данните по делото се установява, че Деница Ангелова Димитрова от с. Белотинци, община Монтана, област Монтана е обжалвала в срок полученото от нея уведомително писмо с изх. № 02-120-6500/1686 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него тя е била уведомена за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, по подадено заявление за подпомагане за кампания 2013 г., с УИН: 12/210613/60816 по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). От уведомителното писмо, което безспорно е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, съдът е установил, че Деница Димитрова е заявила за подпомагане 7 бр. БЗС, с обща площ 15, 17 ха и е поискала сума в размер 4699,94 лв. След извършването на административна проверка на площите, заявени за подпомагане, е било установено, че негодна за подпомагане е площта в размер 5, 45 ха, като е останала годна за подпомагане площ в размер на 9,72 ха. Процентното съотношение между негодната площ за подпомагане и установената годна за подпомагане площ е в размер 56,07%, за което на жалбоподателката е наложена санкция в размер 1688,51 лв. на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията. По делото е било приложено уведомително писмо с изх. № 02-120-6500/2772 от 14.09.2013 г., с което Деница Димитрова е била уведомена за констатирано застъпване на заявените от нея площи за подпомагане, но от отбелязването в таблицата с площите, неразделна част от уведомителното писмо, се установява, че застъпването е по-малко от 0,01 ха. По делото няма данни жалбоподателката да се е явила в областната дирекция и да е отстранила застъпванията. На следващо място по делото са били приложени и две заповеди на министъра на земеделието и храните. Първата заповед е с № РД 09-840 от 2.12.2013 г. и е издадена на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), наричана само "Наредба № 105 от 2006 г.", с която министърът на земеделието е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. Срещу нея Деница Димитрова е подала възражение, в което е посочила 6 бр. БЗС, които са останали извън специализирания слой. Възражението й не е било възприето, за което тя е била уведомена с писмо с изх. № 94-3939 от 10.07.2014 г. - лист 95 от делото. В това писмо в последните два абзаца е посочено, че окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. е одобрен със заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, като самата заповед може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването на отговора пред Върховния административен съд. Писмото е получено от Деница Димитрова на 16.07.2014 г., като по делото няма данни, а не се е и твърдяло, че заповедта на министъра на земеделието и храните от 27.02.2014 г., издадена на основание чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105 от 2006 г. е обжалвано пред Върховния административен съд. На следващо място съдът е установил, че към момента на подаване на заявлението за подпомагане - 16.06.2013 г. на заявените БЗС е била извършена проверка, при която е констатирана грешка, че за седемте заявени БЗС площта излиза над 0,05 дка извън площите, подходящи за подпомагане. По делото е допусната и съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието от страните ез оспорване, като заключението на вещото лице е, че установената площ от БЗС, която излиза извън специализирания слой и е описана в уведомителното писмо е съответна на извършената проверка от вещото лице. Дори то е приложило и доказателства за извършена теренна проверка, които също са били приети от съда, като те не са оспорени и от страните. При тези фактически установявания, съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган в съответната форма, или е валидно, но при издаването му съдът е приел, че са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и на целта на закона. На първо място съдът е приел, че относно Деница Димитрова не била влязла в сила заповедта на министъра на земеделието и храните от 27.02.2014 г., с която на основание чл. 16г от Наредба № 105 от 2006 г. е одобрен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Възприетото от съда вписване в писмото на министъра на земеделието и храните до жалбоподателката, относно подаденото от нея възражение срещу обновения специализиран слой е неправилно и противоречи на писмените доказателства. Вероятно на съда не е добре известна процедурата по одобряване на специализирания слой, разписана в чл. 16а и сл. от Наредба № 105 от 2006 г. В противен случай административният съд щеше да установи, че писмото на лист 95 от делото представлява отказ на подаденото възражение относно шестте парцела, описани в него. В четвъртата колона на таблицата е посечен размера на площта на всеки един от парцелите, която излиза извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", от което следва, че възражението на Деница Димитрова срещу заповедта на министъра на земеделието и храните относно обновения специализиран слой площи не е възприето. На следващо място съдът е приел, че Деница Димитрова не е уведомена, че окончателната заповед на министъра, с която е одобрен окончателния специализиран слой, подлежи на обжалване. Този извод е неправилен и в противоречие с писмените доказателства. В последния абзац на писмото - лист 95 от делото изрично е посочено, че окончателната заповед подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съответния отговор на възражението. Заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой за 2013 г. се публикува на страницата на Министерството на земеделието и храните, включително и на електронната страница на ДФЗ. Отделно тя е посочена с номер в отговора до жалбоподателката, което несъмнено я улеснява при желание да подаде жалба срещу тази заповед. Административният съд, като е възприел друга фактическа обстановка, несъответна на писмото, е направил и погрешни правни изводи. Жалбоподателката е била уведомена за посочената в писмото заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която той е одобрил окончателния специализиран слой, но не я е обжалвала. Поради това тази заповед е влязла в законна сила за нея. На следващо място съдът е приел, че уведомителното писмо, предмет на жалбата, не отговаря на изискванията за форма, посочени в чл. 59, ал. 2 АПК, защото в него не били ясни фактическите констатации на административния орган относно допуснато нарушение от страна на Деница Димитрова по чл. 43, ал. 3 ЗПЗП. Съдът е изложил теоретични съображения от административното право, без да прочете съдържанието на писмения текст в уведомителното писмо, изложено под всяка една таблица и обясняващо значението на текстовете във всяка една колона от таблицата. Ако беше сторил това, щеше да установи, че на заявените площи за подпомагане, с идентификаторите на БЗС е направена кръстосана административна проверка, чиято същност е обяснена в текста под колона 5 от уведомителното писмо. В първата таблица е посочено, че заявените площи, след проверката им за застъпване с площи, заявени от друг земеделски производител е установено, че са същите. В колона 4 няма изписани никакви констатации, поради което текстът към нея е неотносим. Значение в случая има текстът под колона 5, като на страница 3 от уведомителното писмо - лист 13 от делото, в третия абзац е конкретизирано, че парцелите излизат извън специализирания слой. Посочен е и номерът на писмото, с което Деница Димитрова е уведомена, за резултата от възражението й - лист - 95 от делото. От това следва, че заявените площи за подпомагане са извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", което е и правното основание за отказ от финансиране на тези площи - чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, в редакцията на нормата, действаща към момента на издаване на уведомителното писмо, а тя е обн. в ДВ, бр. 40 от 13.05.2013 г. Съдът не е възприел и заключението на вещото лице. Изобщо не го е обсъдил ведно със събраните по делото писмени доказателства. Вещото лице е посочило в заключението си и начинът на установяване на процента на наддеклариране на парцелите за подпомагане, включително и начинът на изчисляване на санкцията, които изобщо не са обсъдени от съда. На последно място следва да се посочи, че при указване на страните за разпределението на доказателствената тежест, съдът не е дал указания на Деница Димитрова. От това следва, че според съда направените оплаквания и възражения в обстоятелствената част на жалбата са верни и не се нуждаят от доказване, което е в противоречие с основни принципи на правото. Прави впечатление, че въпреки посоченото доказателствено средство от ДФЗ и приетото от съда заключение на експерта, което е прието и от страните без възражения, то не е обсъдено от съда, а не са изложени и мотиви защо. Адекватните мотиви в случая би следвало да съдържат съпоставяне на фактическите констатации в уведомителното писмо и установеното от вещото лица в заключението му, в това число и приложените писмени доказателства. При липсата на така изложени мотиви решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 170 и чл. 171 АПК. Това налага отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на жалбата съдът ще следва да укаже за носенето на доказателствената тежест и на жалбоподателкта относно направените възражения в жалбата й срещу уведомителното писмо. Съдът ще следва да обсъди фактическите установявания в таблиците на уведомителното писмо със събраните по делото писмени доказателства и допуснатото и прието заключение на вещото лице. Едва след пълното изясняване на фактическите установявания и подвеждането им под приложимото материално право съдът ще следва да постанови и съдебния си акт. Постановеният диспозитив от съда е непълен. Въпреки, че за тази част от решението няма подадена касационна жалба, непълнотата остава и настоящата инстанция счита, че на съда следва да се обърне внимание върху този порок. След като съдът отменя индивидуален административен акт, следва да посочи какво става с жалбата и направените претенции в нея, с която е сезиран. Касае се за заявени площи за подпомагане, оторизация и финансиране. Деница Димитрова е заявила за подпомагане посочените от нея БЗС, като с уведомителното писмо й е отказано финансово подпомагане. Какво следва от отмяната на уведомителното писмо не е посочено нито в мотивите на съдебния акт, нито в диспозитива му. По изложените съображения решението на съда следва да се отмени при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав. Направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноските следва да се прецени при окончателното решаване на спора. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение