Решение № 12368 от 3.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7236/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Баш, гражданин на Република Турция, подадена чрез процесуален представител адвокат С. Махмед, срещу решение 97/20.05.2021 г. по адм. дело 329/2020 г. на Административен съд-Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 292з-2155/08.10.2020 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Кърджали. Наведени са доводи за необоснованост на съдебното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски. Ответникът директорът на ОД на МВР-Кърджали не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. Баш, срещу заповед 292з-2155/08.10.2020 г. на директора на ОД на МВР-Кърджали, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в република България /ЗЧРБ/ е отнето правото му на постоянно пребиваване в Република България. В съответствие с представените доказателства е констатирано, че на 28.06.2012 г. на И. Баш, гражданин на Република Турция е издадено разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ. На 08.09.2020 г. чужденецът е подал заявление до Дирекция Миграция-Кърджали за издаване на български личен документ разрешение за пребиваване. При извършените административни проверки е констатирано, че лицето е отсъствало от територията на Република България за времето от 20.08.2016 г. до 22.11.2017 г. и от 26.11.2017 г. до 22.12.2018 г., както и че от 2015 г. е пребивавало в страната 50 дни. Установено е, че чужденецът е женен за Р. Баш и имат две деца, които са с българско гражданство. С чужденецът е проведено интервю на 08.09.2020 г., в което е заявил, че за периода 26.11.2017 г. до 22.12.2018 г. не е пребивавал на територията на друга държава-членка на Европейския съюз, както и в България, поради естеството на работата му. Посочил е, че със семейството си живеят и работят в Република Турция. При интервюто е уведомен, че срещу него ще започне процедура по отнемане на правото на постоянно пребиваване в България и има възможност в срок до 23.09.2020 г. да даде обяснения и възражения, както и при необходимост да представи документи. В указания срок, чужденецът не е представил обяснения, поради което е издадена обжалваната заповед 292з-2155/08.10.2020 г. за отнемане правото на пребиваване на Баш в Република България. За да отхвърли жалбата срещу атакуваната заповед, съдът е приел, че тя е издадена от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. Посочил е, че при издаване на заповедта, органът е отчел и обсъдил обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, при което приел, че чужденецът не е уязвимо лице по смисъла на § 1, т. 4б ДР ЗЧРБ, по отношение на него няма образувани производства по реда на Закона за убежището и бежанците, както и че от 2015 г. до датата на издаване на заповедта е бил в страната само 50 дни. По отношение на твърдението му, че отсъствието от страната се е наложило поради здравословни проблеми, за което е представил пред съда медицински документи, АС-Кърджали е констатирал, че в заповедта са посочени два периода на отсъствие, докато документите са, че в периода от 04.07.2017 г. до 23.12.2017 г. чужденецът е бил хоспитализиран осем пъти, като първите два са в отделение по ортопедия и травматология, а останалите в отделение по физиотерапия и рехабилитация. При първото му хоспитализиране, на Баш е поставена диагноза [диагноза], като съдът е приел, че събраните в тази връзка доказателства не съдържат информация за препятствия относно пътуването на чужденеца до Република България в посочените от административния орган два периода. Счел е за неоснователно твърдението за нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи поради това, че с приложената ПАМ по никакъв начин не се засягат нито правото му на семеен живот, нито на лични отношения със съпругата му и децата му. Постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, въз основа на който е издадена оспорената заповед, отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага и когато се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите-членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 ЗЧРБ, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 ЗЧРБ. Аналогично, с разпоредбата на чл. 9, пар. 1, т. в от Директива 2003/109 ЕО е регламентирано, че чужденецът губи правото си на статут на дългосрочно пребиваващ при отсъствието от територията на общността за период от дванадесет последователни месеци. В съответствие с предвидената в чл. 9, пар. 2 от Директива 2003/109 ЕО възможност, в нормата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ са регламентирани хипотези, при които отсъствия над дванадесет последователни месеца да не са причина за отнемане или загуба на статута. Установено е, че такива изключения не са налице по отношение на И. Баш. От друга страна разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ предвижда при прилагане на принудителните административни мерки компетентните органи да отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. По делото няма спор, че И. Баш е получил статут на постоянно пребиваващ като родител на български гражданин. След анализ на представените по делото доказателства съдът е направил правилен и обоснован извод, че чужденецът няма семейство на територията на Република България, предвид обстоятелството, че със съпругата си и двете им деца живеят и работят в Турция. Тези обстоятелства са посочени от чужденеца в даденото от него интервю на 08.09.2020 г. И. Баш не попада и в категорията уязвими лица, по отношение на него не са установени и производства по ЗУБ. Следва да бъде споделен и изводът на първоинстанционния съд, че представените по делото доказателства - медицински епикризи, не сочат на непредвидени причини или извънредни обстоятелства за отсъствието му от страната. От представения превод на медицинските справки от частна болница Медар е видно, че лицето е претърпяло операция и рехабилитация на [наименование]. Твърденията в жалбата за отсъствието нямат характер на особени причини, респ. не сочат на извънредни обстоятелства, които обективно са препятствали изпълнението на изискването да не отсъства повече от 12 месеца от територията на страната. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че приложената принудителна административна мярка е в противоречие с разпоредбата на чл. 8 КЗПЧОС. От установените по делото обстоятелства е видно, че И. Баш има сключен граждански брак с българска гражданка в Република Турция, като семейството му живее постоянно в Турция, на посочен от него в интервюто адрес. Липсват данни след брака да са живели в България за някакъв период от време, като пребиваванията на чужденеца в България са инциденти и за кратко време. Правилно в тази връзка съдът е приел, че след като чужденецът и семейството му живеят постоянно и заедно в Турция, то с приложената ПАМ по никакъв начин не се засягат нито правото му на семеен живот, нито на лични отношения и контакти със съпругата му и двете им деца. Разказът на И. Баш в проведеното интервю сочи на наличието на здрави семейни, културни и социални връзки с държавата му по произход Република Турция, т.е. липсва препятствие за пълноценно упражняване на правото му на семеен живот, тъй като той и семейството му живея в Турция и обитават едно и също жилище. С оглед установеното от фактическа страна, административният съд, след като е обсъдил наведените от страните доводи и представените по делото доказателства от значение за правилното решаване на спора, е приел, че административният орган е издал законосъобразен акт, на посоченото в него правно основание - чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ. Направените в тази връзка обосновани и правилни изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, мотивирана е с посочване на фактическите и правни основания за това и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел, се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат излагани повторно в мотивите на настоящото решение. Първата инстанция, като приела заповедта за отнемане на правото на постоянно пребиваване за законосъобразна и отхвърлила, като неоснователна подадената срещу нея жалба, е постановила правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, неоснователно се явява предявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски. Такива не са поискани от ответника по касация, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение