Решение № 274 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14740/2012 г.

Решение № 274 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14740/2012 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Варадинов против решение № 5217/04.10.2012 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 10144/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 272/18.10.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, в която е обявена неговата принадлежност към органите на Държавна сигурност. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Сочените от касатора касационни основания са противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения. Конкретните оплаквания са, че няма документи подписани от жалбоподателя, а така също от гласните доказателства събрани по делото се установявало, че жалбоподателят не е знаел за какво става дума и квартирата реално не е ползвана. В пледоарията си пред съда касаторът посочва, че няма доказателства, от които да е видно, че е подписвал каквито и да било документи, следователно липсват доказателства да е бил вербуван. Твърди, че съществува само едно картонче, на което пише името му, както и че комисията е трябвало да открие доказателства за наличието на дейност, а вместо това си е свършила работата формално и безотговорно. Касаторът иска да бъде постановено решение, което да изчисти петното, което е върху него и децата му, тъй като те и всички негови близки вървят с наведени глави. Ответникът - Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (наричана за краткост по-долу Комисията) не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на административния съд е резултат на цялостна проверка на обжалваното пред него решение, съдът е преценил цялостно доказателствата по делото, както и доводите на жалбоподателя. Изяснени са релевантните за случая факти и обстоятелства. Твърди се, че решаващият извод на съда за правилност на извода на административния орган за принадлежност на жалбоподателя към органите по чл. 1 от закона е в съответствие с доказателствата и приложимите разпоредби на материалния закон - чл. 29, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24 вр. чл. 25, т. 3 вр. с § 1, т. 4 от ДР на закона. Становището на прокурора е, че писмените документи въз основа на които Комисията е взела своето решение са от кръга на посочените в чл. 25, т. 3 от закона, отговарят на дефиницията за документ по § 1, т. 1 от ДР и са достатъчни, за да се направи извод за принадлежност. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в първоинстанционното съдебно производство и в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационното обжалване на решението. По основателността й приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е решение на Комисията № 272 от 18.10.2011 г. в частта, в която по отношение на Георги Павлов Варадинов се установява и се обявява принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (наричан за краткост по-долу Закона). Документите въз основа на които е установена принадлежността на лицето към органите по чл. 1 са посочени в самото решение и те са - картони обр. 4 - 2 бр. и обр. 6; рег. Дневник; писмо за унищожаване; доклад на МВР. Оплакванията на жалбоподателя срещу това решение са, че той в качеството му на офицер не е можел да бъде вербуван от МВР, тъй като е съществувало военно контраразузнаване; между решението, качено на сайта, изпратеното писмо от Комисията и обжалваното решение има съществени разлики; не е посочен адреса на явочната квартира. В писмено становище, представено на 29.08.2012 г. (лист 249 от делото пред АССГ) жалбоподателят се позовава на нарушаване на правото му, гарантирано от чл. 8 от ЕКПЧ на добро име и репутация, както и на правото му на адекватна съдебна защита, гарантирано от чл. 6. Поддържа, че ЕКПЧ е част от вътрешното право и ако има норми, които й противоречат, тя се прилага с предимство. Административният съд е преценил жалбата срещу решението на Комисията като неоснователна. Съдът е приел за безспорно установено от Комисията, че за жалбоподателя са налице данни в справочните масиви- регистрационни дневници и картотеки, тъй като са налице картони обр. 4 и обр. 6. Прието е, че няма изискване в закона за секретни сътрудници, да не се вербуват военнослужещи, като въз основа на събраните по делото свидетелски показания е приел, че жалбоподателят е вербуван за притежател на явочна квартира. Съдът е посочил, че Комисията действа въз основа на обвързана компетентност, без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Анализирайки чл. 25 от Закона, съдът е приел, че изброяването на документите в него е направено алтернативно и наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност. Съдът е приел въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел, че жалбоподателят не е бил наясно с целта на предоставеното от него доброволно жилищно помещение, но това не е било и нужно с оглед секретността в отношенията. Съдът е приел също така, че решението на Комисията не страда от пороци във формата. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. То е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при необосновани изводи. Съгласно чл. 168 от Административнопроцесуалния кодекс съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалвания пред него административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК съдържа основанията за оспорване на административния акт и те са липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 9, т. 1 от Закона при осъществяване на дейността си Комисията издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1, а съгласно т. 2 от същия чл. разкрива и обявява имената на български граждани, заемали или заемащи публични длъжности или извършвали или извършващи публична дейност, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1. От систематичното място на посочените разпоредби следва, че разкриването и обявяването на принадлежност на дадено лице, трябва да е резултат от проучване, анализ и оценка на издирените и събрани за него документи. Доказателство за извършването на проучване, анализ и оценка на документите са мотивите на Комисията въз основа на които тя приема решението си. Именно от мотивите на административния акт стават ясни конкретните обстоятелства, мотивирали волята на административния орган и те дават възможност на съда да извърши проверка за законосъобразността му. В случаи като конкретния, мотивите към решението следва да съдържат изводи в резултат на направения от административния орган анализ, коментар и преценка на събраните и намерени документи за лицето - какви са документите, по какъв ред са съставени, отговарят ли на разписания ред за съставянето им, имало ли е изискване за съдържанието им и отговарят ли те на това изискване, от кого са съставени и в какво качество, как, кога и къде са класирани и съответства ли класирането им на реда, разписан за това (видно от мотивите към решение № 4 от 26 март 2012 г. по к. д. № 14/2011 г. е, че е съществувала уредба в тази област - Заповед № 3900 от 11.11.1974 г. на министъра на вътрешните работи и Инструкция за оперативен отчет на Държавна сигурност № I-20/20.01.1978 г.), могат ли да се преценят като достоверни намерените документите с оглед наличието или не върху тях на изтривания, прибавяния, зачерквания, ако има, от кого и кога са правени и др. Волята на административния орган за принадлежност на дадено лице към органите по чл. 1 от Закона трябва да следва именно от такава цялостна, задълбочена и компетентна преценка на намерените документи за лицето и нормативните актове, регламентиращи създаването им, поддържането им и съхраняването на информацията. Наличието на някой или някои от изброените в чл. 25 от Закона документи за дадено лице, не задължава Комисията автоматично да установи и обяви принадлежността на това лице към органите по чл. 1 от Закона. Необходим е предварителен анализ на събраната информация от Комисията с оглед необходимостта от преценка, доколко съответното лицето осъзнато е било готово да изпълнява задачи или оказва помощ на органите по чл. 1 от Закона. Необходимостта от осъзнато и активно отношение на съответното лице, за да бъде обявено за принадлежащо към органите по чл. 1 от Закона следва от сказуемите, употребени от законодателя в разпоредбите - определения, съдържащи се в ДР на Закона за "щатни служители", "нещатни служители" и "секретни сътрудници". Според определението в т. 1 "Щатни сътрудници" са български граждани осъществявали държавна служба в органите по чл. 1 (...), според определението в т. 3 "Нещатни сътрудници" са български граждани привлечени да осъществяват задачи и поръчения (...), а според определението в т. 4 "Секретни сътрудници" са български граждани оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 (...). Този извод се потвърждава и от съдържанието на стенограмата от пленарното заседание на Народното събрание, на което е обсъждан и приет текстът на чл. 25 от Закона. Видно от стенограмата е, че се говори за "причастност или не" на лицето. За да е налице съпричастност на лицето, се изисква от него конкретно субективно отношение към съответната дейност. Мотивите към решението на Комисията следва да разкриват съображенията й относно доказателствената стойност на преценяваните документи въз основа на които тя е приела за установена или не принадлежност, т. е. съпричастност на лицето към органите по чл. 1 от Закона. Съгласно ТР № 16 от 31 март 1975 г. на ОСГК мотивите към административния акт могат да се изложат и отделно от самия акт. С оглед законоустановеното (чл. 29 от Закона) съдържание на решението за обявяване на принадлежност на лице към органите по чл. 1, в което не е предвидено излагането на мотиви, последните могат да се съдържат в протоколите от проведените заседания на Комисията. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и на нейната администрация (наричан за краткост по-долу Правилника), Комисията разглежда и решава въпроси от своята компетентност на заседания, за които съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона и чл. 17 от Правилника се изготвя протокол. В конкретния случай от Протокол № 186 от 17 октомври 2011 г. от проведено заседание на Комисията, на което е гласувано решението й за установяване на принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона, е видно, че липсват посочени конкретни съображения, въз основа на които е прието, че жалбоподателят е бил съпричастен към дейността на органите по чл. 1 от Закона и им е оказвал помощ, т. е. липсват мотиви към решението. Липсата на мотиви към административния акт е достатъчно основание за отмяната му. Съдът не е длъжен да установява, какви са били съображенията на административния орган, издал обжалваното решение, а следва да провери тяхната законосъобразност и правилност. При липса на мотиви в административния акт, тази проверка практически е невъзможна. Само за изчерпателност следва да се посочи, че в конкретния случай административният съд е подходил формално и при преценката на документите въз основа на които Комисията е установила и обявила принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона. Липсват съображения на съда, от които да се установи, че тези документи действително са преценявани. Нито от решението на Комисията, нито от решението на административния съд става ясно къде е регламентирано създаването на документа обр. 4 и за какви цели се е предвиждало създаването му. Видно от този документ е, че жалбоподателят е роден през м. 01.1950 г., като датата на вербовката му 7.04.1950 г., т. е. лицето следва да е вербувано на най-ранна детска възраст - 3-месечна възраст. Отново от стенограмата на пленарното заседание на Парламента, на което е приет текстът на чл. 25 от Закона, за съда става ясно, че за сътрудниците на органите по чл. 1 от Закона са правени няколко на брой картончета, които са "пъхани" в картотека. В конкретния обр. 4 не е отбелязано да е вмъкнат в картотека, още по-малко датата, на която е станало това и лицето, което го е направило. За документа обр. 6 също не става ясно, нито от административния акт, нито от обжалваното съдебно решение, кой нормативен акт е регламентирал създаването му, защо и за какви цели. В документа има добавяния (направени на ръка), за които не е установено кой и кога са направени, а така също са налице и поправки - годината на вербовката от 1950 е поправена "на ръка" на 87, за която поправка също не е установено, кой и кога и защо я е направил. Тази дата на вербовката не съответства на датата на вербовката, посочена в извадка от документ (неясно какъв и без автор), намиращ на лист 26 от делото пред АССГ). По делото е разпитан като свидетел Христо Панчев, чието име е записано в документите обр. 4 на реда "Кой го ръководи" и обр. 6 на реда "оперативен работник". От свидетелските показания на това лице става ясно, че при срещата му с жалбоподателя, на последния е обяснено, че ще използва квартирата му за "интимни срещи". От съвкупната преценка на доказателствата - писмените документи, страдащи от недостатъци и свидетелските показания не може да се направи извод, че жалбоподателят е бил вербуван за сътрудничество и е сътрудничил на органите по чл. 1 от Закона. Решаващият извод на първоинстанционния съд, който е различен от направения по-горе, е необоснован и неправилен. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като неправилно, поради което следва да се отмени и като незаконосъобразно решението на Комисията, което също следва да се отмени. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд