Решение № 7302 от 4.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Ставрева, съдебен адрес: гр. София, [улица]чрез адв. Д. Пеков, против Решение 4084 от 17.06.2022 г., постановено по адм. дело 635/2022 г. на Административен съд София- град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед 8121К-8225 от 29.07.2020 г. на Министъра на вътрешните работи за преназначаването й на посочената в заповедта длъжност. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, претендират се разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение. В с. з. касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът Министърът на вътрешните работи, в писмен отговор, чрез главен юриск. Цановска, както и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита съдебното решение за неправилно и предлага да бъде уважена касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в преклузивния срок по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е законосъобразността на Заповед 8121К-8225/29.07.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, с която жалбоподателката Т. Ставрева е преназначена на основание чл. 82, ал. 1 от Закона за държавния служител/ЗДСл./ от длъжност "началник" на сектор Административен към 06 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, с ранг ІІ младши, наименование на длъжностното ниво по КДА - ръководно ниво 7А, на длъжност "старши експерт/информация и анализ/" в сектор Административен към 04 Районно управление при СДВР, с ранг ІІ младши, наименование на длъжностното ниво по КСА - експертно ниво 5, за неопределено време, считано от 03.08.2020 г., с основна месечна заплата от 1925 лева. По жалбата е образувано адм. дело 8302/2020 г. по описа на АССГ, по което е постановено Решение 1025/18.02.2021 г. С решението си първоинстанционния съд от отхвърлил жалбата на Т. Ставрева срещу горецитираната заповед. Този съдебен акт е отменено с Решение 87/10.01.2022 г. по адм. дело 8235/2021 г. на Върховния административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССТ при спазване на задължителните указания на касационната инстанция. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства и след като подробно ги е обсъдил е установил вярно фактите по спора. При новото разглеждане на делото са разпитани трима свидетели В. Батаклиева /колега на Ставрева/, С. Мирев/лице, с което жалбоподателката живее на семейни начала/ и М. Милчов/началник на 06 РУ при СДВР през 2020 г./. Свидетелските показания са анализирани от административния съд, който правилно не е кредитирал показанията на свидетелите Батаклиева и Мирев, тъй като последните не са били очевидци на изявления и/или действия на началника на Ставрева, изразяващо се се в оказване на натиск и принуда жалбоподателката да напусне работа. Производството по издаване на обжалваната заповед е започнало по инициатива на оспорващата Ставрева, която е подала заявление с рег. 230р-24752/15.07.2020 г. до Министъра на вътрешните работи, в което не е посочила никаква причина за желанието си да бъде преназначена на друга длъжност. При липсата на посочено конкретно основание за желанието на Ставрева за преназначаването й на друга длъжност в друго РУ на СДВР, съдът е в невъзможност да установи мотивите на заявителката за подаване на заявлението й за преназначаване. След повече от половин месец, Ставрева е подала до Министъра на вътрешните работи второ заявление/от 03.08.2020 г./, с което е направила оттегляне на подаденото предходно от нея заявление от 15.07.2020 г. Към тази дата - 03.08.2020 г., е била издадена вече процесната заповед от 29.07.2020 г., т.е. оттеглянето е направено след датата на издаване на заповедта. Връчването на обжалвания административен акт на 05.08.2020 г. на Ставрева има значение единствено за определяне на началния момент, от който следва да тече срокът за оспорването му, но не променя факта, че заявлението за оттегляне е несвоевременно подадено, а именно - след издаване на административния акт, с който приключва производството по чл.82,ал.1 от ЗДСл. При тези фактически установявания, от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган Министъра на вътрешните работи и при спазване на материалния закон. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДСл., държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й. В случая са налице и двете предпоставки на нормата - налице е предварително изразено писмено волеизявление от страна на служителя за заемане на конкретна длъжност, както и служителят отговаря на условията за назначаване на длъжността, на която се преназначава. Релевантни в случая са обстоятелствата, че преназначеният държавен служител е изразил предварително писмено съгласие за заемане на длъжността, на която е преназначен в същата администрация и отговаря на условията за назначаване. Нещо повече в конкретния случай административното производство е започнало по инициатива на държавния служител. Не са налице пороците, сочени в касационната жалба, които да се отразяват на валидността, допустимостта и правилността на решението. Съдебното решение е обосновано, като изводите на съда от фактическа и правна страна са съобразени с данните по делото и приложимите материални норми. Не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, като съдът е извършил коректно тълкуване и правилно е приложил нормата, като е изследвал предвидените в същата две кумулативно изискуеми условия за приложението й - наличие на предварително дадено съгласие от държавния служител за преназначаването му, както и същия да отговаря на условията, изискуеми за длъжността. В случая, с оглед данните по делото и двете условия са налице, поради което обосновано и при правилно приложение на закона съдът е приел, че заповедта е съобразена с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е отхвърлил доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради това, че заявлението на Ставрева е подадено под натиск и в резултат на оказана принуда от прекия й ръководител. Жалбоподателката е преназначена на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, което е по-благоприятно разрешение, в сравнение с възможността служебното правоотношение на същата да бъде прекратено при условията на глава шеста от ЗДСл. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК в минимален размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание, чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение