Решение № 4604 от 5.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2362/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален и строителен контрол против Решение 13819/23.12.2024 г., постановено по административно дело 279/2024 г. по описа на Административен съд Варна. С оспореното решение е отменена Заповед ДК-11-ВН-01/11.01.2024 г. на Началника на РДНСК - Варна, с което на основание чл. 156, ал. 5 ЗУТ е отменено Разрешение за строеж 198/19.12.2023 г. на Главния архитект на Община Варна, ведно с одобрените проекти за строеж : Склад за подемна техника и приспособления първи етап и Административна част втори етап, находящ се в УПИ XXI-491 /ПИ 10135.4510.1144/, кв. 12 по плана на Западна промишлена зона, гр. Варна. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, оспорват се възприетите от съда правни изводи, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед на Началника на РДНСК Варна. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Аврамов, който моли да бъде уважена по съображения, развити в същата. От ответната страна Главен архитект на Община Варна чрез юрисконсулт Илиева е постъпил отговор, с който се оспорва касационната жалба, като се изразяват доводи в подкрепа на съдебния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Постъпил е отговор и от Кандекс индъстри ЕООД, представлявано от адвокат Обретенова, с който се изразява несъгласие с доводите, съдържащи се в касационната жалба и се моли съдебното решение да остане в сила. Претендират се разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, като се представят доказателства за извършването им. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорената пред съда заповед, Началникът на РДНСК Варна чрез упражнен служебен контрол по реда на чл. 156 ЗУТ е отменил процесното разрешение за строеж, ведно с одобрените инвестиционни проекти, след като е приел, че не съответства на предвижданията на Подробния устройствен план за имота и конкретно не са спазени определените с плана ограничителни линии на застрояване, които следва да отстоят на 5 метра от страничните регулационни линии. Съдът е отменил заповедта на Началника на РДНСК Варна, като е развил подробни и аргументирани мотиви, обуславящи законосъобразност на разрешението за строеж и одобрените с него проекти. Извършените от първостепенния съд фактически установявания са правилни, като въз основа на същите са възприети правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Няма спор, че в полза на дружеството адресат на строителното разрешение е издадена виза за проектиране, която е влязла в законна сила, и с която е определено конкретното разположение и конфигурация на бъдещото застрояване в имота, като ограничителните линии на застрояване по ПУП са изместени от 5 метра на 3 метра към страничните и улични регулационни линии, а частично и на уличната регулация. Посредством заключение на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че инвестиционният проект е напълно съобразен с действащия ПУП и с промененото разположение и конфигурация на предвидените сгради съгласно визата. Експертът установява още, че посредством визата е променено единствено разположението на бъдещото застрояване, без да се променя характера и начина на застрояване, както и правилата и нормативите за устройствената зона според ОУП. Изложения в горния смисъл извод е решаващ за настоящия правен спор, тъй като обуславя незаконосъобразност на заповедта на Началника на РДНСК Варна, съответно законосъобразност на разрешението за строеж, като издадено в съответствие с предвижданията на плана и издадената в последствие виза в хипотезата по чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Съгласно тази норма, е допустимо при прилагане на действащи подробни устройствени планове да се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, като не се налага промяна на плана, а конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140 ЗУТ. Именно в тази хипотеза е издадената визата, въз основа на която са изработени проектите, като следва да се отбележи, че от страна на административния орган извършил служебна проверка на строителното разрешение, недопустимо е извършен контрол за законосъобразност на същата. Това правомощие е предоставено единствено на съда при оспорването й от заинтересовано лице, каквото не се установява да е имало, доколкото по делото са представени доказателства, че е влязла в законна сила. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателни са претенциите на ответните страни за присъждане на разноски, поради което касационният жалбоподател следва да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение, но само за настоящото производство в размер на 100 лева, тъй като за първоинстанционното е присъдено такова, а в полза на Кандекс индъстри ЕООД разноски в размер на 2000 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,