Решение № 3767 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4425/2012 г.

Решение № 3767 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4425/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Иван Атанасов Млекаров, действащ в качеството му на ЕТ "Пловдив Импрес - Иван Млекаров", срещу решение № 197 от 27.01.2012 г. по адм. дело № 2070 по описа за 2011 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт № 261100251 от 26.04.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 545 от 21.06.2011 г. на зам. - директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП относно отказано право на данъчен кредит в общ размер от 129 960.60 лв. и лихви в размер на 27 268.41 лв. по фактури, издадени от "Яис" ЕООД, "МПА" ЕООД, "Борислава 2005" ЕООД и "БДФ Билд" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна в писмена защита, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Цветанка Дамянова. Иска се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството е бил ревизионен акт № 261100251 от 26.04.2011 г., потвърден с решение № 545 от 21.06.2011 г. на зам. - директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП. С него на ревизираното лице ЕТ "Пловдив Импрес - Иван Млекаров" е отказано право на данъчен кредит в общ размер 129 960.60 лв. и лихви в размер на 27 268.41 лв. по фактури, издадени от "Яис" ЕООД, "МПА" ЕООД, "Борислава 2005" ЕООД и "БДФ Билд" ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В мотивите на обжалваното решение подробно е изложена възприетата от съда фактическата страна на спора, като е установено, че през ревизираните периоди ревизираното лице е било получател по фактури, издадени от посочените дружества, с предмет на доставките продажба на различни видове машини, както и доставки на услуги по договори за изработка, сключени с "БДФ Билд" ЕООД. Съдът е приел, че спорът между страните е относно наличието на реално осъществени от посочените доставчици спрямо жалбоподателя доставки на процесните стоки и услуги. Анализът на представените в хода на административното и съдебно производство доказателства, направен от съда е довел до извода за издаване на процесните фактури, без да е налице доказано реално осъществяване на облагаеми доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС. Не са представени доказателства за заплащането на стоките и услугите по издадените фактури от страна на ЕТ "Пловдив Импрес - Иван Млекаров" на доставчиците, понеже липсват фискални бонове или платежни документи за разплащане по банков път. В решението подробно е обсъден въпросът за липсата на доказателства за прехвърляне правото на собственост върху стоките, съответно фактическото извършване на услугите. Подобни са аргументите на съда относно фактурираните от "БДФ Билд" ЕООД доставки на услуги, доколкото не са представени доказателства за това къде, кога, от кого и с какви материали са осъществени услугите по договорите за изработка. Въз основа на направените констатации и анализът на относимите разпоредби на ЗДДС, съдът е обосновал крайния извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът правилно е отграничил основния спорен момент, а именно дали са налице доказателства за реалното осъществяване на доставките, за които са издадени процесните фактури. Съдът е изложил подробно и конкретно по повод на всеки един от доставчиците какви доказателства са представени и в коя част на производството. Правилно е прието, че не се доказва реалност на доставките между касатора и посочените преки доставчици. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, следва по несъмнен и категоричен начин да се докаже, че е налице доставка на стока или извършване на услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е налице, когато е доказано, че е прехвърлено правото й на собственост, а според чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 8 от ЗДДС доставка на услуга е налице, когато тя е извършена. Без доказване реалността на доставката на стока и/или услуга, правото на приспадане на данъчен кредит не възниква, дори да са налице и другите предпоставки, предвидени в чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. В този смисъл следва да се отбележи, че законодателят изисква да се докаже, че не са налице и отрицателните предпоставки по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, понеже според цитираната разпоредба не е налице право на данъчен кредит, когато данъкът е начислен неправомерно. В тази връзка и в съдебната практика е възприето, че неправомерно начислен данък е налице и когато няма доказателства за реалност на съответната доставка. В процесния случай правилно данъчният кредит е отказан на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По делото няма категорични доказателства за реалността на процесните доставки. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства. Доказателства за реално осъществяване на доставките няма. Приложените договори съдът е обсъдил, но само въз основа на тях не може да се направи извод, че реалността е доказана. Наличието на приемателно-предавателни протоколи също не води до този извод, при установена липса на обезпеченост на доставчиците. Всички те представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила и следва да се преценяват в съвкупност с останалите доказателства в по делото. Липсата на доказателства за произхода, съхранението и транспорта на стоките не води до извод за реалност на доставките на стоки. В същата посока следва да се приеме и установената по делото липса на каквито и да било доказателства за счетоводното отразяване на спорните количества стоки от страна на доставчиците. Извършването на "рециклиране на металообработващи машини" и "изработка на метални заготовки", какъвто предмет на доставките се съдържа във фактурите, издадени от "БДФ Билд" ЕООД, не е доказано по делото, понеже за този доставчик е установено, че няма сервизна база, персонал, нито ДМА, от които да се установи, че е възможно да се извършат услугите. Доказателства за обезпечеността на този доставчик няма по делото, поради което не може да се приеме, че фактурираните услуги, които изискват специална квалификация и определен инструментариум, са реално извършени. С оглед изложеното правилни са изводите на съда, че по делото не е доказано извършването на реални доставки по издадените на касатора фактури, поради което законосъобразно му е отказано право на данъчен кредит по тях. При липса на доказателства за реалност на доставките, въпреки наличието на данъчна фактура, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на касатора, понеже прилагането на механизма на облагане с ДДС изисква реалното извършване на облагаеми сделки. С оглед на изложеното, решението на административен съд - Пловдив като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски на касатора не се дължат, както и на ответната страна по касационната жалба, понеже тя не е била представлявана в съдебно заседание от процесуален представител. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение