Решение № 411 от 16.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (AПК). Образувана е по касационна жалба, подадена от Делектра ЕООД, против решение 4452/05.07.2021 г., постановено по адм. дело 13172/2018 г. на Административен съд - София град, с което са отхвърлени предявените искове от дружеството с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. чл. 4 от ЗОДОВ против Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), за присъждане на обезщетение за имуществени вреди поради отмяна като незаконосъобразни административни актове на КЕВР с влезли в сила съдебни решения. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска, да се отмени решението и по същество се постанови решение, с което предявените искове да бъдат уважени, както и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се потвърди решението и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производство представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК Разгледана по същество жалбата е частично основателна. С решение 4452/05.07.2021 г., постановено по адм. дело 13172/2018 г. на Административен съд - София - град, са отхвърлени предявените искове от Делектра ЕООД с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. чл. 4 от ЗОДОВ против Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 184 036,46 лв. от незаконосъобразен административен акт т. 7 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила Решение 16953 от 17.12.2013 г., постановено по адм. д. 7175/2013 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав I колегия, както и законна лихва от 93 330,77 лв., считано от отмяната на незаконосъобразния акт - 17.12.2013г., до датата на подаване на исковата молба /14.12.2018г./ и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 537 696,84 лв. от отменен административен акт - Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР, отменено с Решение 13785 от 12.11.2018 г., постановено по адм. д. 12851/2017 г. по описа на Върховния административен съд, ведно със законната лихва от 4 929,29лв. от 12.11.2018г. до подаване на искова молба /14.12.2018г./ С решението дружеството е осъдено да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 12 558,93 лв. Съдът е сметнал, че настъпилите вреди не са пряка и непосредствена последица от отменените административни актове. Не е налице според съда причинна връзка между вредите под формата на пропуснати ползи и незаконосъобразните административни актове на КЕВР, които са отменени. Съдът обосновава акта си като посочва, че начисляването за произведената през периода ел.енергия към крайния снабдител на по-ниска цена в размер на 112,48 лв./МВтч по т.7 вместо по 171,18 лв./МВтч по т.4, съответно 229,90 лв./МВтч по т. 1 за периода след 07.07.2015г., от решение Ц-010 от 30.03.2011г., е пропусната полза в търсения размер /установен от назначената по делото експертиза, в икономическата й част/, но тя не е пряка и непосредствена последица от решението. Посочил е, че КЕВР персонално не е определил преференциални цени, поради което както се е установило и от заключението на вещото лице - ищецът е адресат на т.4/т.1 от решението и фактът, че не се е самоопределил като такъв опосредява вредите. Следователно вредите са опосредени от действията на ищеца да приеме и начисли цена по т.7, която е отменена като незаконосъобразна. В този смисъл е приел, че вредите не са и пряка последица от т.7 от решението. Административният съд е установил, че с Решение 2126 от 13.02.2013 г. по адм.д. 5492/2011 г. по описа на Върховния административен съд, потвърдено с Решение 16953 от 17.12.2013 г. по адм. д. 7175/2013 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав I колегия, е отменено решение Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР в частта по т. 7, с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за продажба на електрическа енергия от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г., в размер на 112,48 лв./МВтч., и преписката е върната за ново разглеждане при спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Установено е, че с Решение 4039 от 15.06.2017 г. по адм. д. 2596/2015 г. на Административен съд София град, потвърдено с Решение 13785 от 12.11.2018 г., постановено по адм. д. 12851/2017 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР, с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт., по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗЕВИ 112,48 лв./МВтч, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, като административната преписка е върната за ново разглеждане при спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. С Решение 5129/23.07.2019 г. на Административен съд София град, по адм. дело 4506/2019 г., потвърдено с Решение 492/14.01.2021г. постановено по адм. д. 13432/2019 г. по описа на ВАС, е обявено за нищожно Решение Ц-14/03.04.2019 г. с което определя, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112,48 лв./MWh, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата отм. С Решение 736/10.02.2022 г. на Административен съд София град, по адм. дело 3524/2021 г., потвърдено с Решение 8999/14.10.2022г. постановено по адм. д. 3574/2022 г. по описа на ВАС, е прогласена на нищожността Решение Ц-12/26.03.2021 г. за определяне, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112,48 лв. /Мвтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива /ЗВАЕИБ /отм/. Установено е, че Делектра ЕООД е собственик на малка водноелектрическа централа Мало село, в землището на Мало село, община Бобов дол, Област Кюстендил, за експлоатацията на която е получила от ДНСК съответните разрешения за ползване СН-105/21.10.2002г., с разрешение за водоползване от 03.02.2005г. до 03.02.2011г., след удължаване на срока - до 30.07.2020г., издадено от МОСВ. Дружеството - ищец, като производител на електрическа енергия е сключило с краен снабдител ЧЕЗ Електро България АД договор за изкупуване на електрическата енергия, произведена от ВЕЦ Мало село, със срок до 31.12.2007г. Установено е, че с Решение Ц-010/30.03.2011г. ДКЕВР на основание чл.21 ЗВАЕИБ (отм., действащ към момента на приемане на решението) е определила считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10МВт, в 26 точки на решението за отделните видове възобновяеми енергийни източници. В т.1 до 7 от посоченото решение ДКЕВР определя преференциална цена за продажба на електрическа енергия от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт. В т.1 до 6 комисията класифицира водноелектрическите централи и определя преференциална цена съгласно установените критерии по чл.19а, ал.1 и 2 от наредбата и по чл.36 и сл. от Наредба 14 за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия съобразно схемата на хидроенергийния обект, инсталираната мощност и водния пад на електрическите централи. В т.7 от решението са включени водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г., като определената преференциална цена е в размер на 112.48/МВтч. В тази му част решението на ДКЕВР е отменено с решение 2126/13.02.2013г. на ВАС по адм. дело 5492/2011 г., посочено по- горе. Решение Ц-010/ 30.03.2011г. не е оспорено пред съда и е влязло в сила по отношение на извършената класификация на водноелектрически централи и на електрически централи в т.1 - 6. Съдът е приел, че в нарушение на нормативните разпоредби е въведен от ДКЕВР (сега КЕВР) допълнителен разграничителен критерий за отделните водноелектрически централи, а именно въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г., за което комисията не е посочила фактически и правни основания. В изпълнение на съдебното решение ДКЕВР е приела решение Ц-5/20.02.2015г., с което е определила, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт по смисъла на §2, ал.1, т.1 ПЗР на ЗВАЕИБ - 112, 48 лв./МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа. Както се посочи по-горе това решение е отменено с влязло в сила решение 4039/ 15.06.2017г. на АССГ по адм. дело 2596/ 2015г. В мотивите на решението се сочи, че въведеният от комисията критерий - съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт обуславя материална незаконосъобразност на административния акт. Съдът е отменил решението, с което е определена, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт по смисъла на §3, ал.1, т.1 от ПЗР на ЗВАЕИБ - 112, 8 лв./МВтч без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа, като е върнал делото като административна преписка на комисията за ново произнасяне и отнасяне на спорните водноелектрически централи към групите по т.1- т.6 по Решение Ц-010/ 30.03.2011г. Следва да се отбележи, че при постановяване на решението си административният орган отново е въвел ограничителен и дискриминационен критерий, като изразът въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г." на практика се заменя с израза съществуващи водноелектрически централи", което отново се свързва с времето на обнародване на закона в Държавен вестник. Съдът е посочил, че разделянето на нови и съществуващи не следва да е в зависимост от това дали е изтекъл технико-икономическият живот на активите и възвръщане на вложената първоначално инвестиция, като обособяването на отделна група производители на електрическа енергия, формирана на признака съществуващи електрически централи, отново е незаконосъобразно. Съобразено е, че в предходното решение на Върховния административен съд не се съдържа указание за прегрупиране по критериите, посочени в т.1 до т.6 на решение Ц-010 от 30 март 2011 г., като даденото в този смисъл указание от АССГ не е съобразено с факта, че Решение Ц-010 от 30 март 2011 г. е влязло в сила по посочените точки и не може да бъде променяно въз основа на обжалването по друга точка - 7, а в случая и на друго решение Ц-5 от 20.02.2015г. Поради това съдът е постановил, че при връщането на преписката за ново произнасяне, административният орган, в съответствие с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК следва сам да избере законосъобразната възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. За трети пореден път след връщането на административната преписка на КЕВР е прието Решение Ц-14/03.04.2019г., с което комисията е определила, считано от 01.04.2011г., преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на ЗВАЕИБ (отм.), с което е обхванат претендирания от ищеца исков период 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г. с определената преференциална цена е именно в размер на 112,48 лв./МВтч. с обратна сила към 01.04.2011г. С Решение 5129/23.07.2019г. постановено по адм.д. 4506/2019г. по описа на Административен съд София-град е обявена нищожността на Решение Ц-14/ 03.04.2019г. на КЕВР, на основание чл. 177, ал. 2 от АПК като постановено в противоречие с влязло в сила съдебно решение. С Решение 492/14.01.2021 г. по адм. д. 13432/2019 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение 5129/23.07.2019 г. по адм. д. 4506/19 г на АССГ. Както бе посочено, с окончателен съдебен акт на върховната инстанция е прогласена нищожността и на последващият акт на КЕВР, а именно Решение Ц-12/26.03.2021 г. за определяне, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112,48 лв. /Мвтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива /ЗВАЕИБ /отм/. Към настоящият момент на решаване на спора липсва административен акт, който да определя преференциална цена в размер на 112,48лв./МВтч без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа по отношение на ВЕИ по т.7 от Решение Ц-010 от 30 март 2011 г. В производството пред административния съд е допусната и приета комплексна съдебна технико-икономическа експертиза и допълнителна съдебна технико-икономическа експертиза, съгласно която стопанисваната от ищеца ВЕЦ през периода 01.04.2011г. 06.07.2015г. отговаря на характеристиките високонапорна, деривационна, подязовирна ВЕЦ с годишен изравнител, с нетен напад 100 м. и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт, следователно попада в т. 4 от обобщената класификация на КЕВР по Решение Ц-010/30.03.2011г., а за периода от 07.07.2015г. 14.12.2018г. в резултат от направена реконструкция отговаря на характеристиката микро ВЕЦ с инсталирана мощност до 200 кВт - в съответствие с т. 1 от същата класификация. Направен е извод въз основа на това, че преференциалната цена на произведената от ищеца електрическа енергия от възобновяеми източници за периода 01.04.2011г. 14.12.2018г. съгласно т. 4 от Решение Ц-010/30.03.2011г. е 171,18 лв./МВтч. без ДДС, а съгласно т. 1 от същото е 229,90 лв./МВтч без ДДС. Относно разликата между платената цена по т. 7 от решението на КЕВР от 30.03.2011г. и дължимата по т. 1 и т. 4, вещото лице е изчислило, че същата е в размер на 229 053,03 лв. за периода 01.04.2011г. 30.06.2015г. и в размер на 334 613,37 лв. за периода 31.12.2015г. 14.12.2018г., общо разликата е изчислена в размер на 563 666,40 лв. По отношение на разликата, формирана въз основа на нетното специфично количество/производство на електрическа енергия, основното заключение съдържа констатации, че до 24.07.2015г. съгласно чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и т. 7 от Решение Ц-5/2015г. на преференциални цени се изкупуват количествата произведена електрическа енергия до нетното специфично производство от 2500 работни часа. След изменението на с.з. с ДВ, бр. 56 от 2015г., в сила от 24.07.2015г. е прието, че на изкупуване по преференциални цени подлежи количеството произведена електрическа енергия до размера на нетното специфично количество въз основа, на което е била определена съответната преференциална цена по отделните категории производители, което е определено с Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, във връзка с Решение Ц-010/30.03.2011г. За централите, попадащи под т. 1 от Решението от 30.03.2011г., то е в размер 3 880 kWh, при определена цена от 229,90 лв. без ДДС за микро водноелектрически централи с инсталирана мощност до 200 kW. При тези констатации е изчислена разликата в сумата, която е получил ищецът за продажбата на електроенергия от възобновяеми източници на преференциална цена за количество до 2500 работни часа и тази, която е следвало да получи при продажба на същата за по-голямото нетно специфично количество в размер на 3880 часа, като разликата в сумата е изчислена по години, както следва: - За 2015г. 0 лв.; - За 2016г. - 42 953,34 лв.; - За 2017г. 42 302,53 лв.; - За 2018г. 41 190,73 лв. Или общо за всички години 126 446,60 лв. Съдът е посочил в акта си, че вещото лице е констатирал разминаване между данните, подадени от КЕВР, и тези от касатора, като е приел за достоверни вторите. В тази връзка е посочено, че за целия процесен период 01.01.2011-31.12.2018г. МВЕЦ Мало село е получила преференциална цена за значително по-голямо количество електрическа енергия от това, което би могла да произведе за 2500 часа годишно при номинално натоварване на мощността. Направена е констатация, че централата е произвеждала ел. енергия на пълен капацитет, като за периода 2011-2018г. осреднено е произвеждала 3 839 часа на година, което количество й е било заплатено на преференциални цени. Съдът е приел, че произвежданото количество, което е изкупено на преференциални цени е по-голямо от определеното с т. 7 от отмененото решение на КЕВР от 20.02.2015г., поради това е сметнал, че в тази част от исковата претенция не се установява вреда под формата на пропуснати ползи. В тази връзка настоящата инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд в тази част са обосновани и правилни. Въз основа на установените фактически обстоятелства административният съд е приел от правна страна, че не са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по посочените по-горе съображения. Така мотивиран решаващият състав е отхвърлил исковите претенции в цялост. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд в съответствие с чл.218 и чл.220 от АПК приема, че обжалваното решение е частично неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е необосновано. Обективно административният съд е приел, че ищецът касатор в настоящото производство, е процесуално и материално легитимиран по предявените искове. От правна страна са неправилни и необосновани изводите, че не са налице елементи от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на предявените главни искове, в процесния случай, кумулативно включва: 1. наличие на административен акт; 2. незаконосъобразност на административния акт, установено с влязло в сила съдебно решение; 3. наличие на причинена вреда и нейният размер; 4. причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилия вредоносен резултат. Установените фактически обстоятелства от административния съд обуславят извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за вреди. Безспорно е, че т. 7 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. е отменена като незаконосъобразна с Решение 2126 от 13.02.2013 г., постановено по адм.д. 5492/2011 г. по описа на Върховния административен съд, потвърдено с решение 16953 от 17.12.2013 г., постановено по адм. д. 7175/2013 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав I колегия, поради въвеждане на ограничителен критерий дата на влизане в експлоатация, какъвто не е предвиден в действащата по време Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (НРЦЕЕ), отм., както и че Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР е отменено като незаконосъобразно с решение 4039 от 15.06.2017 г., постановено по адм. д. 2596/2015 г. на Административен съд София град, потвърдено с решение 13785 от 12.11.2018 г., постановено по адм. д. 12851/2017 г. по описа на Върховния административен съд, поради въвеждане на същия дискриминационен времеви критерий. Настоящият съдебен състав приема, че за процесния период няма друга точка от разпоредителната част на решение Ц-10 от 30.03.2011 г., към която да бъде отнесена съответната група производители, за която е била определена преференциална цена по т. 7 от административния акт, освен в частта от т. 1 до т. 6 от него, в който смисъл са и дадените от съда указания при отмяната на т. 7 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. и Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР, а понастоящем и обявените за нищожни Решение Ц-14/03.04.2019г. и Решение Ц-12/26.03.2021 г. на КЕВР. Обратното означава да се приеме, че за електрическата енергия, произвеждана от водноелектрическите централи, въведени в експлоатация до 19.06.2007 г., липсва утвърдена преференциална цена за изкупуване, което е в противоречие с императивния чл. 21, ал. 1 от ЗВАЕИБ, отм., респективно с чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ. В тази връзка следва да се подчертае, че доколкото незаконосъобразността на критерия влизане в експлоатация e съдебно установен, то съдът е длъжен да съобрази силата на пресъдено нещо на съдебните решения, с които административните актове са отменени. Без значение е обстоятелството, че Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. е влязло в сила в частта по т. 1 до т. 6, както правилно е посочено в решение 13785 от 12.11.2018 г., постановено по адм. д. 12851/2017 г. по описа на Върховния административен съд, тъй като в приложимото законодателство липсват други критерии, въз основа на които да бъдат групирани производителите на електрическа енергия от ВЕИ вода, въведени в експлоатация преди 19.06.2007 г. Този извод следва от чл. 19а от НРЦЕЕ (отм.), съгласно който преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, се определя като не по-ниска от 70 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от комисията съгласно приети от нея указания, по общи критерии, валидни за всички възобновяеми енергийни източници, а именно: 1. вида на технологията; 2. големината на инсталираната мощност; 3. наличния ресурс на първичния енергиен източник. С Решение Ц-14 от 03.04.2019 г., КЕВР въвежда диференциация по отношение на ВЕЦ съобразно момента им на влизане в експлоатация. При съобразяване на обстоятелството, че периодът, за който се претендират пропуснати ползи е отминал, се извежда извод, че новият ценови акт на КЕВР е неизпълним и неотносим. Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР не може да бъде приложено с обратна сила (ex tunc), по аргумент за по-силното основание от чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове, съгласно който обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Доколкото в нормативен акт не е предвидено административните актове, издавани от КЕВР, да се ползват с обратна сила, то действието на решение Ц-14 от 03.04.2019 г. е само за в бъдеще (ex nunc). Видно от исковата молба, ищецът претендира вреди под формата на пропуснати ползи за периода 01.04.2011 г. 30.11.2018 г., който период е изтекъл към датата на издаване на Решение Ц 14 от 03.04.2019 г. и Решение Ц-12/26.03.2021 г. обявено за нищожно с Решение 736/10.02.2022 г. на Административен съд София град, по адм. дело 3524/2021 г., потвърдено с Решение 8999/14.10.2022г. постановено по адм. д. 3574/2022 г. по описа на ВАС. Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение е посочено, че ВЕЦ Мало село е малка деривационна ВЕЦ, чиято електрическа енергия следва да се изкупува по т. 4 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г., а след 07.07.2015 г. микро ВЕЦ с инсталирана мощност до 200 лВт, тоест по т. 1 от същото. Вещото лице изрично е посочило, че единствената разлика между предвидените критерии спрямо ВЕЦ по т. 7 и ВЕЦ по т. 4 от решение Ц-10 от 30.03.2011 г. е датата на въвеждане в експлоатация, с други думи до отмяната на процесната т. 7, тя се е явявала специална по отношение на т. 4 поради наличие единствено на критерия момент на влизане в експлоатация. Настоящият съдебен състав намира в съответствие със заключението на експертизата, че за периода от 01.04.2011 г. до 06.07.2015 г. ВЕЦ Мало село следва да се отнесе към т. 4 точка, а за периода от 07.07.2015 г. до 14.12.2018 г. към т. 1 от разпоредителната част на решение Ц-10 от 30.03.2011 г. Видно от представените по делото официални документи - разрешение за водовземане и разрешение за ползване, както и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение, МВЕЦ Мало село е малка, високонапорна, деривационна ВЕЦ, която се категоризира по т. 4 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. за периода от 01.04.2011 г. до 06.07.2015 г., а за периода от 07.07.2015 г. до 14.12.2018 г. попада в категорията микро ВЕЦ с инсталирана мощност до 200 киловата, тоест по т.1. Изложеното обуславя извода, че електрическата енергия произведена от ВЕЦ Мало село е трябвало да се изкупува по определените от КЕВР цени по т. 4 и т. 1 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. за посочените по-горе периоди. Настоящата касационната инстанция приема, че доколкото правоотношението по изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт се осъществява на регулиран пазар по цени, определени от КЕВР, която е натоварена с властнически правомощия по регулиране на дейностите в областта на енергетиката, то между незаконосъобразните административни актове и причинените вреди под формата на пропуснати ползи е налице пряка причинна връзка, което обуславя основателността на касационната жалба. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. са адекватно следствие на увреждането. Съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" обуславя наличие на един факт, който е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В случая в продължение на 10 години регулаторния орган не изпълнява влезли в сила съдебни решения, с които са дадени ясни указани относно критериите за определяне принадлежността на ВЕИ, по отменената т.7, към категорията на ВЕИ по т.1-т.6 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. В тази връзка отмяната като незаконосъобразни административни актове на ДЕКВР (КЕВР) имат за непосредствена последица изкупуване на произведената електрическа енергия от процесното дружество - производител на по-ниска цена от нормативно допустимата и възможна за определяне по критериите на самата КЕВР в категорията по т.4 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. с оглед заключението на КСТЕ и допълнителната експертиза. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите, които в случая са налице. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не прави разграничение от какъв незаконосъобразен административен акт следва да са причинени вредите, за да възникне субективното право на увреденото лице на обезщетение на това основание материалноправната активна легитимация за ищеца произтича от факта на понесените върху правната му сфера вреди вследствие от действието на противоправния административен акт. Правопораждащият субективното право на обезщетение юридически факт е настъпилата в правната сфера на дружеството вреда, вследствие от незаконосъобразните административни актове установени с влезли в сила съдебни решения. С отмяната възниква отговорността на държавата, в случая на ответника, за тяхната обезвреда - пасивната материалноправна легитимация. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице пряка причинно-следствената връзка. Съгласно параграф 3, ал. 1 от ПЗР към ЗВАЕИБ (отм.), задължителното изкупуване на електрическата енергия се извършва по договори за изкупуване със срок 15 години - за електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MВт. Съгласно параграф 7, ал. 1 от ПЗР на ЗЕВИ, с изключение на водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MВт, въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на закона, дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона. По силата чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ във връзка с § 7 ПЗР на ЗЕВИ, крайният снабдител е длъжен да изкупува електрическа енергия от възобновяеми източници, по определена от КЕВР преференциална цена. По делото са представени договори за изкупуване на електрическа енергия, сключени между крайния снабдител и касатора, действащи през процесния период, както и доказателства за изкупуване на електрическа енергия по преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч. Обосновано е позоваването на касатора на чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, че Комисията прилага принудителни административни мерки при нарушаване разпоредбите на този закон, както и на актове на Комисията. Съгласно чл. 63, ал. 1 вр. чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ, при неизпълнение от страна на обществения доставчик, съответно от крайния снабдител на задължението за изкупуване на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, се налага имуществена санкция на обществения доставчик, съответно на крайния снабдител. От посочената нормативна уредба следва, че страните по договора за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени не могат свободно да договарят цената на изкупуване, тъй като договорът има императивно определено съдържание в частта, в която се определя цената за изкупуване. Всяко отклонение от определената от КЕВР цена представлява нарушение на закона, скрепено със санкция. По тази причина не може да се приеме, че наличието на договорни отношения между обществения доставчик, съответно крайния снабдител, от една страна и производителя на електрическа енергия от ВЕИ, от друга страна, прекъсва пряката причинно-следствена връзка между незаконосъобразно определената цена и пропуснатата полза от получаване на законосъобразно определената преференциална цена. В процесния период ЧЕЗ Електро България АД е имало единствена законосъобразна възможност да изкупува електрическата енергия, произведена от ВЕЦ М. Село по цена в размер на 112,48 лв./МВтч. Всяко друго поведение на разпределителното дружество би представлявало нарушение на закона, съответно не може да се приеме, че при правомерно развитие на правоотношението между него и производителя би било налице отклонение от утвърдената от КЕВР преференциална цена, от което да следва извод за прекъсване на пряката причинно-следствена връзка. Този извод се подкрепя и от Становище на ДКЕВР от 02.05.2011 г. приложено по делото, в което е посочено, че в Решение Ц-010 от 30.03.2011г. водноелектрическите централи са класифицирани по воден пад и по конфигурация (схема) на изпълнение на водните турбини, като принадлежността на всяка една категория се определя въз основа на разрешително за водоползване, издадено по реда на чл. 60 и сл. от Закона за водите; протокол образец 16, издадено на основание чл.7, ал.3, т.16 на Наредба 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство и спецификации на техническите проекти, свързани с машини, съоръжения агрегати. В случая административният орган е следвало да изпълни влезлите в сила съдебни решения и да определи категорията на ВЕИ по т. 7 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г., в съответствие с преференциалната цена според категориите от т.1 до т.6 от решението, като въз основа на това се определи цената за обществения доставчик за изкупуване на електрическата енергия, произведена от ВЕЦ Мало село. Като не е извършил дадените указания със съдебните решения административният орган е причинил на дружеството вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Както се посочи по-горе преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и са адекватно следствие от увреждането. Първоинстанционният съд е стигнал до неправилния извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на КЕВР по предявените искове. В случая е налице и причинена вреда, която подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Относно размера на обезщетенията за вреди по предявените искове настоящият съдебен състав приема следното: Съгласно изслушаната пред първоинстанционния съд комплексна съдебно технико-икономическа експертиза и допълнителна експертиза, приходите, които Делектра ЕООД е пропуснало да реализира от продажба на електроенергия, изчислени като разликата между утвърдената в т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР преференциална цена в размер на 112.48 лв./МВтч и т. 7 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. в размер на 171,18 лв./МВтч е в размер на 229 053,03 лв. за периода 01.04.2011г. 30.06.2015г. и в размер на 334 613,37 лв. за периода 31.12.2015г. 14.12.2018г., общо разликата е изчислена в размер на 563 666,40 лв. /по допълнителното заключение/. По отношение на частта от решението, с която е отхвърлен иска за пропуснати ползи в размер на 126 446,60-съобразно приетата експертиза, представляващ разликата между продадените от ищеца количества над 2 500 работни часа, настоящата инстанция намира, че са неоснователни доводите на касационния жалбоподател, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е неоснователна в частта, с която се претендират пропуснати ползи от продажбата на електрическа енергия над 2 500 работни часа до пълното нетно специфично производство от 3 274 часа, определено с Решение СП-1 от 31.07.2015 г. за съответните категории ВЕИ. Съгласно § 1, т. 29 от ЗЕВИ, "нетно специфично производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 кВт инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Съгласно чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ, крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от ВЕИ по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. С т. 1 на Решение СП-1 от 31.07.2015 г., Комисията е определила нетното специфично производство на електрическа енергия за съответните групи производители по Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. За процесния период обаче централата на касационния жалбоподател попада в раздел 1, т. 1.1 на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. и нетното специфично производство за тази група централи е определенo от КЕВР в размер на 3 880 кВтч при преференциална цена от 222,90 лв./МВтч. Установено е обаче, че за процесния период касационния жалбоподател е продал електрическа енергия в количество от 3 839 кВтч, което е над размера на нетното специфично производство. В случая МВЕЦ Мало село е продало на по-ниската цена от 112,48 лв./МВтч., но количеството над 2500 кВтч до 3 839 кВтч, което не превишава максималния размер на нетното специфично производство за процесната водноелектрическа централа, който е в размер на 3 880 кВтч, но не е установен размера за разликата в определените преференциални цени след категоризирането на централата и не е доказана исковата претенция в тази част като размер, поради което касационната жалба в тази част е неоснователна. Относно размера на обезщетенията за вреди по предявените искове настоящият съдебен състав приема следното: Съгласно изслушаната и приета комплексна технико-икономическа експертиза и допълнително заключение, Делектра ЕООД е пропуснало да реализира от продажба на електроенергия, изчислена като разликата между утвърдената в т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР преференциална цена в размер на 112.48 лв./МВтч и цената по т. 4 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. в размер на 171,18 лв./МВтч за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г., сума в общ размер на 152 416,20 лв. Пропуснатите ползи, изчислени като разликата между утвърдената в т. 7 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. и Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКВЕР/КЕВР преференциална цена в размер на 112.48 лв./МВтч и тази по т. 4 и т. 1 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. в размер на 171,18 лв./МВтч и съответно на 222,90 лв./МВтч за периода 18.12.2013 г. - 30.11.2018 г., са в размер на 411 250.24 лв. Изчисленията на икономическия експерт установяват, че законната лихва за процесния период е в размер на 82 227,67 лв. Тази сума е получена за периода от отмяната по съдебен ред на незаконосъобразните актове на КЕВР - т. 7 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. и Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. до подаване на исковата молба на 14.12.2018 г. Предвид изложеното по-горе, решението следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, както следва: На първо място следва да бъде отменено решението в частта, с която е отхвърлен иска до размер на 152 416,20 лв., представляващи разлика в продажба на електроенергия, изчислени като разликата между утвърдената в т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР преференциална цена в размер на 112.48 лв./МВтч, отменено с влязло в сила Решение 2126 от 13.02.201Зг. по адм. дело 5492/2011г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, тричленен състав, потвърдено с Решение 16953 от 17.12.2013 г. по адм. дело 7175/2013 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав - I колегия и т. 4 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. в размер на 171,18 лв./МВтч за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г., за която сума следва да бъде осъдена КЕВР да заплати на ищеца, а в останалата част на иска до пълния претендиран размер от 184 036,46 лв., решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част следва да бъде оставено в сила. На второ място следва да бъде отменено решението в частта, с която е отхвърлен иска за вреди до размер на 411 250.24 лв. представляващи разлика в продажба на електроенергия, изчислени като разликата между определената с Решение Ц- 5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила Решение 4039 от 15.06.2017г. по адм. дело 2596/2015г. на Административен съд София град, потвърдено с Решение 13785 от 12.11.2018г. по адм. дело 12851/2017г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, преференциална цена в размер на 112.48 лв./МВтч с цената по т. 1 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. в размер на 222,90 лв./МВтч за периода 18.12.2013 г. - 12.11.2018 г., за която сума следва да бъде осъдена КЕВР да заплати на ищеца, като решението в частта, с която е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 537 696,84 лв., следва да бъде оставено в сила. На трето място следва да бъде отменено решението в частта, в която е отхвърлен иска за претендираното обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 82 227,67 лв. за периода 17.12.2013 г. до 14.12.2018 г., за която сума следва да бъде осъдена КЕВР да заплати на ищеца, а решението следва да се остави в сила в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 82 227,67 лв. до пълния претендиран размер от 93 330,77 лева. Предвид изложеното и предвид уважената част на исковете за вреди следва да бъде отменено решението и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати законната лихва за забава върху сумите представляващи главници 152 416,20 и 411 250,24 лв., като бъде осъдена КЕВР да заплати на ищеца законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 14.12.2018г. до пълно изплащане на дължимите суми. При този изход на спора и направеното искане, съдебното решение следва да се отмени и в частта, с която Делектра ЕООД е осъдено да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 12 558,93 лв. и вместо него следва да се присъдят претендиралите разноски, съразмерно уважената част на исковете, в размер на 1478 лв. за двете инстанции. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение: