Решение № 7381 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13074/2017 г.

Решение № 7381 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13074/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Агалега"АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "А." ..№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от Д. С. Ф., чрез адв. И. Х. Д., против Допълнително решение № 5382 от 12.09.2017 г. по адм. д. № 11901/2014 г. на Административен съд С.- град /АССГ/, с което е отхвърлено искането от 04.04.2017 г. на дружеството-касатор, на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК, чл. 176, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за допълване на постановеното по делото Решение № 2035/27.03.2017 г. В касационната жалба се твърди, че това решение е неправилно, защото съдът без основание отказал да изпрати препис от установения от него документ за неистински, заедно с препис от съдебното решение, на прокурора. В диспозитива на съдебния акт липсва произнасяне по неистинността на документа. Иска се отмяна на допълнителното решение и допълване на Решение № 2035/27.03.2017 г. в посочения смисъл. Ответникът по касационната жалба- ДД"ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. М., оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Подробно се излагат съображения, че става дума не за неистински свидетелстващ документ, а за официален диспозитивен, каквато е заповедта за определяне на компетентен орган /ЗОКО/. Няма съмнение, че процесният документ е издаден от лицето, сочено за негов автор, поради което не е неистински. Отделно от това, такъв документ не може да бъде предмет на оспорване, поради природата си, по реда на чл. 193 ГПК, поради което съдът не е дължал произнасяне в диспозитива относно истинността му. Иска се оставяне в сила на допълнителното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима и неоснователна, поради следното: Правилно административният съд е приел, че непълно е съдебното решение, в което липсва произнасяне по целия предмет на спора, който в случая е бил - законосъобразност на РА на органи по приходите при ТД на НАП- С., потвърден с Решение № 1884/22.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., с който на жалбоподателя са определени допълнително задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. 01.02.2011 г. -30.09.2011 г. с Решение № 2035/27.03.2017 г., съдът е обявил нищожността на оспорения РА, като решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Обосновано съдът е приел, че липсва каквото и да е искане, по което съдът не се е произнесъл, за да е налице непълно съдебно решение. Основателно в отговора по касационната жалба се поддържа, че АССГ не е дължал произнасяне по истинността на ЗОКО, доколкото тя не представлява свидетелстващ документ, по оспорването на който може да се открива производство по чл. 193 ГПК. Отделно от това, твърденията за неистинността на документа противоречат на безспорното обстоятелство, че заповедта е издадена от посоченото в нея като издател лице, т. е. е автентична. На последно място, в производството и пред двете съдебни инстанции е участвал представител на Прокуратурата, който при наличие на данни за престъпление, би могъл да предприеме действия, с оглед функциите на институцията по общ надзор за законност. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да остане в сила, като на ответника по жалбата се присъдят 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение