Решение № 75 от 4.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 12/2013 г.

Решение № 75 от 4.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 12/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Е. М. С. срещу решение № 247 от 26.10.2012 г. по внохд № 253/12 г. на Великотърновския апелативен съд с оплакване за явна несправедливост на наказанието и искане за намаляването му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е основателна. Излага съображения, че ниската стойност на предмета на престъплението, което е възстановено и семейното положение на подсъдимия са обстоятелства, сочещи на възможност за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Великотърновския апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 35/23.08.2012 г. по нохд № 538/12 г. на Русенския окръжен съд, с която подсъдимият С. е признат за виновен в извършване на грабеж при условията на опасен рецидив и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 и чл. 58а от НК е осъден на четири години лишаване от свобода. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е мотивирано с доводи, че стойността на отнетия златен ланец не е висока и че подсъдимият очаква дете от жената, с която живее на съпружески начала. Касаторът заявява, че условията в затвора са много лоши и там няма да се превъзпита. Върховният касационен съд намира оплакването за неоснователно. Великотърновския апелативен съд е подложил на анализ обстоятелствата, които са относими при индивидуализацията на наказанието. Не е пренебрегнал и е оценил в полза на С. сравнително ниската стойност на отнетото имущество- 281.60 лв., характера и интензитета на упражнената принуда и семейното му положение. Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, на които касаторът отново акцентира в жалбата си, са мотивирали съда за извода, че наказанието следва да бъде определено в размер, близък до минимума на предвиденото в закона, а именно в рамките на шест години лишаване от свобода, което след редукцията по реда на чл. 58а от НК е отмерил на четири години лишаване от свобода. Правилно е заключил, че не могат да бъдат пренебрегнати данните за съдебното минало на С., който е осъждан осем пъти за квалифицирани кражби, грабеж и обсебване. Само четири от тези осъждания обосновават квалификацията на настоящото деяние като извършено при условията на опасен рецидив, поради което законосъобразно е ценил останалите четири осъждания като отегчаващи вината обстоятелства. Затова настоящият касационен състав намира, че съдът не е допуснал нарушения при индивидуализацията на наказанието, като определеното такова съответства на степента на обществена опасност на извършеното престъпление и на дееца. Липсва основание за допълнителното му намаляване. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение