Решение № 14323 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6852/2013 г.

Решение № 14323 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6852/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от СД "Зоната-Нацкови и Сие", гр. Свищов, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 3206 от 06.03.2013 г., постановено по адм. дело № 12958 по описа за 2011 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 900 от 08.07.2011 г. по преписка № КЗК-472/25.06.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията. С посоченото решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) са одобрени предложените от Стопанска Академия "Д. А. Ценов" и "Нетуъркс България" ООД задължения по чл. 75, ал. 1 от ЗЗК и е прекратено производството по преписката, доколкото не съществуват основания за неговото продължаване. Касаторът твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Иска да бъде отменено съдебното решение и да се върне административната преписка в КЗК със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва подадената касционна жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Нетуъркс България" ООД, гр. Русе, в представена писмена защита моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Стопанска академия "Д. А. Ценов", гр. Свищов, в представена писмена защита моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е решение № 3206 от 06.03.2013 г., постановено по адм. дело № 12958 по описа за 2011 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на СД "Зоната - Нацкови и Сие", гр. Свищов, срещу решение № 900 от 08.07.2011 г. по преписка № КЗК-472/25.06.2010 г., постановено от КЗК. Тричленният състав на Върховният административен съд е разгледал жалбата по същество. Извършил е контрол върху решението на КЗК по реда на чл. 169 АПК, като е установил е, че КЗК разполага с оперативна самостоятелност да одобри предложените от Стопанска Академия "Д. А. Ценов" и "Нетуъркс България" ООД задължения. Посочил е, че за да одобри предложените задължения, КЗК е приела, че подписаният между Стопанска Академия "Д. А. Ценов" и "Нетуъркс България" ООД, на 10.01.2011 г. Анекс към Споразумение за съвместна дейност от 14.11.2009 г., според който чл. 5 от Споразумението се изменя, както следва: "Нетуъркс се ангажира да допуска други оператори, предоставящи електронни съобщителни услуги до изградената LAN мрежа по реда и при условията на чл. 158 от Закона за електронните съобщения. Академията не носи отговорност за взаимоотношенията между крайните потребители, Нетуъркс и трети лица - присъединени оператори", и чл. 7 от Споразумението се изменя, както следва: "Нетуъркс има право да прехвърля на трети лица правата си по това споразумение единствено по реда и при условията на чл. 158 от Закона за електронните съобщения" изпълнява изискването за безусловност. Изложил е, че решението на КЗК е съобразено с § 5 от Правилата за разглеждане на предложения за поемане на задължения по Закона за защита на конкуренцията, приети с решение на КЗК № 131/09.02.2010 г., както и, че случаят не попада в хипотезите по § 6 от правилата, уреждащи случаите на неприложимост на процедурата по поемане на задължения. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че е неоснователен доводът на жалбоподателя, че в случая е налице тежко нарушение по смисъла на § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗЗК, което на основание чл. 75, ал. 3 ЗЗК изключва прилагането на процедурата за разглеждане на предложения за поемане на задължения. Не на последно място е посочил и, че съгласно § 1, т. 16 от ДР на Закона за защита на конкуренцията, "тежко нарушение" е нарушение по чл. 15 и 21 от ЗЗК и/или по чл. 81 и 82 от Договора за създаване на ЕО, което оказва или би могло да окаже значително и трайно във времето въздействие върху конкурентната среда на съществена част от националния пазар. В случая не са налице част от елементите на определението за "тежко нарушение" и допуснатото нарушение от Стопанска Академия "Д. А. Ценов" и "Нетуъркс България" ООД по чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗЗК не може да бъде квалифицирано като тежко нарушение по смисъла на закона, тъй като с него не се засяга съществена част от националния пазар. Като краен извод е приел, че решението на КЗК е правилно и законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е обоснован. Според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР на ЗЗК "тежко нарушение" е нарушение по чл. 15 и 21 от този закон, което оказва или би могло да окаже значително и трайно във времето въздействие върху конкурентната среда на съществена част от националния пазар. Трите кумулативно изискващи се предпоставки, визирани от законодателя трябва да са осъществени, за да може твърдението за нарушение да се квалифицира като тежко нарушение. В конкретния случай твърдението за нарушение не е оказало въздействие върху съществена част от националния пазар. Това е така, защото се касае за твърдяна злоупотреба с господстващо положение само по отношение на едно дружество, касае се за единичен случай, което не може да засегне съществена част от националния пазар. Същото се отнася и за последната хипотеза на § 6, ал. 1 от Правилата. Доводите на жалбоподателя за противоречие на акта на КЗК с материалноправни разпоредби и необоснованост на съдебния акт са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил, че КЗК разполага с оперативна самостоятелност и е мотивирал преценката си за спазено изискване за законосъобразност на процесния административен акт. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че решаващият съдебен състав е постановил решението си в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК. Съдът е проверил законосъобразността на оспореното решение № 900 от 08.07.2011 г., постановено от КЗК на всички основания по чл. 146 от АПК, като изрично е посочено, че постановено е от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Предвид изложеното, следва да се приеме, че изводите на тричленния състав на съда са правилни и решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат, такива следва да бъдат присъдени, като своевременно поискани, на ответниците - Комисията за защита на конкуренцията и "Нетуъркс България" ООД. Касаторът ще следва да бъде осъден да заплати разноски от по 150 лв. на ответните страни, определени на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия