Решение № 874 от 22.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10070/2009 г.

Решение № 874 от 22.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10070/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез ст. юрисконсулт В. Минков против решение № 382/29.05.2009 г. на Варненския окръжен съд, АО, втори състав, постановено по адм. д. № 1867 по описа за 2004 г. на този съд. С решението е отменен ДРА № 612/25.06.2004 г., издаден от данъчен орган - ръководител на екип при ТДД гр. Шумен в обжалваната част, с който на Младен Петров Младенов са определени допълнителни данъчни задължения по ЗОДФЛ за 2001 г. в размер на 37 510, 92 лв. и лихви 10 335, 95 лв., като в полза на лицето са присъдени разноски в размер на 1 600 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. В нарушение на съдопроизводствените правила окръжният съд се позовал само на заключението по ССчЕ, без да изследва останалите събрани доказателства. Съдът игнорирал факта, че финансовият резултат е преобразуван на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм., но приложим за периода), в следствие ненамиране доставчика на декларирания адрес. Административният орган бил в невъзможност да установи произхода на стоката и действителността на доставката. Наличието на данъчно предимство е доказано с протоколите за извършени насрещни проверки. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Младен Петров Младенов (собственик на ЕТ "Престиж - Младен Младенов") я е оспорил с доводи, изложени в подробни писмени бележки от адв. Н. Иванова. Твърди, че процесният ДРА е нищожен, поради наличието на предшестващ ДРА № 611/26.06.2004 г. на ТДД - гр. Шумен. Алтернативно моли за отхвърляне на жалбата поради правилната отмяна на ДРА, като незаконосъобразен. Счита, че със събраните писмени доказателства и чрез неоспорените заключения по ССчЕ е доказано спазването на законовите изисквания за отчитане на фактурите, издадени от ЕТ "Дани 2 - Ц. Йорданов", "Иванчевски" ЕООД, както и тяхното признаване като разход. Фактурите притежават реквизитите по чл. 8, ал. 1 от ЗСч. (отм.) на първичен счетоводен документ. По тях са извършени плащания. Първоинстанционният съд смесил фактическите състави на прякото и на косвеното облагане. Въпросът за произхода на стоката се повдигал за пръв път в касационното производство, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК. Адв. Иванова моли за присъждане на разноски, направени по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е постановено при спазване на материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. Неправилно е преобразуван ФР, на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), защото фактурите съдържат изискуемите реквизити и доказват документално разходите по тях. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на релевираните отменителни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че на доставчиците ЕТ "Дани 2 - Ц. Йорданов - В. Георгиев", "Иванчевски" ЕООД са извършени насрещни проверки за което са съставени протоколи. Едноличният търговец не е намерен на декларирания адрес, поради което искането до него е било връчено по реда на чл. 50 ДПК (отм.). Извършена е насрещна проверка на "Омега нуева" ЕООД - предходен доставчик на "Иванчевски" ЕООД. Предходния доставчик също не е открит на адреса. Ревизиращият орган е приел, че са осъществени действия по чл. 109, ал. 12, т. 1 и. 4 от ДПК (отм.) и съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 11 от Кодекса е определено премахване на данъчно предимство по смисъла на § 1, т. 13, б. "а" от ДР на ДПК (отм.). На основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) данъчният орган е увеличил ФР по процесните фактури на стойност 79 700, 50 лв., издадени от ЕТ "Дани 2 - Ц. Йорданов - В. Георгиев" и по фактурите на стойност 13 363, 20 лв., издадени от "Иванчевски" ЕООД. Съдът е обсъдил заключението по ССчЕ, формулирайки извода, че спорните фактури са отразени при спазване на всички изисквания на счетоводното законодателство, включени са в счетоводните отчети на доставчика и в ГДД за 2001 година. При жалбоподателя са отчетени и съпоставени приходи и разходи. Липсва данъчно предимство, защото е спазен принципът за съпоставимост на приходите и разходите. Аналогични съображения са изложени и относно фактурите, издадени от едноличното дружество. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Възражението на пълномощника на М. Младенов за нищожност на оспорения ДРА е неоснователно, тъй като предходния ДРА е издаден относно задължения по ЗДДС (отм.), докато ДРА № 612/25.06.04 г. касае допълнително определените данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2001 година. Процесният ДРА обаче правилно е отменен, като незаконосъобразен и в този смисъл окръжният съд е постановил правилно решение. Твърдението на касатора за игнориране на основанието, на което е преобразуван ФР, се опровергава от съдебните мотиви в които е посочено, че не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за увеличение на финансовия резултат със сумите по фактурите, издадени от търговците. В цитираната разпоредба е регламентирано, че ФР за данъчни цели се увеличава с разходите, които ДЗЛ не могат да докажат документално по реда, изискван в съответните нормативни актове, включително придружени с фискален бон от ЕКАФП и от електронни системи с фискална памет, както и разходите, отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания, водещи до намаляване на ФР. Установено е по делото, че спорните фактури съдържат изискуемите от ЗСч. реквизити на първични счетоводни документи. В този смисъл са събрани доказателства за документално доказване на разходите, като последните не са отчетени в нарушение на счетоводните изисквания. По този въпрос е изслушано заключение по ССчЕ, което не е оспорено от страните. Документите, съобразени от вещото лице, са приложени по делото, затова е неточно оплакването на касатора за постановяване на съдебното решение единствено въз основа на заключението по ССчЕ. Неоткриване доставчика на декларирания адрес не означава, че стоките са с неустановен произход, а и това обстоятелство не променя извода за незаконосъобразност на ДРА, с който са определени преки данъци. Законосъобразни са изводите на ВОС, че е останало недоказано соченото от данъчния орган данъчно предимство, като облагането с косвен данък също е било отменено. С оглед на резултата по делото в полза на М. Младенов трябва да се присъдят разноски в размер на 1 300 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,