Решение № 6956 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6376/2015 г.

Решение № 6956 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6376/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ш. Б." ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор К. С. П., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 652/9.02.2015 г., постановено по адм. д. № 12411/2013 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), в частта, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 302/27.11.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 279/2012 г. по описа на КЗД, с което се установява, че дружеството е поддържало архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до търговски обект "Ш. Г. А.". По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - Л. Б. В. не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - "В. Р." ООД не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение № 652/9.02.2015 г., постановено по адм. д. № 12411/2013 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Ш. Б." ЕАД, против решение № 302/27.11.2013 г. на Комисията по преписка № 279/2012 г. по описа на КЗД, в частта, с което се установява, че касаторът е поддържал архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до търговски обект "Ш. Г. А.", което се смята за дискриминация и представлява нарушение на закона съгласно чл. 5 от Закона за дискриминацията (ЗЗДискр.). За да постанови този правен резултат и да отхвърли жалбата на "Ш. Б." ЕАД, в тази част първоинстанционният съд е приел, че изводът на специализирания орган за извършена от дружеството дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. и чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. е обоснован и в съответствие със събраните в административното производство доказателства, които касаторът не е оборил с допустимите доказателствени средства. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства АССГ е постановил обосновано и законосъобразно съдебно решение без да допусне нарушения на съдопроизводствените правила. С решение № 302/27.11.2013 г. по преписка № 279/2012 г. по описа на КЗД, Комисията е установила наличие на пряка дискриминация по признак "увреждане" по см. на чл. 4, ал. 2 вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. от страна на "Ш. Б." ЕАД, поради това че дружеството не е осигурило достъпна архитектурна среда за лица с увреждания в търговския обект "Ш. Г. А.". По делото няма спор за фактите. Предмет на обжалване са правните изводи на АССГ за наличие на допуснато именно от "Ш. Б." ЕАД нарушение съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. и пряка дискриминация по признак "увреждане", съгласно чл. 4 от ЗЗДискр. Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане". По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда" съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. В настоящия случай не е спорно, че в търговски обект "Ш. Г. А." липсва изградено съоръжение, което да предоставя еднакъв достъп на цялото население до обекта и няма изградена WC достъпна за хора с увреждания, като в тази връзка правилно АССГ е приел, че дружеството "Ш. Б." ЕАД е допуснало да бъде поддържана архитектурна среда, която затруднява достъпа на Велчев до обекта, което правилно е квалифицирано като пряка дискриминация по признак "увреждане", съобразно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., вр. чл. 5 от ЗЗДискр. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не "Ш. Б." ЕАД е следвало да осигури достъпна архитектурна среда за цялото население, отчитаща и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т. ч. на хората с увреждания, тъй като сградата на търговски обект "Ш. Г. А." е собственост на друго дружество, предоставена за ползване от "Ш. Б." ЕАД съгласно предоставения по делото нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот. При условие, че в приложения по делото нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот е посочено, че приобретателят "Ш. Б." ЕАД има право в срока на действие на договора, да извършва за своя сметка необходимите промени и реконструкции в имота, които биха се наложили вследствие на промяна в пазарните условия, стандартите на "Шел" и/или действащите на територията на Р. Б. нормативни и/или технически изисквания, във връзка с ползването по предназначение на обектите, предмет на договора, то ремонтът и преустройството за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, респ. финансирането на тези дейности, са в пределите на компетентност на съответното дружество, което упражнява правото на ползване на имота. В тази връзка наведените в касационната жалба доводи се явяват неоснователни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗД деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, Пето отделение