Решение № 11387 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6747/2024 г.

ВАСШесто отделение23.10.2024 г.докладчик т Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1676 / 29.04.2024 г. по адм. дело 171 / 2024 г. на Административен съд Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Мотиви

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Н. В., от гр. Пазарджик против решение 1676 / 29.04.2024 г. по адм. дело 171 / 2024 г. на Административен съд Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на Регионална дирекция Социално подпомагане Пазарджик изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и при наличието на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на правото на касационно оспорване и отсъствието на отрицателните такива, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 1676 / 29.04.2024 г. по адм. дело 171 / 2024 г. Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на Е. Н. В., от гр. Пазарджик срещу заповед 13-РДОС-0367 / 05.12.2023 г. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане Пазарджик, с която е разпоредено вписването на детето на жалбоподателката Б. Е. В. (родена на [дата]. и настанена в професионално приемно семейство) в регистъра за пълно осиновяване, воден от Регионална дирекция Социално подпомагане Пазарджик. Решението е правилно. По делото е установено, че със заповед ЗД/Д-РА-002 / 08.01.2019 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Пазарджик и влязло в сила решение 73 / 18.03.2019 г. по гр. дело 69 / 2018 г. на Районен съд Велинград, детето Б. В. е настанено в професионално приемно семейство, поради липса на финанси, жилище, подкрепяща среда, нисък родителски капацитет на майката Е. В., която е единствен известен родител. В периода 10.06.2019 г. и 01.07.2021 г. последната е депозирала две заявления за реинтеграция, но не е проявила инициатива за извеждане на детето от приемното семейство. Същата не полага усилия за промяна на обстоятелствата, имащи значение за прекратяване на настаняването. Последната среща между майката и детето е от 17.08.2023 г. като констатациите на специалистите, работещи по случая е за липса на емоционална връзка между тях. В хода на развилото се административно производство и последвалата го съдебна фаза е установено, че Е. В. освен непреодолените дефицити на родителски капацитет не разполага с постоянно жилище и доходи. Правилна е преценката на административния съд, че разглежданият случай попада в хипотезата на чл. 84, ал.2 СК детето Б. В. е било настанено в специализирана институция по реда на Закона за закрила на детето, а по-късно и в приемно семейство, като родителят не е поискал прекратяването на настаняването или промяна на марката в шестмесечния срок по чл. 93, ал.2 СК. Приобщеното към административната преписка психологично изследване сочи изоставане в опознавателното развитие на детето и доказана нужда от индивидуална подкрепа, която изисква активна родителска намеса и грижа. В настоящия случай интересът на детето налага отглеждането му в семейна среда от хора, които реално ще упражняват дължимата родителска грижа. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички относими факти и обстоятелства и е направил верни изводи, досежно засегнатите права и законни интереси. Проверил е законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт по законово определените основания по чл.146 АПК и е направил правилен извод за неоснователност на оспорването срещу процесната заповед. Съдебното решение се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за спора материалноправни норми и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд