Решение № 5676 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15850/2010 г.

Решение № 5676 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15850/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Иван Иванов Димов, чрез пълномощника адв. Ботев, с адрес в гр. София, срещу решение № 44 по протокол № 44 от 29.11.2010 г., постановено по д. д. № 11/2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което на магистрата е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните норми. Твърди се, че като дисциплинарноотговорно лице не е изслушан и не му е поискано обяснение в хода на производството пред административния орган; че дисциплинарното производство е образувано и проведено след изтичане на предвидените в особения закон преклузивни срокове; че към релевантния за вмененото му дисциплинарно нарушение период Димов не е действащ магистрат и като заемащ изборната длъжност на член на ВСС не попада в кръга на дисциплинарноотговорните лица. Според жалбоподателя дисциплинарнонаказващият орган незаконосъобразно е подложил на гласуване и приел предложение за вида на наложеното наказание, различен от това на дисциплинарната комисия. Счита, че не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Иска отмяна на оспореното решение. Ответникът Висшият съдебен съвет, чрез пълномощника си, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Жалбоподателят е бил изборен член на Висшия съдебен съвет, който след предсрочното прекратяване на мандата му е възстановен като съдия в Сливенския окръжен съд. На 18.06.2009 г., на заседание на ВСС е оповестено, че лице под името "Красьо" обещава срещу възнаграждение осигуряване на подкрепа от членове на Съвета на магистрати, кандидатстващи за административни ръководители. По този повод в Софийска градска прокуратура е образувано досъдебно производство срещу "виновни лица, осъществили търговия с влияние по повод назначения на ръководни длъжности в органите на съдебната власт". Под името "Красьо" е идентифициран Красимир Васков Георгиев. В хода на производството е установено, че в периода 1.01. - 30.06.2009 г. Георгиев е осъществил контакти с множество магистрати, кандидати за ръководни административни длъжности, както и активни контакти с отделни членове на ВСС, един от които е Иван Димов. По предложение на петима члена на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", с решение на ВСС, е образувано дисциплинарно дело № 11/2010 г. за налагане на жалбоподателя на дисциплинарно наказание за допуснати нарушения на правилата за етично поведение, произтичащи от принципа за независимост и почтеност и благоприличие на магистратите - т. 1.4 и т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на магистратите и уронване на престижа на съдебната власт - дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 103/2009 г.). Дисциплинарният състав е провел редовни заседания между 26.05. и 20.10.2010 г. Жалбоподателят е уведомен и е поканен да даде обяснения. На 26.05.2010 г. Димов е присъствал лично на проведеното заседание, но не е дал обяснения. ДС е събрал и приел доказателства, включително поискани от лицето. В решение № 11 от 19.11.2010 г. дисциплинарният състав е приел, че жалбоподателят е нарушил правилата на т. 1.4 и 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и в качеството си на изборен член на ВСС е допуснал дисциплинарни нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Прието е, че дисциплинарното производство е образувано в срока по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Обсъдени са представените и неоспорени доказателства, сочещи на проведени между жалбоподателя и Красимир Георгиев изходящи за Димов 9 бр. разговори и входящи от Георгиев 24 телефонни. От момента на публичното оповестяване на името на Красимир Георгиев контактите са преустановени. Въз основа на представена по дисциплинарното дело информация от Главния прокурор е коментирано лицето Георгиев и е направен извод за осъществени "нерегламентирани" контакти на Димов с "компрометирано лице". Приел, че "компрометирано" е лицето, по отношение на което в обективната действителност съществуват злепоставящи факти, увреждащи неговата репутация. Направен е извод, че липсва смислено и убедително обяснение за осъществените контакти Димов - Георгиев, което ги прави нередни, неприемливи и немотивирани, в този смисъл - нерегламентирани. Според дисциплинарния състав твърденията за характера на отношенията с Георгиев са неубедителни, още повече, че в качеството си на член на ВСС в периода за избор на ръководители в звената на съдебната власт и активни телефонни контакти между двамата, Димов е изразявал публична подкрепа за кандидати. За приетите дисциплинарни нарушения е предложено налагането на дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност" като съдия в Районен съд - Сливен за срок от три години. В заседанието от 29.11.2010 г., при отсъствието на един от членовете, Висшият съдебен съвет в т. 44 от протокол № 44 се е произнесъл по дисциплинарно дело № 11/2010 г. В хода на разискванията на решението на дисциплинарния състав са се изказали членовете Радка Петрова и Галина Захарова. Последната е предложила налагане на по-тежко дисциплинарно наказание - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", като е изложила мотиви за това с оглед длъжността на Иван Димов към момента на извършване на нарушенията. Като относими съображения за промяната са изтъкнати високата укоримост на деянието, а досежно вида на наказанието са изложени аргументи, основаващи се на по-високите изисквания към членовете на ВСС, чиито статут е приравнен на магистратския. При проведеното гласуване за налагане на по-тежко дисциплинарно наказание, с 15 гласа "за", 2 гласа "против" и 5 - "въздържал се", атакуваното решение е прието. Настоящият съдебен състав счита оспореното решение за постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, на материалноправните норми и е в съответствие с целта на закона. Неоснователно е възражението за съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизслушване на жалбоподателя, с което е нарушена разпоредбата на чл. 311, т. 2, б"в" от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 103/2009 г.) Видно от протокола на проведеното на 26.05.2010 г. заседание, Иван Димов е присъствал лично и е могъл да даде обяснения, поради което е налице изключението на чл. 313, ал. 2, пр. второ от ЗСВ. Неоснователно е възражението за недопустимост на дисциплинарното производство поради образуването му след изтичане на сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Въпросът за срочността на това производство като абсолютна процесуална предпоставка за привличане на магистрата към дисциплинарна отговорност е подробно обсъден в решението от 19.11.2010 г. на дисциплинарния състав на ВСС, което е приобщено като мотиви към оспореното решение на дисциплинарнонаказващия орган. Предложението за образуване на дисциплинарно производство е направено от петима членове на ВСС в момента, в който са узнали фактите и обстоятелствата, изложени в доклада на Временната комисия за установяване на нарушения на на КЕПБМ за резултатите от извършената прокурорска проверка, изготвен на 22.10.2009 г. Производството е образувано на 22.04.2010 г., преди изтичане на предвидения в специалния закон срок. Видно от предложението за образуване на дисциплинарно производство, в него се твърдят извършени нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗСВ за допуснати нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и уронване престижа на съдебната власт. Нарушението на правилата на професионалната етика, което по своята същност означава и извършването на действия, накърняващи престижа на съдебната власт, е конституционно основание за освобождаване от длъжност - чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията. В разпоредбата на чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗСВ неспазването на етичните правила изрично е предвидено като дисциплинарно нарушение. Моралните правила за поведение, писани или неписани, са обективно съществуваща действителност във всяко общество и щом законодателят е приел, че нарушаването им е правопораждащ юридически факт, то релевантното е да се установи налице ли е такова нарушение. Твърдението на Димов, че дисциплинарнонаказващият орган неправилно е възприел и интерпретирал фактите, посочени като основание за издаване на акта, поради което е достигнал и до неправилен извод, е неоснователно. По делото е безспорен както броят на проведените телефонни разговори, така и датите, на които те са осъществени. За да е налице нарушение по т. 3 е необходимо с действията или бездействията си магистратът да е нарушил някое от правилата на професионалната етика. Те, както всички морални норми, са с висока степен на абстрактност. Съдържанието им е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. Контактът, който жалбоподателят е имал с Красимир Георгиев, тяхната интензивност и период на осъществяването им сочат, че предметът на тяхната връзка излиза от рамките на обичайните отношения. Не са ангажирани доказателства, от които да се направи обоснован, житейски приемлив извод за предмета на тази връзка. Ако тези контакти са били ценни за жалбоподателя в чисто човешки план, то рязкото прекъсване на връзката непосредствено след като Георгиев става публично известна личност, са индиция за друг извод. Отнесени към безспорния факт на провеждане на избори за административни ръководители в съдебната система в същия период и към установения факт на контакти със същото лице и от други магистрати, кандидати за ръководни длъжности, както и с членове на ВСС, правят обоснован извода на ВСС за извършени от жалбоподателя действия, нарушаващи изискването за въздържане от действия, компрометиращи честа му в професията и обществото, водещи до уронване престижа на съдебната власт. В своята съвкупност всички тези обективни факти създават основателно възприятие у членовете на обществото за неуместност, непристойност, неправилност на поведението на магистрата, което накърнява неговата чест в професията и обществото. Възприятията на хората са реалност, поради което създаденото впечатление за неподходящо, недостойно поведение има същото значение, както действително осъщественото неподходящо поведение. Жалбоподателят е бил длъжен, създавайки и поддържайки контакти, да отчита тези обстоятелства и да съобразява поведението си с тях и в този смисъл наведеният от Димов довод е неоснователен. При точна преценка на фактите административният орган правилно е приел, че предвидените в хипотезата на чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ предпоставки са налице, което прави извода му за осъществяване на нарушението съобразен с материалния закон. В този смисъл възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на правното основание за търсене на дисциплинарна отговорност в качеството му на изборен член на ВСС е неоснователно. Следва да се посочи, че дисциплинарните нарушения са установени именно в качеството му на член на Висшия съдебен съвет, с произтичащите от това права и отговорности. И към момента на извършването им тези действия са санкционирани от закона като дисциплинарни нарушения. Към момента на постановяване на оспореното решение Иван Димов е освободен от ВСС и се е върнал на длъжността съдия в окръжен съд. С разпоредбата на чл. 307, ал. 5 от ЗСВ се предвижда именно възможността за носене на дисциплинарна отговорност от лице, върнало се на длъжност съдия, прокурор или следовател, ако нарушението е извършено за накърняване престижа на съдебната власт в качеството му на изборен член на ВСС. Законодателят изрично е посочил, че действия или бездействия на магистрат, които водят до накърняване на престижа на съдебната власт, т. е. който поставя под съмнение нейната независимост, безпристрастност и почтеност, са основание за освобождаване от длъжност. По този начин са въведени изключително строги изисквания към поведението, към морала на магистрата. Магистратът е длъжен да поддържа и прилага стандарти на поведение и лично да ги спазва и личните контакти на жалбоподателя с лице, което в периода на избор на административни ръководители, има контакти и с други, кандидатстващи за ръководна длъжност в съдебната система магистрати, и с членове на ВСС, които контакти се осъществяват по идентичен за всички магистрати начин, създават у обществото убедително възприятие за непочтеност, а следствие на това и за зависимост на съдебната власт. Жалбоподателят твърди, че такова накърняване престижа на съдебната власт няма, защото не е знаел неща, които не са били обществено известни. Това негово твърдение не бе надлежно доказано. Както бе посочено вече, съвкупната преценка на доказателствата дават основание да се приеме, че административният орган е доказал съществуването на фактическите основания, посочени в акта. Жалбоподателят е този, който трябваше да докаже твърдението си за характера и предмета на комуникация. ВСС е преценил, че за жалбоподателя, като ръководител от висок ранг и магистрат с обществена позиция в гилдията изискванията за спазване на професионалната етика са по-високи. Прекратяването на контакта, дори и да се приеме, че не е обусловено от външни обективни причини, не може да доведе до изключване на дисциплинарната отговорност. Прекратяването на контакта не е ценено от органа като отегчаващо обстоятелство, а като косвено доказателство за характера на връзката. Видно от изложеното при определяне на дисциплинарното наказание административният орган е спазил разпоредбата на чл. 309 от ЗСВ - взел е предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на жалбоподателя. Не е обвързан от предложението на дисциплинарния състав. Оспореният акт на ВСС е мотивиран с всички съпътстващи актове по приемането му, при точна квалификация на дисциплинарното нарушение. То е наложено с оглед установената безспорно фактическа обстановка, а дисциплинарното наказание е определено съгласно изискванията на чл. 309 от ЗСВ и съответства на тежестта на нарушението, формата на вината, изключителните обстоятелства при които е извършено. Характерът на дисциплинарните нарушения като предмет на образуваното дисциплинарно производство се извеждат от фактическите основания, посочени в предложението, от които е ясно, че на жалбоподателя са вменени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Същите са установени безспорно в хода на административното производство и не са опровергани в хода на съдебното. Наложеното дисциплинарно наказание е свързано с относимите факти и обстоятелства по това производство и липсват данни за въвеждане на нови такива от ВСС, по които да не е могъл да се защити. Несъответен на закона е доводът за порочност на оспореното решение, тъй като на Иван Димов е наложено дисциплинарно наказание, различно от визираното в предложението на дисциплинарния състав. Дисциплинарнонаказващият орган не е обвързан от предложението на дисциплинарния състав като помощен орган в проведеното административно производство. Предложението за налагане на дисциплинарното наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" е подробно мотивирано в изказвания на един от членовете на ВСС въз основа на безспорно установените факти и обстоятелства в хода на дисциплинарното производство и е подложено на гласуване. Висшият съдебен съвет, като колективен орган, при спазване правилата за кворум и гласуване, е приел тези съображения. Съответни на закона и доказателствата по делото са изводите на дисциплинарния орган, че конкретното съдържание на провежданите разговори е неотносимо към установената по несъмнен начин укоримост на поведението на магистрата. С поведението си магистратът следва да се въздържа от действия, уронващи престижа на съдебната власт. В този смисъл магистратът не само не трябва да допуска нерегламентирани контакти за своя угода, но и не трябва да създава такова впечатление. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита оспореното решение за законосъобразно, а подадената от Иван Димов жалба като неоснователна подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд