Решение № 1321 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7772/2014 г.

Решение № 1321 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7772/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Ангелов Александров от с. Паталеница, община Пазарджик, ул. "63-та" № 10, чрез упълномощен адвокат, срещу решение № 287 от 7.05.2014 г. по адм. дело № 156/2014 г. по описа на Административен съд (АС) - Пазарджик. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и спорът - решен по същество, като се претендира присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Пазарджик (РДАА), не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Петър Ангелов Александров срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) с рег. № РД-14-82/17.01.2014 г., издадена от директора на РДАА - Пазарджик, с която е спрян от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер РА 7875 АР и отнемане на свидетелство за регистрация II част № 003919371 на лек автомобил ВАЗ 21013 от кат. М1, собственост на Петър Ангелов Александров и е определено място за домуване - охраняем паркинг "Мърфи Ойл" ЕООД в гр. Пазарджик. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че при извършена проверка на 17.01.2014 г. от служители на РДАА е установено, че жалбоподателят извършва обществен превоз на пътници по маршрут гр. Пазарджик - с. Дебращица - с. Црънча с лекия си автомобил ВАЗ 21013 с рег. № РА 7875 АР, без да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Република България и без да е включен в Списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 180892 от 17.01.2014 г. Съдът подробно е обсъдил данните по административната преписка и анализирайки събраните гласни доказателства е достигнал до извод, че две от лицата, пътували в проверения автомобил са заплатили на водача извършения превоз, като стойността на услугата е възлизала на 2.60 лева на пасажер. При това положение е счел, че са налице посочените в оспорената заповед фактически основания, обосноваващи волеизявлението на административния орган, т.к. доказателствата по делото установяват нарушение на Закона за автомобилните превози (ЗАвП), за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната ПАМ по чл. 106а с. з. Приемайки, че оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, решаващият съд е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в Глава IХ ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения една от ПАМ е спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници или товари (ал. 1, т. 1), която се осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви "б" и "в" (ал. 2, т. 1); определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи (ал. 2, т. 4). Според новелата на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установени фактически обстоятелства по делото, решаващият съд обосновано е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ спрямо жалбоподателя. От ангажирания доказателствен материал е безспорно, че проверката на автомобила на касатора е извършена от оправомощени за целта служители на РДАА, при която е установено, че същият извършва обществен превоз на пътници без да притежава необходимите разрешения за дейността. Проверката е била проведена по повод сигнали за нерегламентирани обществени превози, като е имало сведения за осъществяването на такива и от страна на касатора. От съставения АУАН, чиито констатации не са опровергани и оборени в съдебното производство, както и от свидетелските показания на Александър Иванов и Атанас Шинков, които са логични, последователни и в унисон с останалите доказателства по делото, може да се направи категоричен и обоснован извод, че касаторът е нарушил виновно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАвтП - извършвал е обществен превоз на пътници, без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необосновани правни изводи на съда, изградени въз основа на неверни фактически констатации. Съдът е подложил на цялостно обсъждане събрания доказателствен материал, аргументирано е посочил защо кредитира една група от свидетелските показания и не дава вяра на друга, преценил ги е поотделно и в съвкупност с данните по административната преписка, при което е извел правилен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите София Василева и Атанас Боянов, т.к. същите са непоследователни, противоречиви и не кореспондират с останалите доказателства по делото. Показанията на свидетеля Боянов са диаметрално противоположни не само на събрания доказателствен материал, но и на собствените му обяснения, дадени пред административния орган. На базата на изложеното, твърденията на касатора относно неистинността на установените факти не намират опора в данните по делото. При направената съвкупна преценка на доказателствения материал първоинстанционния съд е извел верен фактически и правно обоснован извод, че са налице основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна поради значимостта на обществените отношения, върху които тази професионална дейност рефлектира. При това положение съдът правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,