Решение № 2893 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5218/2009 г.

Решение № 2893 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5218/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по своевременно подадени жалби на "Българска телекомуникационна компания" АД (БТК), "Космо България Мобайл" ЕАД (Глобул), "Евроком Кабел Мениджмънт България" ЕООД (Евроком), "Кейбълтел" ЕАД (Кейбълтел), "Транс Телеком" ЕАД (Транс Телеком), "Спектър Нет" АД (Спектър Нет) и "Орбител" ЕАД (Орбител) срещу Решение № 125 от 09.02.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС, Комисията). Иска се отмяната му в различни негови части с твърдения за наличие на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. С решението, предмет на обжалване, КРС на основание чл. 38, ал. 2 от Функционалните спецификации за преносимост на географските номера при промяна на доставчик на фиксирана телефонна услуга и/или при промяна на адреса в рамките на един географски национален код за направление (Обн. ДВ, бр. 96 от 2008 г.), е приела становище по въпросите, по които не е постигнато съгласие между доставчиците относно съдържанието на Процедурата за преносимост на географските номера. Ответникът КРС оспорва всички подадени жалби, БТК оспорва тези на останалите дружества, а последните - жалбата на БТК. Подробни доводи са изложени в представени от страните писмени бележки. Конституираните по делото заинтересовани страни не са изразили становище. След преценка на събраните по делото писмени доказателства, приетата техническа експертиза (основно и допълнително заключение) и доводите на страните, за да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното: По жалбата на БТК. Същата е подадена срещу Решение № 125 в неговата цялост, но са развити доводи за незаконосъобразност единствено на т. 3.2 и т. 4 от Становището. В първата оспорена точка Комисията се е произнесла по отношение на цените за транзит към пренесен номер в частта за международен трафик. Прието е, че предприятията при пренасяне през мрежата си на входящи повиквания, генерирани в мрежи извън територията на Република България, към първоначално или последващо пренесени от мрежите им номера, следва да се разплащат помежду си съгласно определената в договорите за взаимно свързване цена за терминиране на повиквания, изходящи от фиксирана мрежа. Към настоящия момент обаче, в изпълнение на т. 1.2.3 на Раздел Х от Решение № 237 от 17.03.2009 г., е налице свободно договаряне на цените от страна на БТК и след като изложените в жалбата аргументи срещу т. 3.2 от процесното решение вече не са актуални, а и не се поддържат по същество, жалбата следва да се остави без уважение в тази й част. С т. 4 от Становището КРС е счела, че следва да отпадне т. 13 от Процедурата, предложена от БТК, каквато е била позицията и на останалите доставчици. Тази точка гласи, че доставчиците маршрутизират повикванията към пренесени между мрежите на две предприятия географски номера през съответната Регионална ТВС, обслужваща един или повече национални кодове за направление. Съдът обаче счита, че несъгласието на Комисията да включи този текст в Процедурата, независимо от изложените мотиви за това решение - в случая с позоваване на чл. 18, т. 3 от Функционалните спецификации, не може да бъде приравнено на произнасяне по смисъла на чл. 38, ал. 2 от същите. Видно е, че несъгласието на доставчиците по отношение на тази спорна точка от съдържанието на Процедурата, на практика не се замества с обвързващо становище на регулатора. Напротив, вместо спорното предложение на БТК не е прието нещо различно като правило, което да е станало част от съдържанието на Процедурата, тоест липсва произнасяне по същество на КРС в тази насока. В тази връзка доводите на БТК, че този въпрос, както и други спорни въпроси във връзка с преносимостта, не са били решени от КРС с обжалваното решение, а това е било предоставено на операторите, не може да обоснове отмяна на акта, тъй като непълнотата на същия не е сред основанията по чл. 146 от АПК. По жалбите на Глобул, Евроком, Кейбълтел, Транс Телеком, Спектър Нет и Орбител. Предмет на същите е основно т. 1 от Становището, в което Комисията е изложила позицията си по отношение на еднократната първоначална цена за администратиране на процеса по пренасяне на номер. Прието е, че тази цена, която приемащият доставчик заплаща на даряващия доставчик за администратиране на процеса по пренасяне на географски номера, следва да бъде 25 лева за номер без начислен ДДС, за всеки пренесен номер независимо дали се иска пренасяне на номер като единичен или като част от група номера. От допълнителното заключението на техническата експертиза, която съдът кредитира като компетентно дадена, е видно, че независимо дали един номер ("географски номер" или "номер от ННП", които понятия са равнозначни) се пренася като единичен или като част от група номера, се осъществяват едни и същи действия. Това е така, защото понастоящем техническата система за управление на процеса по преносимост на географски номера, използвана от БТК, не може да идентифицира пълен номер с кратък, поради което е невъзможно пренасяне на част от групата номера или на цялата група, без всички те да бъдат посочени в пълната им дължина (тоест с всички цифри) в базата данни за преносимост. КРС обаче няма законови правомощия да наложи на БТК друго технологично решение за оптимизиране на процеса, което теоретично би било възможно според първоначалната експертиза, след извършване на настройки в централата. Поради това и след като прилаганите от компанията системи не са в противоречие с действащите Функционални спецификации и подписаната от предприятията Процедура, следва да се приеме, че КРС е действала законосъобразно при произнасяне по спорния въпрос относно размера на еднократната цена за администриране на процеса на преносимост. Еднаквостта на действията по преноса и в двата случая обосновава извода, че за тях следва да се заплаща еднаква цена. Съдът напълно споделя тезата на жалбоподателите, че фиксираните оператори са в значително по-неизгодна ситуация в сравнение с БТК, която притежава повече от 96 % пазарен дял на пазара на предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги. При това фактическо положение, след като еднократната цена се дължи за всеки номер, включен в група, то за абонати, притежаващи голям брой номера от Националния номерационен план, приемащият доставчик ще следва да заплати на даряващия доставчик висока административна цена (например, ако се пренася група от 1000 номера, дължимата сума би била 25 000 лева без ДДС). Доколкото обаче еднократната цена следва да се формира от разхода по администриране на процеса по пренасяне на отделен номер, съгласно разпоредбите на чл. 136, ал. 1, т. 1 от Закона за електронните съобщения и чл. 50, ал. 2 от Функционалните спецификации, действащата нормативна уредба препятства възможността съдът да приеме становище, различно от това на КРС, при липса на постигнато от предприятията съгласие по този въпрос и при представени единствено от БТК разчети за действително направените разходи по услугата. С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното решение на КРС и жалбите следва да се отхвърлят като неоснователни. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение