Решение № 6386 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 334/2012 г.

Решение № 6386 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 334/2012 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Враца срещу решение № 25 от 21.11.2011 г. по адм. дело № 781/2011 г. по описа на Административен съд гр. Враца, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата Силвия Величкова Иванова, понастоящем с адрес в Затвора гр. Сливен, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 25 от 21.11.2011 г. по адм. дело № 781/2011 г. Административен съд гр. Враца, V състав, е отменил заповед № ЗД-РД01-237 от 3.09.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Враца, потвърдена с решение № РД 04-36 от 30.09.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че детето на ответницата по касация - родено през хххх г., с неизвестен баща, се отглежда в специализирана институция, тъй като майката изтърпява наказание "лишаване от свобода" в размер на 18 години, като към момента й остават още повече от 10 години. Понастоящем детето е настанено в Дом за деца лишени от родителски грижи гр. Роман със заповед № 6 от 12.02.2007 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Етрополе и решение от 29.03.2007 г. по гр. дело № 67/2007 г. по описа на Районен съд гр. Етрополе на основание чл. 30 във вр. с чл. 28 от Закона за закрила на детето. В съдебното решение, което е влязло в сила на 6.04.2007 г., не е определен конкретен срок на настаняване. Силвия Величкова Иванова е била надлежно уведомена за предприемане на мерките по § 8, ал. 1 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Семейния кодекс, но не е осъществила действия по прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила с цел отглеждане на детето в семейна среда. Съгласно чл. 84, ал. 2, предложение второ от Закона за закрила на детето, когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2 СК, дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра за осиновяване, ако интересите на детето налагат това. По делото не е било спорно, че и към настоящия момент Иванова се намира в затвора в гр. Сливен и още от момента на задържането й под стража не е могла да осъществява грижи за детето си. Несъмнено това е основателна причина по смисъла на чл. 84, ал. 2 от СК. При наличие на такава, дори и да не е поискано прекратяване на настаняването в институция за отглеждане на деца лишени от родителски грижи, не са налице законовите предпоставки за вписването на детето в регистъра. Разпоредбата на чл. 84, ал. 2, предложение второ от Закона за закрила на детето, наред с останалите предпоставки, посочени по-горе, изрично изисква вписването на детето в регистъра за осиновяване да бъде извършено, ако интересите му налагат това. Карин Иванова е родена през хххх г., т. е. е на възраст, даваща й възможност свободно и адекватно да изрази дали желае да бъде осиновена, но по приетата по първоначалното дело административна преписка няма документиран такъв разговор, който да е воден с нея. Нещо повече, в социален доклад № 27 от 25.02.2011 г., т. 5, изготвен от главен експерт при Дирекция "Социално подпомагане" гр. Мездра, изрично е отразено, че Карин споделя привързаност към майката. Освен това в доклада за потребностите на детето от 25.08.2010 г. на същата дирекция е посочено, че детето е емоционално лабилно, чувствително е и лесно може да бъде наранено. Следователно без да изясни обстоятелството как би се отразило осиновяването на Карин, административният орган е издал заповед № ЗД-РД01-237 от 3.09.2010 г. Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 36 АПК, според която индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Това нарушение само по себе си е основание за отмяна на обжалвания административен акт. Стигайки до аналогични правни изводи първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,