Решение № 13661 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8917/2015 г.

Решение № 13661 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8917/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "К. Ш." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., срещу решение № 4514 от 29.06.2015 г., постановено по адм. д. № 1303/2014 г. по описа на Административен съд С. град, с което са отхвърлени изцяло предявените от дружеството против Национална здравноосигурителна каса, гр. С. искове като неоснователни. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Н. здравноосигурителна каса в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "К. Ш." ЕООД, гр. С., срещу Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ гр. С.. С нея на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ дружеството претендира заплащане на сума в размер на 69 421.24 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи, за периода 01.02.2008 г. - 31.05.2009 г., произтичащи от прилагане на колона 7 и колона 9 от Приложение 2 на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г. на директора на НЗОК, отменени с решение по адм. д. № 2762/2008 г. на ВАС, оставено в сила с решение по адм. д. № 10621/2008 г. на същия съд. Причинените вреди основава на разликата в стойността на продаваните в посочения в исковата молба период лекарствени продукти, като страна по договор с ответника, определена от отменените разпоредби, и тази, на която същите продукти е следвало да бъдат продавани, нормативно определена в чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти /отм., ДВ, бр. 100/20.12.2011 г., в сила от 20.12.2011 г. - НУПРРРЦЛП/. Предявен е и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на лихва за забава в размер на 38526.04 лв. върху главницата за периода от 30.03.2009 г. до 06.02.2014 г., както и законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба, до окончателното и изплащане; С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени изцяло като неоснователни. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди, а именно - наличието на отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт. Приел е, че отмененият акт, от чието действие се претендират вреди в случая не е административен, а нормативен, отмяната му действа занапред, а не с обратна сила, поради което до датата на отмяната не могат да се претендират вреди. Относно периода, предмет на иска, следващ момента на отмяната на нормативния акт е приел, че не е доказано ответника да е наложил прилагане на отменените разпоредби. С оглед неоснователността на главния иск, е приета неоснователност и на акцесорния такъв. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая се претендират вреди, произтичащи от отменен, като незаконосъобразен, с решение № 6826 от 06.06.2008 г. по адм. д. № 2762/2008 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 10.04.2009 г., подзаконов нормативен акт - колони 7 "пределна цена за НЗОК" и колона 9 "максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева" от Приложение 2 - "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки", неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК - РД 16-3 от 10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК. Неправилно е прието в обжалваното решение, че отмененият акт не е административен. Съгласно определението, дадено в чл. 75, ал. 1 от АПК подзаконовите административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие са нормативни административни актове. Наличието на отменен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в случая не води до основателност на предявения иск за причинени имуществени вреди, както правилно е прието в обжалваното решение. С оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК този акт, като подзаконов нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Или за периода от приемането му до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, се счита за законосъобразен поради което и поражда валидни правни последици, съответно, не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Съдебното решение, с което подзаконовия нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. С Т. решение № 2/27.06.2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС вредите, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отделно от това следва да се отбележи, че определените от отменения подзаконов нормативен акт пределни цени на лекарствени продукти са задължителни за аптеките, сключили договор с НЗОК по чл. 46, ал. 2 от Националния рамков договор между НЗОК, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г., от който договор произтича обема на дължимо изпълнение по чл. 33, ал. 1 от НРД - 2006 и конкретните права и задължения на страните във връзка с договорения предмет. По делото е установено, че фармацевтът, като ръководител на аптека и изпълнител, от една страна и НЗОК, представлявана от директора на РЗОК - С., в качеството на възложител, от друга са сключили на 02.01.2008 г. договор за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, като съгласно чл. 1 от договора изпълнителят е задължен да отпуска на задължително здравноосигурените лица лекарства за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от НЗОК, включени в лекарствения списък на НЗОК по чл. 33, ал. 1 от Националния рамков договор (НРД) - 2006 г. Реално поетите от страна на изпълнителя задължения не се установяват по делото. Представени са единствено копия от 1, 2, 3, 4 и 14 страница от този договор, както и 1 и 3 страница на допълнително споразумение към него от 30.01.2008 г., които не установяват твърденията в исковата молба за наличие на задължение за формиране на продажната цена на лекарства в процесния период по стойност, определена от отменения подзаконов нормативен акт от който факт се претендират имуществени вреди. С оглед гореизложеното предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява изцяло неоснователен, а обжалваното решение правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение