Решение № 2639 от 14.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение 436 от 25.05.2021 г., постановено по адм. д. 981/2019 г., Административен съд - Пазарджик е отменил ревизионен акт /РА/ 16001318004947-091-001/07.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение 459/07.08.2019 г. на Директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на А. Траханаров от гр. Пазарджик са установени данъчни задължения по ЗДДС на стойност 18989, 35 лв., ведно с лихви в размер на 3754, 26 лв.; относно определения годишен и авансов данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 2213 лева и лихва от 322, 98 лева; определените вноски за фонд ДОО над размера от 645. 12 лв. и лихва за забава над размер от 153, 59 лева и за 2017 г. над размер на 761,76 лв. и лихва за забава над размера от 96. 57 лева; определените вноски за фонд ЗО за 2016 г. за определени задължения над размер от 403. 20 лв. и законна лихва над 95. 99 лева и определените вноски за фонд ЗО за 2017 г. за определени задължения над размер от 441. 60 лв. и законна лихва над размера от 60 лева; определените вноски за фонд ДЗПО и УнПФ за 2016 г. над размер от 252 лв. и законна лихва над размера от 60 лева и вноски за фонд ДЗПО и УнПФ за 2017 г. над размер от 276. 00 лв. и законна лихва над размер от 37. 70 лева. Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от Г. Арнаудов, в качеството му на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Пазарджик е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пазарджик и вместо него да постанови друго такова по съществото на спора, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение за всяка една от двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса. Ответникът по касационната жалба А. Траханаров взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество e неоснователна. С решението си Административен съд Пазарджик е отменил РА 16001318004947-091-001/07.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение 459/07.08.2019 г. на Директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на А. Траханаров от гр. Пазарджик са установени данъчни задължения по ЗДДС на стойност 18989, 35 лв., ведно с лихви в размер на 3754, 26 лв.; относно определения годишен и авансов данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 2213 лева и лихва от 322, 98 лева; определените вноски за фонд ДОО над размера от 645. 12 лв. и лихва за забава над размер от 153, 59 лева и за 2017 г. над размер на 761,76 лв. и лихва за забава над размера от 96. 57 лева; определените вноски за фонд ЗО за 2016 г. за определени задължения над размер от 403. 20 лв. и законна лихва над 95. 99 лева и определените вноски за фонд ЗО за 2017 г. за определени задължения над размер от 441. 60 лв. и законна лихва над размера от 60 лева; определените вноски за фонд ДЗПО и УнПФ за 2016 г. над размер от 252 лв. и законна лихва над размера от 60 лева и вноски за фонд ДЗПО и УнПФ за 2017 г. над размер от 276. 00 лв. и законна лихва над размер от 37. 70 лева. Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, в това число заповедите за възлагане, уведомление по реда на чл. 124 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, дадените обяснение от управителя на задълженото лице, събраните в хода на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и начина на определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в противоречие с материалния закон. Направено е тълкуване на разпоредбите на ДОПК относно провеждане на ревизиите по особения ред на чл. 122 ДОПК, както и доказателствената стойност на издадения ревизионен акт и тежестта на доказване с оглед нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК. За да отмени процесния РА частично по ЗДДФЛ /авансов и годишен данък/ и за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УнПФ за 2016 г. и 2017 г, от една страна, първоинстанционният съд е приел, че към момента на започване на ревизионното производство са били налице данни за укрити приходи и с оглед на това законосъобразно ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, а от друга страна, е прието, че изводите на органите по приходите, които се базират основно на извършения анализ на данните, предоставени в електронен табличен вид от "Еконт Експрес" ООД, не могат да бъдат споделени поради липсата на оригиналните товарителници, РКО и разписки за получени пощенски пратки или заверени преписи от тях. Съдът не е взел предвид информацията, представена от органите по приходите като ответник в съдебното производство на електронен носител, доколкото не се касае за електронен документ, а за писмени доказателства, които съгласно чл. 183 ГПК могат да бъдат представени в оригинал или в заверен препис от страната, в какъвто смисъл са и дадените указания, неизпълнени до приключване на устните състезания. Съдът е изложил доводи, че липсата на оригинални доказателства не може да се компенсира с твърдението за приложен по делото диск, съдържащ таблица във файлов формат с определена информация. Съдът е отменил частично ревизионния акт, като освен на писмените доказателства, представени от третото неучастващо по делото лице в оригинал, се е позовал на съдебно-счетоводните експертизи. Направен е краен извод за недоказаност на констатацията за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т.1 ит. 2 ДОПК, поради което не може да се приложи правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК за истинност на констатациите на издадения ревизионен акт, като при условията на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК приходната администрация е тази, която носи доказателствената тежест относно релевантните факти за установяване на претендираните публични задължения, което прави издаденият частично ревизионен акт незаконосъобразен. Решението в обжалваната му част е правилно. Спорът между страните по делото се свежда до твърдените от органите по приходите факти и обстоятелства дали ревизираното лице е доставяло стоки (гоблени и аксесоари) до клиенти чрез "Еконт Експрес" ООД, които са му заплащали доставките с наложен падеж. В РА констатациите в тази връзка са, че платените на ревизираното лице суми по доставките представляват укрити приходи, поради което ревизията е извършена по особения ред при наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Противно на твърденията на приходните органи, ревизираното лице А. Траханаров е твърдяло, че предметът на доставките е във връзка с дейността като законен представител на Златна игла 7934 ЕООД и Трахт ЕООД, както и като служител на Марк Секюрити Систем ЕООД. Още в хода на ревизията органите по приходите са установили, че част от получените суми са отчитани в тези дружества, за което са представени и фактури от Златна игла 7934 ЕООД, Трахт ЕООД и Марк Секюрити Систем ЕООД. Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно доказателствената тежест в процеса. Законосъобразен е изводът, че са установени данни за укрити приходи от продажби по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, които представляват основание за прилагане на особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК. В съответствие с чл. 124, ал. 2 ДОПК е приел, че жалбоподателят, чрез събраните по реда на чл. 192 ГПК оригинали на документи, е оборил констатациите в ревизионния акт относно размера на получените от ревизираното лице суми от продажби на стоки чрез "Еконт Експрес" ООД. Само въз основа на данните от таблиците, представени от дружеството куриер, без да са събрани по надлежния ред документите, въз основа на които тези таблици са съставени, не може да се приеме за доказано извършването на облагаеми доставки и размера на формирания оборот от продажба на стоки. Принципът за обективност по чл. 3, ал. 3 от ДОПК изисква истината за фактите да се установява по реда и чрез средствата, предвидени в ДОПК. При установените по делото факти относно размера на получените суми, законосъобразно съдът е приел, че не е налице облагаем оборот по чл. 96, ал. 2 ЗДДС, който да поражда задължение за регистрация по този закон и не са налице основанията за облагане с ДДС, предвидени в чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС. По повод представените документи на електронен носител въпреки указанията на съда, ответникът не ги е представил на хартиен носител съгласно чл. 183 ГПК и съдът ги е изключил от доказателствата по делото и с оглед на това е уважил жалбата на А. Траханаров частично, като е отменил/изменил ревизионния акт за задълженията за пряк данък и за задължителни осигурителни вноски за процесния данъчен период. Правилно съдът е приел, че не се касае за електронни документи, а за писмени доказателства, които могат да бъдат представени на хартиен носител в изпълнение на разпоредбата на чл. 183 ГПК. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), респ. чл. 3, ал. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. Европейския парламент и Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В случая съдържащите се в дисковете документи за плащане не представляват електронни документи. В тази връзка неоснователни са твърденията в касационната жалба за обратното, тъй като в дисковете се съдържат снимки на посочените документи, които въпреки указанията на съда са представени на хартиен носител в оригинал частично, а не в цялост, поради което правилно съдът е извел извод за частична незаконосъобразност на ревизионния акт. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд по сходни казуси решения по адм. дела 5499/2020 г., 2823/2020 г. и 13306/2019 г. Следователно, решението в обжалваната му част се явява валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение