Решение № 8903 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2014 г.

Решение № 8903 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени: 1/ от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Д., чрез процесулания му представител - адв. М., против Решение № 22/10.03.2014 г. по адм. дело № 917/2013 г. на Административен съд-Добрич; и 2/ от Г. А. Б., от гр. Т., чрез пълномощника й - адв. М., против същото решение по адм. дело № 917/2013 г. на Административен съд - Добрич, и двете с искане за отмяната му, като неправилно. Касаторът: началника на СГКК - Д., се позовава на неправилност, поради нарушение на материалния закон. Касаторът: Г. А. Б. поддържа неправилност на обжалваното решение, на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: кмета на община - Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба на началника на СГКК - Д., като неоснователна и изразяьва становище за правилност на обжалваното решение. Ответниците: А. М. К. и Д. И. Г., не се явяват. Ответникът: Н. И. Д., чрез пълномощника му - адв. С., изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - Д., по жалба на А. М. К., е обявил нищожността на изменението на КККР на гр. Д., в частта на КР, за имоти с идентификатори № 72624.615.3554 и № 72624.615.3554.1 по отношение вписването на К. А. Д., по заявление от 01.11.2013 г. на Г. А. Б. и в същата част е върнал преписката на началника на СГКК-Д. за изрично произнасяне, при съобразяване с дадените указания. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че предприетото вписване на други данни в КР към одобрената за гр. Д. КККР, представлява изменение на последната, на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, което се извършва по реда на чл. 53, ал. 2 и 3 от ЗКИР и на чл. 62, ал. 2 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, който приключва с издаване на заповед от ИД на АГКК или овластен от него началник на СГКК - чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. В случая е налице заповед на ИД на АГКК-София от 30.09.2013 г. с която са делегирани правомощия по изменение на КККР на гр. Д. на началника на СГКК-Д., но липсва заповед на последния за процесното изменение. Неспазване на изискуемата по закон форма за за предприетото изменение в КР, а именно чрез издаване на писмена заповед, е равнозначно на липса на волеизявление на компетентния орган, което е основание за нищожност. Като допълнителни основания съдът е посочил и същественото нарушение на административнопроизводствените правила, нарушението на материалния закон и на целта му, които взети заедно с липсата на форма обосновават краен извод за нищожност на изменението. Решението е правилно. По делото е установено, че по заявление на касатора Г. А. Б., в СГКК - Д. е извършено изменение на КР към одобрената през 2005 г. КККР на гр. Д., изразяващо се във вписване на К. А. Д. - носител на 1/2 ид. ч. от право на строеж в ПИ с идентификатор 76624.615.3554 и собственик на 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор 76624.615.3554.1, наред с вписаните такива: община-Д., А. М. К. и И. В. Д.. Установено е, че за предприетото изменение не е издавана заповед от компетентния орган по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР - ИД на АГКК или от овластеното от него със заповед от 30.09.2013 г. длъжностно лице - началника на СГКК - Д.. Съгласно цитираната разпоредба, измененията в КК по чл. 53 от ЗКИР, се одобряват със заповед. Заповедта е писмен акт на компетентния по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР орган и следва да отговаря по съдържание на чл. 59, ал. 2, т. 1 -8 от АПК. При неспазване на писмената форма по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, правилен е извода на съда, че липсва акт на компетентния орган, материализиращ извършеното изменение в КР, поради което последното е нищожно. Правилни са и другите изводи на съда, че в конкретния случай приложимата хипотеза за изменение на КР е тази по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР - поради непълноти или грешки, а не по т. 2 - поради нарушение на закона или тази по чл. 51, ал. 1 от ЗКИР- поддържане в актуално състояние на КККР. В хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР органът е бил длъжен да спази определена процедура, разписана в чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР, респ. чл. 62, ал. 2, ал. 3, изр. 2 и 3, ал. 6 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, като неспазването й, представлява особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи и до нарушение на материалния закон и целта му, които заедно с липсата на форма и волеизявление на компетентния орган, обуславят правилност на изводите на съда за нищожност на обжалваното изменение. В тази връзка неоснователни са оплакванията на началника на СГКК - Д., че изменението не е нищожно, тъй като е извършено при условията на чл. 51 от ЗКИР, в изпълнение на задължението на службата да поддържа в актуално състояние КККР при получена информация. В случая липсват данни за приложение на чл. 51, ал. 1 от ЗКИР, тъй като изменението не е служебно, по информация, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗКИР, а е по заявление на другия касатор, за отстраняване на непълноти и грешки, допуснати при одобряване на първоначалната КККР. Освен това и в хипотезата на чл. 51, ал. 1 от ЗКИР е необходимо издаване на заповед в писмена форма, при липсата на която изменението е нищожно. Неоснователно другият касатор - Галя Борисова, поддържа, че изменението е на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, а не по ал. 1, т. 1, с доводи неотносими към процесното изменние. Предмет на последното не са вписванията в КР на лицата А. К. и И. Д., а вписването и на друг собственик, наравно с тях, в лицето на К. А. Д., по отношение на която правните изводи на съда са правилни. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този резултат двамата касатори следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Ненко Илиев Дяков, направените разноски пред касационната инстанция в размер на 200 лева общо, или всеки от тях по 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение