Решение № 7956 от 18.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. Ковачев от гр. Попово срещу Решение 176/29.12.2022 г., постановено по адм. дело 198/2022 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2153-25-52/03.11.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Търговище и потвърденото с него разпореждане [номер] / 02.09.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Търговище относно отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и определен размерът й на основание чл. 74, ал. 1 КСО. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Релевирани са оплаквания, че първоинстационният съд не е изпълнил задължението си да прецени относимите факти и доказателства, прилагайки правилата на логическото мислене, както и да обсъди доводите на оспорващия. Твърди се, че първоинстанционният съд не е произнесъл по основния спорен въпрос, като не е обсъдил възражението на жалбоподателя относно приложението на чл. 1а от Наредбата за елементите за възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, алтернативно се претендира отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на пенсионния орган и преписката да бъде върната за ново произнасяне, като размерът на отпусната пенсия бъде изменен, съобразно правилния осигурителен доход. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Търговище не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-25-52/03.11.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Търговище и потвърденото с него разпореждане [номер] / 02.09.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Търговище, с което на Д. Ковачев е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и определен размерът й на основание чл. 74, ал. 1 КСО Спорен от правна страна е въпросът относно размера на определения осигурителен доход на лицето. Жалбоподателят твърди, че за периода от 01.01.2000 г. до 22.11.2021 г. отчетеният в разпореждането осигурителен доход е в размер на 68 372,42 лв., който е по-нисък от законово регламентирания доход. Проблемът в установяване на осигурителния доход на лицето е свързан с възстановяването му като незаконно уволнен като директор на ПГТЛП гр. Попово и осигуряването му за част от периода на незаконно уволнение (2006 г. 2014 г.). Жалбоподателят поддържа становище, че вместо да бъде осигуряван на определения за ръководна длъжност в сферата на образованието минимум, бил осигуряван на минимална работна заплата. Твърди, че осигурителният му доход от 86 015,58 лв. е занижен със 17 634,16 лв. Пръвоинстанционният съд приема за установено, че жалбоподателят е подал заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване заведено с вх. 2213-25-23/13.05.2022 г., към което са представени документи, удостоверяващи трудовия му стаж, както следва: трудова книжка 205 издадена от ОУ В. Левски гр. Опака, книжка за пенсионни документи [номер] на Министерство на Народната Отбрана, военно отчетна книжка серия М [номер], УП-2 197/28.04.2014 г. издаден от ПГТЛП гр. Попово, документи доказващи наличието на осигурителен стаж в Австрия и Германия. По така представените от жалбоподателя документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж, е извършена преценка по реда на чл. 74, ал. 1 КСО с разпореждане [номер] от 02.09.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Търговище. В същото е посочено, че към датата на инвалидизиране лицето има придобит осигурителен стаж до датата на инвалидизиране (04.05.2022 г.) - [г.м.д.]. В това число реално положен трудов/осигурителен стаж от лицето - 19 г. 02 м. 08 дни военна служба и безработица - [г.м.д.] -стаж по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО - 07 г. 08 м. 19 дни в България. Лицето има положен трудов/осигурителен стаж в държави членки на Европейски съюз, а именно Австрия и Германия. За определяне размера на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г. първоинстанционният съд приема, че индивидуалният коефициент се изчислява по реда на чл. 70, ал. 8, 9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и 19. Прилагайки горепосочените разпоредби и предвид представените документи и налични данни в информационната система/регистрите на НОИ, както и предоставените по служебен път констативни протоколи от контролните органи на НОИ по чл. 108 от КСО и протоколи от НАП - ТД Варна офис Търговище, първоинстанционният съд приема за правилно изчислен индивидуален коефициент (ИК) на лицето със стойност 0.7901, определен по т.н. нова методика. Предвид горното, административният съд намира, че при правилно приложен алгоритъм за изчисление на пенсията, същата е отпусната, считано от 04.05.2022 г., със средномесечен осигурителен доход за страната 05.2021 - 04.2022 г. в размер на 1191.96 лв. При тези стойности, доходът за изчисляване размера на пенсията е в размер на 941.77 лв. (1191.96 лв. - 0.7901). Процентът осигурителен стаж е 48,59 %. При приложение нормата на чл. 75 от КСО - 48,59 90 от 941.77, изчисленият размер на пенсията е 457.61 лв. Изложени са мотиви, че от 01.07.2022 г. пенсията законосъобразно е определена при прилагане на 7ж от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО, като изчисленият размер е 517.61 лв. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд формира извод, че при правилно приложение на нормата на чл. 75, ал. 4, т. 1 от КСО, пенсията е определена в размер на 537.05 лв. (115 на сто от 467.00 лв.). Възраженията на жалбоподателя относно зачетения му осигурителен доход за период 2006 г. - 2014 г. са приети за неоснователни от първоинстанционния съд. Развити са мотиви, че при проверка на информацията в Регистъра на осигурените лица, подадена с декларация, обр. 1 съгласно Наредба 8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните от работодателя, осигурителите и за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, е установено, че липсват подадени данни с вид осигурен 18 за лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето, през което не са работили поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или са били без работа поради уволнение, което е признато като незаконно от компетентен орган. Това е наложило издаване на Задължителни предписания ЗД-1-25-00004311/30.01.2015 г. за подаване на редовни данни с вид осигурен 18 за период 03.2006 г. до 12.2006 г.; 01.2007 г. до 12.2007 г.; 02.2010 г. до 12.2010 г.; 01.2011 г. до 12.2011 г.; 01.2012 г. до 12.2012 г.; 01.2013 г. до 03.2013 г.; 05.2013 г. до 12.2013 г.; 01.2014 г. до 04.2014 г.; 07.2014 г.; 10.2014 г.;11.2014 г. Неоснователността на възраженията на жалбоподателя е обоснована от първоинстанционния съд с изпълнението на дадените предписания от осигурителя ПГТЛП гр. Попово. По изложените съображения, Административен съд Търговище приема, че оспореният акт е законосъобразен, постановен в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. От обстоятелствената част на жалбата е видно, че Д. Ковачев оспорва размера на определения осигурителен доход, въз основа на който е изчислена отпуснатата му лична пенсия за инвалидност. Проблемът в установяване на осигурителния доход на Д. Ковачев е свързан с възстановяването му като незаконно уволнен като директор на ПГТЛП Попово и осигуряването му за част от периода на незаконното уволнение (2006 г. 2014 г.). Съдебното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед неизясняване предмета на спора, довели до необоснованост. Съобразно нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК, решението следва да бъде мотивирано. Мотивите са писмени съображения на съдебния състав, обосноваващи акта. Те обхващат преценката на доказателствата, фактическите установявания и правните изводи на съда, въз основа на които съдебният състав е постановил решението. Въз основа на изложените мотиви се извършва преценка за правилността на постановеното решение и затова писмените съображения на съда следва да бъдат ясни, непротиворечиви и да обосноват становището по съществото на правния спор. Мотивите на съдебния акт отразяват правораздавателната дейност на решаващия съд и трябва да съдържат негови собствени фактически и правни изводи (виж мотивите към т. 19 от Тълкувателно решение 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. 1/2000 г., ОСГК). По силата на чл. 12 ГПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона (Арг. от чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК). Вместо да се съобрази с посочените принципни правила, Административен съд Търговище е направил бланкетен извод за правилност на обжалваното решение на пенсионния орган, в частта относно осигурителния доход на лицето за спорния период 2006 г. 2014 г. По делото е следвало да се установи въз основа на счетоводните документи и съдържащите се в тях данни, Констативен протокол КП-5-25-00004310/30.01.2015 г., Задължителни предписания ЗД-1-25-00004311/30.01.2015 г. на ТП на НОИ, протоколи от НАП - ТД Варна офис Търговище и всички относими писмени доказателства, осигурителния доход на оспорващия, като се вземе предвид осъществяваната дейност, съответната длъжност, респ. времето на незаконно уволнение, за спорния период по месеци за всяка от годините от 2006 г. до 2014 г. С оглед преценка законосъобразността на оспорваното решение на пенсионния орган, в частта досежно осигурителния доход, установената фактическа обстановка е следвало да бъде съотнесена от първоинстанционния съд към приложимата правна уредба за всеки един от оспорените периоди от 2006 г. 2014 г. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респ. ще ги лиши от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт. Неизясняването от първоинстанционния съд на спорните по делото факти и обстоятелства и липсата на оценка на ангажираната доказателствена съвкупност, вкл. неизлагането на мотиви за кредитиране на конкретни доказателствени средства, са довели до соченото от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяната на постановения съдебен акт на основание чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, вр. чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222 АПК, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да установи фактическата обстановка, като идентифицира и изясни спорните по делото факти и обстоятелства, укаже на страните доказателствената тежест, при необходимост да назначи съдебно икономическа експертиза, изложи мотиви по всички правнорелевантни факти относно определяне на осигурителния доход на лицето по месеци за всяка от годините през спорния период 2006 г. 2014 г. и реши спора, като извърши проверка на атакувания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,