Решение № 10443 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4973/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. С. И., чрез адв. Белева като процесуален представител, против решение 639 от 11.03.2025 г., постановено по адм. дело 271/2024 г. по описа на Административен съд - Кърджали в частта, с която е отхвърлена жалбата му против заповед 736/11.06.2024 г. на кмета на община Кърджали относно одобреното изменение на подробен устройствен план - план за регулация (ПУП ПР) на УПИ ІV-411, кв. 34 по плана на [жк], гр. Кърджали. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в отхвърлителната му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът прави искане за отмяната му в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта за изменение на регулационния план. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Кърджали не взема становище по касационната жалба. Ответникът Н. Г. Х., чрез пълномощника си адв. Николова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на Г. С. И. против заповед 736/11.06.2024 г. на кмета на община Кърджали в частта, с която е одобрено изменение на ПУП-ПР на УПИ IV-411, кв. 34 по плана на [жк], гр. Кърджали, изразяващо се в разделянето му на два нови УПИ, както следва: УПИ VIII-530, с площ 240 кв. м. и УПИ IX- 531, с площ 494 кв. м. Решението в частта, с която заповедта е отменена относно одобреното изменение на ПУП план за застрояване по отношение на новообразуваните УПИ не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Излага съображения, че административният акт е постановен в хода на висящо гражданско дело с предмет съдебна делба на ПИ с идентификатор 40909.124.71 по КККР на гр. Кърджали, с площ 738 кв. м, представляващ УПИ IV-411, кв. 34 по плана на [жк], гр. Кърджали, между съделителите: Г. С. И. и Н. Г. Х.. Установено е, че гр. дело 716/2018 г. на РС Кърджали е във втора фаза, като имотът е допуснат до делба с влязло в сила съдебно решение при дялове съответно 1/3 ид. ч. за Г. И. и 2/3 ид. ч. за Н. Х.. Посочва, че в хода на въззивното производство по гр. дело 27/2022 г. на Окръжен съд (ОС) - Кърджали, образувано по повод обжалване на първоинстанционното съдебно решение във втората фаза на делбата, е представено решение 29 по протокол 7 от 12.05.2022 г. на ЕСУТ при община Кърджали за съгласуване на вариант 2 от приобщената по гражданското дело пред районния съд съдебно-техническа експертиза, с предложени от вещото лице варианти за делба. Предвид даденото положително становище за поделяемост на имота, ОС - Кърджали дава указание на главния архитект да издаде мотивирано предписание до страните в делбеното производство за представяне на проект за изменението му в частта за регулацията с оглед изразеното от ЕСУТ становище, че съгласува вариант 2 по изготвената по делото експертиза на арх. С.. По делото е приложено и становище на главния архитект на община Кърджали за внасяне на проект от страна на съделителите за изменение на действащия план за регулация, основано чл. 134, ал. 2, т. 7, чл. 135, ал. 2 във вр. с чл. 201, ал. 3 ЗУТ. Като се позовава на приетото в съдебно-административното производство заключение на вещото лице арх. Н., първоинстанционният съд приема, че проектът за изменение на ПУП ПР отговаря на изискванията на чл. 201, ал. 2 ЗУТ и съответства на вариант 2 от заключението по делбеното дело. По тези съображения отхвърля жалбата на Г. И. срещу заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената заповед е извършено разделяне на УПИ на два отделни урегулирани поземлени имоти на основание чл. 201, ал. 3 ЗУТ. Предпоставките за издаване на такава заповед са: наличие на влязло в сила решение по допускане на съдебна делба на урегулиран поземлен имот; положително становище от съответната общинска администрация за поделяемост на този имот; предписание до съделителите за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР за разделяне на имота на два реални дяла, който да бъде внесен за одобрение от кмета на общината, като всеки дял трябва да отговаря на изискванията на ЗУТ за минимална площ и лице, както и за допустимо по закон разположение на съществуващи законно изградени сгради. Правилно съдът приема, че проектът може да бъде внесен от всички съделители при наличие на съгласие за това, или само от един от тях, без съгласието на другия, в която хипотеза последният има възможността да подаде възражение, както и да оспори заповедта на кмета по съдебен ред, какъвто е настоящият случай. Между страните няма спор, че решението по гр. дело 716 /2018 г. по описа на РС - Кърджали, с което е допусната делба на процесния ПИ с идентификатор 40909.124.71 по КККР на гр. Кърджали, представляващ УПИ IV-411, кв. 34 по плана на [жк], гр. Кърджали, е влязло в сила. Представено е изисканото по чл. 201, ал. 1 ЗУТ становище от гл. архитект на община Кърджали за поделяемост на делбения имот. Видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 24.08.2022 г. ОС Кърджали указва на двамата съделители да предприемат действия във връзка с изменение на действащия ПУП, касаещ процесния имот съгласно решение 29/12.05.2022 г. на ЕСУТ при община Кърджали, с което е съгласуван вариант 2 за разделяне на имота. Със становище на главния архитект на съделителите е наредено в изпълнение на дадените от ОС Кърджали указания да внесат проект за изменение на действащия за имота ПУП за разделянато му съгласно вариант 2 от заключението на съдебно-техническата експертиза по гражданското дело. Такива действия са предприети само от единия съделител ответник в настоящето производство. Издадена е заповед 1418/08.11.2022 г. на кмета на община Кърджали, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 и чл. 135, ал. 2 във вр. с чл. 201, ал. 3 ЗУТ и постъпили заявления с вх. 11-03-634/2/26.08.2022 г. от ОС-Кърджали и с вх. АС-СС-483/13.09.2022 г. от Н. Х., е наредено изготвяне на изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ IV-411, ПИ с идентификатор 40909.124.71, с цел разделяне на имота по одобрен вариант 2, с графичното приложение, изпратено по гр. дело 27/2022 г. на ОС-Кърджали. Проектът за изменение на ПУП е обявен на заинтересования съсобственик на имота, предмет на делбата, от когото е подадено възражение, което е обсъдено. Оспорената заповед е издадена въз основа на решенията на ЕСУТ. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че одобреният с оспорената заповед проект за разделяне на делбения имот на два реални дяла, който представлява вариант 2 от заключението на съдебно-техническата експертиза по гр. дело 716/2018 г. на РС - Кърджали не противоречи на действащите правила и нормативи. При тези установявания правилни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. При одобряването на проекта за разделяне на УПИ IV-411, кв. 34 по плана на [жк], гр. Кърджали на два реални дяла е спазена процедурата по чл. 201, ал. 1-3 ЗУТ, както и всеки дял да отговаря на изискванията на ЗУТ за минимално лице и площ и да не се създава недопустимо отстояние между съществуващите в тях законно изградени сгради. Съобразено е наличието на жилищна сграда в имота, в която касационният жалбоподател притежава самостоятелен обект, находящ се на втория жилищен етаж, както и възможността за осигуряване на достъп до него и допустимите отстояния по отношение на тази сграда. Двата новообразувани УПИ отговорят на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ. Спазени са нормативите за разстояние между сградите на основното застрояване и регулационните линии на новообразуваните УПИ. Ето защо, като приема, че са налице предпоставките за издаване на оспорената заповед на основание чл. 201, ал. 3 ЗУТ, съдът постановява решението си при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с представените доказателства. Законът не изисква новообразуваните УПИ да бъдат равностойни, нито пък разпорежда начина на обособяването им. Изискванията са посочени в чл. 201, ал. 2 ЗУТ, които в случая съдът правилно приема, че са спазени както по отношение минимални площ и лице на двата дяла, така и по отношение допустимо разстояние между законно построени сгради. Следва да се има предвид, че съществуването на други варианти за разделяне на имота не е порок на оспорената заповед. Касационният жалбоподател също е разполагал с възможността да внесе за разглеждане посочен вариант от тези на вещото лице по гр. дело 716 /2018 г. на РС Кърджали. Неоснователно е възражението в касационната жалба, основано на решение 106 от 06.03.2020 г., постановено по посоченото дело, с което на основание чл. 350 ГПК е обявен за окончателен проект на разделителен протокол на допуснатия до делба недвижим имот съобразно вариант 1 от заключението на вещото лице арх. С.. Това решение е обжалвано именно от него и е предмет на съдебен контрол във въззивното производство пред окръжния съд. Отделно от това и двете страни са заявили пред въззивната инстанция, че не са съгласни с разделянето на имота по предложения от вещото лице вариант 1, а са съгласни разделянето да се осъществи по вариант 2. Не се споделя и доводът на касатора за допуснато нарушение на чл. 19, ал. 3 ЗУТ относно одобреното намаляване на площта на новообразувания УПИ VІІІ-530 с 1/5 поради липса на заключение на общинския експертен съвет. При извършване на делба посоченото изискване е неприложимо. Този извод следва от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗУТ, която изрично предвижда, че при делба на поземлените имоти обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5, което отклонение в случая не е превишено. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Противно на твърденията на касатора, тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК с разпореждане на съда от 26.07.2024 г., като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Всички доказателствени искания на страните, вкл. на касационния жалбоподател са обсъдени подробно, а относимите към предмета на спора са допуснати с оглед изясняване на делото от фактическа страна. Не се споделя направеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение поради отхвърляне на искането на страната за извършване на допълнителна и повторна експертиза. Съгласно чл. 201 ГПК допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая видно от представеното заключение и с оглед извършените измервания и съпоставянето на данните от тях с приложимите нормативи, правилно за административния съд с оглед предмета на спора заповед по чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ, издадена по предложение на делбения съд относно поделяемостта на допуснатия до делба имот и дадените от въззивната инстанция указания до административния орган за провеждане на процедурата по чл. 201, ал. 3 ЗУТ, не възниква съмнение относно пълнотата на приетото заключение и неговата правилност. Неоснователни са и оплакванията на касатора за липса на мотиви към обжалваното решение. Твърденията му, че съдът не обсъжда всички доказателства и направените от него възражения, са изцяло неоснователни. Обжалваното решение отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Обсъдени са доказателствата по делото, относими към оспорения акт, като са изложени фактически и правни изводи за неоснователност на жалбата в частта относно одобреното изменение на ПУП - ПР. От изложените мотиви стават ясни съображенията на съда за произнасянето му с отхвърляне на оспорването в тази част. По тези съображения обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора направеното своевременно искане от ответника Н. Г. Х. за присъждане на разноски за настоящото производство се явява основателно. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да й заплати такива в размер на 1200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 30.04.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение