Решение № 13853 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13771/2012 г.

Решение № 13853 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13771/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград срещу решение № 1283 от 26.09.2012 г., постановено по адм. дело № 268/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се потвърди процесния акт за установяване на публично държавно вземане. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Лорис - 1" ЕООД, чрез адв. Г. Башлиева, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Иска се присъждане на извършените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното съдебно решение АС-Благоевград е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане / АУПДВ / № 18/03.04.2012 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, с който на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в", ал. 2 от Закона за водите / ЗВ / във вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 4 във вр. с чл. 6 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., приложима на основание § 29 от ПЗРЗВ по отношение на "Лорис - 1" ЕООД е установено по основание и размер задължение за водовземане по Разрешително за водоползване от минерални води № 003960/01.01.2007 г., издадено от Министъра на околната среда и водите за периода от 20.09.2004 г. до 31.12.2010 г. в размер на 47 112,52 лева. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че АУПДВ е постановен в нарушение на действащите материалноправни разпоредби. Административният орган незаконосъобразно е определил таксата за водоползване на минерална вода въз основа на формулата за това, посочена в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. Въпреки, че тази Тарифа в приложената й част не е изрично отменена, същата според съда е неприложима и следва да се счита за мълчаливо отменена на основание чл. 13 във вр. с чл. 15 от Закона за нормативните актове, доколкото противоречи на Закона за водите. Също така съдът е посочил и публикуваната в бр. 50/01.07.2011 г. Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (в сила от 01.01.2012 г.), в която е посочено, че размера на таксата вече се определя според температурата на минералната вода. Същото е посочено и в разпоредбата на чл. 94, ал. от ЗВ - таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Въз основа на горното съдът е констатирал, че така фиксираната в АУПДВ такса за водоползване е незаконосъобразно определена, тъй като при определянето й, освен че не е отчетен нововъдения с чл. 194, ал. 3 от ЗВ критерий "температура на минералната вода", не е отчетена и публикуваната в бр. 50/01.07.2011 г. Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (в сила от 01.01.2012 г.), в която е посочено, че размера на таксата вече се определя според температурата на минералната вода. Така постановеното решение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че за периода, за който в АУПДВ е определена дължимата такса за водовземане от минерална вода, приложима е била разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите в редакцията й след изменението на закона с § 107 от ЗИДЗВ /обн. в ДВ, бр. 65/2006 г., в сила от 11.08.2006 г./, както и публикуваната в бр. 50/01.07.2011 г. Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (в сила от 01.01.2012 г.), с които се въвеждат нови критерии за определяне размера на тази такса - разрешен обем вода и температура на минералната вода. С оглед факта, че Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване е в сила от 01.01.2012 г., редно е да се отбележи, че към периода, за който е изчислена като дължима таксата в обжалвания АУПДВ, е действала приетата на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ Тарифа за таксите за правото на водоползване и/ или разрешено ползване на воден обект, одобрена с ПМС № 154/28.07.2000 г. Въпреки това посочената в чл. 3 от Тарифата от 2000 г. и приложена в АУПДВ формула за определяне таксата за водовземане от минерални води противоречи на новата редакция на чл. 194, ал. 3 от ЗВ, тъй като не отчита новите критерии, определени в закона, а именно: разрешен обем вода и температура на минералната вода. В приложената формула се използва критерий "ползван годишен воден обем" и липсва заложен критерий "температура на минералната вода". Настоящата касационна инстанция споделя изцяло становището на АС Благоевград за това, че разпоредбата на чл. 3 от Тарифата, одобрена с ПМС № 154/28.07.2000г, по която е определен размера на дължимата такса в АУПДВ, е неприложима като несъвместима с разпоредбите на новия закон, а именно: на чл. 194, ал. 3 от ЗВ. Същата тарифа в относимата към спорния случай част следва да се счита мълчаливо отменена на основание чл. 13, ал. 2 във вр. с чл. 15 от Закона за нормативните актове. По горните съображения решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна "Лорис - 1" ЕООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същите са в размер на 500 лева адвокатски хонорар съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 0000119827, в който е посочено, че сумата е платена в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,