Решение № 840 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5726/2013 г.

Решение № 840 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5726/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/, във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Образувано е по касационната жалба /наименувана само "жалба"/ на Перус Гарабед Киремеджиян и Габриела-Каприела Станчова Милева и двете от гр. Варна, ж. к. "Младост" бл. 116, вх. 10, ет. 8, ап. 36 против решение № 23 от 08.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2767/2012 г. на Административен съд гр. Варна, първо отделение, 8 състав. От пространната, саморъчно написана жалба, при анализ на изложените съображения по съществото на спора, може да се извлече, че се релевират касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната на оспореното съдебно решение и на заповед № 127 от 29.06.2012 г. на кмета на район "Младост" гр. Варна. В съдебно заседание, касаторката подържа жалбата по изложените в нея основания. Ответната страна - кметът на район "Младост" при Община Варна, чрез процесуалния представител, юрисконсулт Спаска Стоева, в отговор на касационната жалба от 23.04.2013 г. я оспорва като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. В съдебно заседание, ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 65, ал. 4 от ЗОбС е оставил без разглеждане жалбата на касаторките против заповед № 95 от 16.08.2005 г. на кмета на район "Младост" - Варна, с която поради неплащане на наемните вноски за периода от месец септември 2002 г. - 31.07.2005 г. в размер на 964 лв., задължения за енергоснабдяване в размер на 64,43 лв. и водоснабдяване в размер на 131 лв., на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища/НУРУЖНГНПОЖ/ са прекратени наемните правоотношения за общинско жилище находящо се в гр. Варна, ж. к. "Младост", бл. 116, вх. 10, ет. 8, ап. 36 и е прекратил производството в тази му част. Отхвърлил е жалбите на касационните жалбоподателки против заповед № 127 от 29.06.2012 г. на кмета на район "Младост" - Варна, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС и чл. 22 от НУРУЖНГНПОЖ е разпоредено изземването от жалбоподателките на общинското жилище находящо се на посочения адрес в гр. Варна. За да постанови този резултат, решаващия съд е приел за установено, че наемното правоотношение с жалбоподателя. Перус Гарабед Киремеджиян, възникнало по силата на заповед № 6/29.11.1995 г. на началник "Жилищно настаняване" и договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот с "Жилфонд" ЕООД Варна, за жилище - стая и бокс, находящо се в ж. к. "Младост", бл. 116, вх. 10, ап. 3. За периода януари 1999 г. - юни 2001 г., с решение. № 1212-3/2001 г. на Общински съвет Варна е била освободена от дължимата сума за наем на общинско жилище, поради това, че е социално слаба. С покана от 05.07.2001 г., на основание чл. 46 от ЗОбС /в редакцията си действала към този момент/ и поради това, че наемателката не е заплащала дължимия наем за периода януари 1999 г. - юни 2001 г., на основание чл. 15, ал. 1 от ЗОбС, кметът я уведомил, че е прекратил наемното правоотношение. Със заповед № 319/27.12.2001 г., на основание чл. 43, ал. 4 и чл. 64, ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ на общински съвет Варна, наемателката е пренастанена заедно с непълнолетната си дъщеря Габриела-Каприела Ст. Милева в същото жилище - общинска собственост, при месечна наемна цена в размер на 22 лв. Поради ново, продължително неплащане на наемните вноски за периода септември 2002 г. - 31.7.2005 г. общо в размер на 946 лв., както и задължения към "Електроснабдяване" ЕАД в размер на 64,43 лв. и "ВиК" ООД в размер на 131 лв., на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 от НУРУЖНГНПОЖ, са прекратени наемните правоотношения с жалбоподателката и на основание влязлата в сила заповед № 95/16.08.2005 г. на кмета на район "Младост" Варна е разпоредено изземването на жилището със заповедта за изземване № 127/29.6.2012 г. на кмета на район "Младост" - Варна. По време на издаване на посочената заповед е действала разпоредбата на чл. 46 от ЗОбС /16.11.2004 г./, а съгласно ал. 5 тя е подлежала на самостоятелно обжалване пред окръжния съд. След влизането й в сила, Перус Гарабед Киремеджиян и дъщеря й Габриела Ст. Милева обитават жилището, без да е налице правно основание, поради което заповедта за изземване № 127/29.6.2012 г. на кмета на район "Младост" - Варна, според решаващия съд се явява законосъобразна. С оглед на установеното, съдът приел, че жалбоподателките не са страна по действащ договор за наем по отношение на посочения недвижим имот, от което следва извод, че го ползват без правно основание. Жалбоподателите не са посочили друго правно основание за ползване на имота. При спазване принципа на служебното начало и разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящата касационна инстанция, като извърши проверка на оспореното съдебно решение, намери, че същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Съдът е установил и обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички релевантни към спора факти и е изложил мотиви за това, които касационната инстанция споделя. Правилно основният съд е приел, че при обсъждане законосъобразността на заповедта за изземване на общински имот на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, не подлежи на инцидентен контрол влязлата в сила заповед по чл. 46, ал. 2 от ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение и законосъобразно е оставил жалбата без раглеждане и е прекратил производството в тази му част. Законосъобразен е и изводът на съда, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за издаване заповедта на кмета на общината за изземване - имотът, общинска собственост да се владее и ползва без правно основание. Не се спори, че жилището е общинска собственост и се владее без правно основание поради влязлата в сила заповед за прекратяване на тези правоотношения. При отсъствието на воля у собственика да се продължат наемните правоотношения, при отпадане на правното основание за ползване на имота и след като наемателят не го е освободил доброволно в указания му срок, са възникнали изискуемите от нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС предпоставки за изземване на общинския недвижим имот по принудителен ред. По тези съображения, настоящата инстанция намира, че не е допуснато нарушение на материалния закон. С оглед на това, че първоинстанционният съд не е установил и отменителните основания като липса на компетентност, неспазване на установената форма и съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с целта на закона, правилно и законосъобразно е отхвърлил жалбата против заповедта за изземване № 127/29.6.2012 г. на кмета на район "Младост" - Варна. По изложените съображения, оспореното съдебно решение, следва да се остави в сила. В съдебно заседание не се представят доказателства за претендираните разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,