Решение № 10613 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Национален осигурителен институт- гр.София /НОИ/ срещу решение № 571 от 01.04.2026 г., постановено по адм.д. № 22/2026 г. по описа на Административен съд- Търговище. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено изцяло като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения.Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, Р. И. Ю. от [населено място], община Попово, редовно призована, не се явява и не се представлява. От процесуалния й представител адв. С.Реджебова по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Претендират се разноски, като се представя списък и доказателства за плащането им. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Търговище е осъдил Националния осигурителен институт /НОИ/ да заплати на Р. И. Ю. от [населено място], община Попово сумата от 623,45 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,равняващи се на законната лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД за периода 15.05.2024г. до 16.12.2024 за забавено изпълнение изпълнение на парично задължение в размер на 18 074,19 лв,дължимо за периода 23.09.2023г. -22.09.2024г. причинени от отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт- Решение № 2153-25-162/21.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 253-00-440-7/07.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ-Търговище, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Със съдебното решение са присъдени и разноски съгласно правилата на чл.10 от ЗОДОВ. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че са налице кумулативно всички, изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. От доказателствата по делото се установява наличието на първата материалноправна предпоставка – отменен като незаконосъобразен по съдебен ред административен акт - Решение № 2153-25-162/21.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 253-00-440-7/07.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Търговище, съгласно които дневният размер на поисканото от Ю. на ПОБ е бил определен на 29.10 лв. дневно. След отмяната по съдебен ред на цитирания по-горе административен акт и в изпълнение на съдържащите се в отменителното съдебно решение указания по тълкуването и прилагането на закона, е издадено Разпореждане № 253-00-440-9/20.11.2024г. на ръководителя на осигуряването при ТП на НОИ –Търговище, с което за същия период 23.09.2023г.-22.09.2024г. и на същото основание: чл.54ж, ал.1 от КСО вр. чл.54а, чл.54б и чл.54в от КСО и чл.62 от Регламент №883/2004г., на заявителката е определен дневен размер на ПОБ от 85,71лв, изменен впоследствие, считано от 01.01.2024г., на 107.14лв. Увеличената сума на дневното ПОБ за исковия период в размер общо на 18 074,19 лв е платена на Р. Ю. на 16.12.2024г. по банков път. Налице е и втората от задължителните материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна имуществена вреда от отменените по съдебен ред административни актове, изразяваща се в пропусната полза да се ползва пълния размер на дължимата дневна сума за ПОБ за периода 23.09.2023г.-22.09.2024г., която се определя чрез размера на законната лихва по чл.86 от ЗЗД, начислена върху разликата между действително определената сума за обезщетение след отмяната на административните актове и първоначално определения с тях дневен размер от 29.10 лв, начислена за периода :15.05.2024г. /датата на първото плащане за обезщетение/ до 16.12.2024г.-датата, на която е постъпило последното плащане от НОИ. Осъществен е и третият елемент от сложния фактически състав на отговорността на НОИ за вреди по чл.1 от ЗОДОВ – наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилите пропуснати ползи и отменените като незаконосъобразни административни актове. Съдът е определил размера на претендираното обезщетение за пропуснати ползи съгласно заключението на допуснатата и приета по делото като неоспорена от страните съдебно-оценителна експертиза. По горните съображения АС-Търговище е уважил изцяло предявения от Р. И. Ю. иск с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав на ВАС споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС-Търговище, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Не могат да бъдат споделени развитите в касационната жалба оплаквания за това, че всъщност се дължала законна лихва върху определената след постановяване на съдебното решение, с което се отменя като незаконосъобразно решението на Директора на ТП на НОИ –Търговище и потвърденото с него разпореждане на органа по обезщетенията увеличена стойност на това обезщетение, поради което и на основание т.4 от ТР №3 /2004г. на ВКС претендираното с исковата молба обезщетение за пропуснати ползи, така, както се иска и като основание, и като размер, и като претендиран период на търпене на вредите, е неоснователно. Страните не спорят, че разликата между първоначално определения дневен размер на обезщетението за безработица и увеличения размер на същото се дължи на Ю., считано от 23.09.2023г. – датата на придобиване на правото за изплащането му, както и че цялата дължима сума за ПОБ в размер на 18074,19 лв е платена на ищцата на 16.12.2024г. Въпреки това за исковия период -15.05.2024 г. – 16.12.2024 г. Ю. е следвало да получава именно определения й по-висок дневен размер на ПОБ и това обстоятелство е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменените като незаконосъобразни актове на органите по обезщетяване при ТП на НОИ- Търговище. За исковия период е налице забавено плащане на дължимо обезщетение за безработица в законосъобразния му размер.При всяка забава в плащане на парично задължение, включително и при забавено плащане на публични държавни вземания, се дължи законната лихва върху главницата, считано от датата на изискуемостта на основното вземане. От гледна точка на принципа за законност и реципрочност такъв е и конкретният случай – НОИ дължи на Р. Ю. обезщетение за забавеното изплащане на дължимото й обезщетение за безработица за периода,в който същото се претендира, а именно: 15.05.2024г.- датата на първото плащане до 16.12.2024г. – датата на последното плащане на цялата дължима сума, изразяващо се в законната лихва върху разликата между дължимото и първоначално неправилно определеното по-ниско дневно обезщетение за безработица. Размерът на обезщетението е определен от вещо лице по допусна по делото и приета като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Неоснователен е и развития в касационната жалба довод за неоснователност на уважената от съда акцесорна претенция за законна лихва върху присъдения размер на обезщетението за пропуснати ползи с твърдението, че е налице анатоцизъм, тъй като се присъжда законна лихва върху лихва. Главният иск е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи за забавеното плащане на законосъобразно определената сума за обезщетение за безработица на дневна база по чл.54ж от КСО, изчислени в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Начинът на изчисляване/определяне на размера на вредите не изменя и не засяга правната им природа, а именно числен израз на вредата – пропусната полза, а не законна лихва. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора на ответника по касационна жалба следва да бъдат присъдени сторените пред касационната инстанция съдебни разноски. Въпреки направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, настоящата касационна инстанция намира претендираното и реално заплатено такова в размер на 300 евро за съответно на фактическата и правна сложност на делото и положения адвокатски труд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение