Решение № 9846 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2215/2019 г.

Решение № 9846 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2215/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП" / София при ЦУ на НАП против решение № 264/10.01.2019 г. по адм дело № 7509/2018 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост. Развива в жалбата и в становище по съществото на спора, изложено от процесуалния представител юрск. Кирова, подробни съображения за наличие на предпоставките по чл. 177 ЗДДС за ангажиране отговорността на ревизираното лице. Касаторът моли за отмяна на решението и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Претендира за присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Креатив уърлд" ЕООД гр. София, в писмен отговор на касационната жалба, подаден от процесуалния представител адв. Н. Николов и в становище по съществото на спора, развива доводи за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка, по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт /РА/ №Р-22221017005412-091-001/15.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 798/08.06.2018 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, относно установени задължения на "Креатив уърлд" ЕООД по чл. 177 ЗДДС по доставки, документирани с фактури, издадени от "Вирус Промоушънъл сълюшън" ООД в данъчни периоди мм. 08, 10, 11 и 12. 2013 г. и мм. 01, 02, 06 и 09. 2014 г. в размер на 37 440, 46 лв. и съответните лихви. Фактическата обстановка по спора е установена от административния съд. Релевантните за спора факти и обстоятелства са следните: За посочените периоди "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД е издал на "Креатив уърлд" ЕООД фактури за доставка на стоки и услуги с данъчна основа общо в размер на 187 202, 10 лв. и ДДС в размер на 37 440, 46 лв. С влязъл в сила РА №Р-22221015001002-091-001/31.03.2015 г. на "Креатив уърлд" ЕООД е признато правото на приспадане на данъчен кредит по същите фактури, издадени от "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД. С влязъл в сила РА №Р-22002216006093-091-001/30.05.2017 г. на "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД са установени задължения за внасяне на ДДС по същите фактури като няма данни тези задължения да са внесени в размера си от 37 440, 46 лв. и към издаване на процесния РА. Според приходните органи отговорността на РЛ по чл. 177 ЗДДС произтича обективно от това, че РЛ като регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък за същите периоди. Тези обективни предпоставки по чл. 177, ал. 1 ЗДДС в случая безспорно са налице. От субективна страна органите по приходите отчитат знание на РЛ за обстоятелството, че данъкът по фактурите, по които е получател няма да бъде внесен. Няма позоваване на обстоятелства, презумиращи знанието по смисъла на ал. 3 на чл. 177 ЗДДС. Знанието според приходните органи е по ал. 2 на чл. 177 - отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според приходните органи произтича от свързаността за периода между доставчик и получател като се отчита, че: 1. лицето С. Петров, управител на РЛ е бил съсобственик и управител на "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД за периода до 09.12.2012 г., 2. С. Петров, заедно с още четири ФЛ отдава под наем с договор от 02.01.2013 г. на "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД една стая на адрес в гр. София, който впоследствие е и адрес на управление на "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД, 3. Счетоводното обслужване на РЛ е извършвано Х. Цветков, който подписва с електронен подпис подаваните СД по ЗДДС на РЛ в периода 08. 2014 г. -01. 2016 г. и същият Х. Цветков е подписвал с електронен подпис подаваните СД по ЗДДС на "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД за периоди м. 11. 2013 г. -м. 07. 2014 г., 4. За процесните периоди от 2013 г. и 2014 г. "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД е основен доставчик на РЛ, т. е. се приема че разполага с достатъчна информация относно стопанската дейност, финансовите и други ресурси на своя доставчик. Административният съд е приел, че РА е издаден при спазване на процесуалните правила и изискванията за действителност. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС, регистрираното лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Относно доказателствената тежест съдът е приел, че РА е издаден по реда чл. 117-120 ДОПК, поради което в доказателствена тежест, при условията на пълно доказване е върху приходните органи за установяване наличието на предпоставките по чл. 177 ЗДДС, водещи до ангажиране по изключение на отговорност на трети лица. Направените изводи от съда относно валидността на акта, относно правната квалификация и разпределението на доказателствената тежест в процеса, са обосновани и законосъобразни. Фактическата обстановка е установена пълно от съда по гореописания начин и не се налага приповтаряне на релевантните факти и обстоятелства. За да отмени РА като незаконосъобразен, административният съд е приел от обективна страна, че не са налице предпоставките по чл. 177, ал. 1 ЗДДС, тъй като отчита, че не е установено ползваният от РЛ данъчен кредит да е свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен от прекия му доставчик данък. От субективна страна първоинстанционният съд намира, че е установено наличие на знание по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Решението е правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2 АПК касационният съд мотивира настоящото си решение като препраща и към мотивите на АССГ в обжалваното решение. Касационният съд намира, че от обективна страна е налице предпоставката по чл. 177, ал. 1 ЗДДС. РЛ е получател по доставки на стоки от "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД в данъчни периоди мм. 08, 10, 11 и 12. 2013 г. и мм. 01, 02, 06 и 09. 2014 г., по които му е признато и е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. По тези доставки доставчикът "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД е останал задължен към бюджета за данък /ДДС/, предвид установеното в двата влезли в сила ревизионни акта. Касационният съд намира обаче, че в случая не е установена предпоставката по чл. 177, ал. 2 ЗДДС за реализиране на отговорността на третото лице, а именно не е доказано условието от субективна страна – регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117-120 ДОПК. Не се обсъжда хипотезата на чл. 177, ал. 3 ЗДДС, установяваща презумптивност на знанието при наличие на определени предпоставки, тъй като не се твърдят и установяват обстоятелства във връзка с тези предпоставки. Визираното в разпоредбата знание на регистрирано лице е равнозначно - в случаите, когато регистрираното лице е юридическо лице, на знание на неговите представляващи, които като физически лица биха могли да боравят с тази категория, съответно да формират или да не формират знание за определени факти и обстоятелства. Релевантният момент за установяване на знание, че данъкът от "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД няма да бъде внесен е към момента, към който "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД издава фактурите. Или, в процесния случай, при условията на пълно доказване, е следвало да се установи, че представляващите РЛ в процесните периоди са знаели или са били длъжни да знаят, че по издадените фактури от "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД ДДС няма да бъде внесен от "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД. С оглед направеното позоваване от приходните органи по посочените по-горе обстоятелства, обуславящи знание и свързаност, касационният съд намира за обосновани изводите на АССГ за липса на установеност на знание по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Управителят и собственик на капитала на РЛ - С. Петров не е управител или съдружник във "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД за посочените и релевантни периоди. Облигационните правоотношения във връзка със сключен договор за наем от страна на С. Петров като наемодател заедно с други ФЛ на стая от жилище по никакъв начин не обосновава знание на Петров за финансовото състояние на "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД, за невъзможността за внасяне на ДДС, или за намерение в този смисъл. Наемодателят не е и обективно не може да е лице, което да има пряко или дори косвено отношение към финансовото състояние, управление и дейност на лицето, което е негов наемател. Същото се отнася и до знанието на РЛ за дейността и финансовото състояние на "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД като негов основен съконтрахент и доставчик. Само това обстоятелство само по себе си по никакъв начин не предполага, че двете дружества обменят вътрешна информация за своите дейности, за своите ресурси, финансова стабилност и икономическа дейност, още повече, че в РА и РД липсват каквито и да било констатации и обективни данни за влошено финансово състояние на "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД към момента на издаване на процесните фактури. Няма данни лицето, което счетоводно обслужва и двете фирми чрез подаване на техни СД по ЗДДС с електронен подпис да е извършвало това счетоводно обслужване в едни и същи периоди или да е обменяло информация за извършените, съответно неизвършени разплащания с бюджета. Изводът на касационния съд категорично е за неустановеност на предпоставката по чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Няма обективно установени и събрани преки доказателства представляващите РЛ да се знаели или да са били длъжни да знаят, че данъкът от техния доставчик няма да бъде внесен, тъй като е получател по доставки от трети лица, които не са реално извършени и по които впоследствие му е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Не са установени субективните елементи на предпоставката по чл. 177, ал. 2 ЗДДС, поради което издаденият по реда на чл. 177 ЗДДС РА за ангажиране отговорността на "Креатив уърлд" ЕООД, се явява незаконосъобразен. По изложените съображения, касационният съд намира, че решението на АССГ, с което е отменен като незаконосъобразен РА, е правилно и следва да се остави в сила. С оглед на резултата по делото и предвид отправеното искане и представените доказателства и списък на разноски в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в касационна съдебна инстанция в размер на 1500 лв. Няма данни и основание ответникът да е заплащал държавна такса в касационна съдебна инстанция. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на осмо отделение