Решение № 8019 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 40/2013 г.

Решение № 8019 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 40/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Балкан" АД, седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. "Мизия" № 1 срещу решение № 160 от 27.11.2012 г. на Административен съд, гр. Ловеч, постановено по административно дело № 246/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Балкан" АД срещу акт за установяване на задължения по декларация № АУ000337 от 25.07.2012 г., с който на дружеството за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. е определено задължение за такса битови отпадъци - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, в размер на 1 137,26 лв. и лихви към 23.07.2012 г. 124,96 лв., както и дружеството е осъдено да заплати 100,00 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел дължимост на таксата за битови отпадъци, когато услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се извършва не в района, където е разположен имота на дружеството, а някъде в населеното място. Сочи, че макар седалището на дружеството да е на бул. "Мизия", то имота, за който е начислена таксата, не се намира в седалището на дружеството, а на територия, която не граничи с бул. "Мизия" и в която не се извършва дейност по почистване от общината. Съдът неправилно приел, че процесният имот съвпада със седалището на дружеството като не отчел събраните по делото гласни доказателства. От последните е видно, че общината не предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на територията, на която е разположен имота на дружеството. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" в община Ловеч, счита същата за неоснователна. Обжалваното решение е правилно и обосновано. Съдът правилно приел за недоказано твърдението на касатора досежно другия административен адрес на имота му, тъй като касаторът никъде не посочил къде се намира този друг имот. Сочи, че всички гласни и писмени доказателства по делото безспорно установяват, че имотът се намира на територия, на която общината предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Твърденията за неползване на имота счита за неоснователни с оглед на разпоредбата на чл. 18 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ловеч. Съдът правилно ценил доказателствата по делото и въз основа на това направил обоснован извод за предоставяне на услугата и с оглед на това за дължимост на таксата. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано. Съдът обсъдил всички фактически обстоятелства. Неоснователен е доводът, че имотът се намира в територия, на която общината не предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. При наличие на реално престирана услуга съдът правилно приел, че таксата е дължима. Релевираните отменителни основания не са налице, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Балкан" АД е собственик на недвижим имот, идентификационен номер 43952.502.1013 (планоснимачен № 337, по кадастралния план на гр. Ловеч, одобрен с решение № 481 от 18.03.2010 г. на общинския съвет), находящ се в строителните граници на гр. Ловеч, представляващ урегулиран поземлен имот (II, кв. 9003) с площ от 20 874 кв. м, в т. ч. застроена площ от 81 кв. м, представляваща производствена сграда. Имотът е с данъчна оценка 246 056, 80 лв.

2. Имотът е деклариран по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с декларация от 24.06.2010 г. от "Балкан" АД. В декларацията е посочено седалище и адрес на управление на дружеството гр. Ловеч, ул. "Мизия" № 1. Не е посочен административен адрес на имота.

3. С декларация, вх. № 205 от 30.11.2010 г., "Балкан" АД декларирал количество на битови отпадъци определени чрез един брой пластмасов съд 120 л., извозван 52 пъти годишно.

4. Член 14, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на месните такси и цени на услуги на територията на община Ловеч, приета с решение на общинския съвет № 652 от 30.01.2003 г., изменяна и допълвана, сочи, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка, както и че само ако не може да се установи количеството на битовите отпадъци размера на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

5. С решение № 659 от 27.01.2011 г. общинският съвет определил размера на такса битови отпадъци като за услугата сметосъбиране и сметоизвозване при заявен един брой пластмасов съд от 120 л и 52 пъти годишно сметоизвозване таксата е 212,36 лв., а за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 4,6 на хиляда върху данъчната оценка на имота.

6. Със заповед № 1242 от 29.10.2010 г. кметът на общината, на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определил вида на предлаганите услуги, границите на районите и честотата на извършване на услугата. За услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци в депа и поддържане на територии за обществено ползване били определени четири района за имоти, "находящи се в регулацията на града". Във втори район били включени територии за общественообслужващи, производствени и складови функции на различни юридически лица, в т. ч. на "Балкан" АД.

7. С акт за установяване на задължения по декларация № АУ000337 от 25.07.2012 г. на "Балкан" АД били определени за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. задължения за такса сметосъбиране и сметоизвозване - 212,36 лв., и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 1 137,26 в., както и лихви в размер на 124,96 лв. или общо 1 474,58 лв.

8. Актът бил обжалван от "Балкан" АД пред директора на Дирекция "Местни данъци и такси" в община Ловеч, който с решение № 22 от 6.08.2012 г. го потвърдил като законосъобразен.

9. По делото за имота е представена скица № 21795 от 26.07.2012 г., в която е посочен идентификатор 43952.502.1013, адрес гр. Ловеч, п. к. 5500, ул. "Могилата" № 26, предназначение на територията - урбанизирана.

10. По делото са представени договор за предоставяне на концесия на дейност "сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци" на територията на община Ловеч с РЕБ-РВЕ "Ентзорунг България" ЕООД, заместен от "А. С. А. Шеле България" ЕООД; договор от 3.02.2011 г. с "Еко" ЕАД за "поддържане на уличната мрежа и обществените площи 2011/2012 г."; протоколи за установяване на извършването и за заплащането на натурални видове работи с "Еко" ЕАД; разрешение за ползване № СТ-05-483 от 11.05.2011 г. на Дирекцията за национален строителен надзор на регионално депо за неопасни отпадъци на община Ловеч.

11. В съдебно заседание била приета съдебно-икономическа експертиза, която дала заключение, че: в имота не може да се влезе с почистваща техника; в декларацията имотът е записан в зона III, не може да се установи идентичност на имота с този от акта за държавна собственост; съгласно заповед № 1242 от 29.10.2010 г. на кмета на общината имотът се намира във II район; "Балкан" АД се намира в строителните (регулационни) граници на гр. Ловеч като във фирменото досие адресът е гр. Ловеч, бул. "Мизия" № 1; в района, в който е посочен адреса - бул. "Мизия" № 1 общината е организирала услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

12. По делото съдът разпитал свидетели - Милен Цанков, Петко Илиев, Тодор Петров, работници на касатора, които сочат, че в имота не са виждали да се почиства. Разпитани са и свидетелите Христо Христов и Йорданка Георгиева, ръководители на фирма "Еко" ЕАД, които сочат, че по бул. "Мизия" целогодишно е извършвано почистване.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорения акт за установяване на задължение по декларация е издаден от компетентен орган, в искана от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че размера на дължимата такса е определен на база данъчната оценка на имота в съответствие с разпоредбите на материалния закон и в частност Наредбата на общинския съвет. Приел, че имота на касатора се намира във втори район, където услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е предоставяна. Приел, че тази услуга е дължима не конкретно по отношение на даден имот, а на обществените територии на населеното място като в случая тя е предоставена реално за бул. "Мизия", където е седалището на дружеството. Приел, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не изисква почистване и на територията на самия имот, а релевантно за дължимостта на таксата е предоставянето на услугата на териториите за обществено ползване, което е надлежно доказано. Приел, че акта е и в съответствие с целта на закона. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата на "Балкан" АД.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за пълно и точно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е за обосноваността на фактическите изводи на съда на основата на тези факти, както и за приложението на материалния закон. Доводите на касатора дават основание да се изведат три спорни въпроса. Първият е фактически - къде се намира процесния имот? Вторият е правен - кога се дължи такса битови отпадъци за услугата поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване? И третият - дължи ли касаторът такса за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване с оглед на процесния имот. От касационната жалба е видно, че касаторът не излага доводи за неправилност на съдебното решение в частта досежно начислената такса битови отпадъци за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. С оглед на липсата на доводи досежно тази част на съдебното решение и с оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 1 във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК съдът не обсъжда правилността на съдебното решение в частта досежно определената такса битови отпадъци за услугата сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 212,36 лв. и съответната лихва за забава.

По въпроса къде се намира процесният имот?

Първо, следва да се посочи, че съдът назначава вещо лице тогава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, с които той не разполага - чл. 195, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Тъй като съдът не може да бъде всезнаещ, той използва специалните знания на вещото лице, за да получи, чрез съпоставката на нормалните, обичайните, закономерни факти и обстоятелства и конкретните факти и обстоятелства по делото, доказателствени изводи. За да стане това обаче е необходимо първо, вещото лице наистина да притежава специални знания, и второ, зададените му въпроси да бъдат в рамките на тези специални знания. В случая по делото съдът назначил съдебно-икономическа експертиза със задачи, които трудно могат да се свържат със специални икономически знания. Може ли в имота да влезе специална почистваща техника; какъв е характера на съседните прилежащи имоти и по отношение на тях извършва ли се услугата сметопочистване; установяването на идентичност на процесния имот с имота по акта за държавна собственост и по приватизационния договор; в кой район по заповед № 1242 попада имота; "Балкан" АД в строителните граници на гр. Ловеч ли се намира; в района, в който е разположен "Балкан" АД имало ли е организирано поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са въпроси, които нямат нищо общо със специалните икономически знания, които вещото лице би следвало да предостави на съда. На част от тези въпроси трябва да отговори съда въз основа на доказателствата по делото, а въпросите може ли да влезе почистваща техника в имота и за идентичност на имота по акта за държавна собственост, по приватизационния договор и по декларация са неотносими, тъй като касаторът сам декларирал имота по посочения начин и определянето на таксата е станало именно въз основа на данните, посочени от него.

Второ. По делото има достатъчно писмени доказателства - официални, удостоверителни, и такива, изходящи от касатора, въз основа на които точно може да се определи първо, за кой имот е определена таксата, и второ, къде се намира този имот. Касаторът, в подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ, посочил постоянен адрес/седалище и адрес за кореспонденция гр. Ловеч, бул. "Мизия" № 1. В декларацията не е посочен административен адрес на имота. В същата тази декларация, служебно, е нанесена информация за градоустройствения статус на имота. Посочен е петцифреният код по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) на населеното място, по смисъла на чл. 37, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), - 43952. Този петцифрен код, при справка в Националния регистър на населените места, достъпен на адрес - http:/www.nsi.bg/nrnm/index.php?e... f=3_amp; date=6.06.2013_amp; level=3_amp; hierarchy=1_amp; sap=1000123, установява, към датата на приключване на устните състезания в касационната инстанция, че имотът е на територията на населеното място гр. Ловеч, община Ловеч, област Ловеч.

С оглед на чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. В същото време територия на населеното място, съгласно § 5, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Към горната законова регламентация следва да се добави и факта, че в чл. 62 - 71 ЗМДТ законодателят не е конкретизирал кое от определенията има предвид. Посочил е само, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено място - чл. 66, ал. 1. Но в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, когато определя имотите, които се облагат с данък законодателят изрично посочил, че става въпрос за сгради и имоти, които са разположени в строителите граници на населените места и селищните образования, както и за поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Следователно чл. 10 ЗМДТ визира широкото определение на територия на населеното място, по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ. Впрочем землището на населеното място, което е част от територията на населеното място по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство е елемент и при образуване на данъчната оценка на имотите по реда на чл. 20 и 21 ЗМДТ.

Тази законово определена разлика в съдържанието на един и същ термин - "територия на населеното място", изисква много точно определяне на границите на районите, в които се предоставят услугите със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ (това по принцип не би следвало да затруднява кмета на общината с оглед на правомощията му по чл. 5 ЗУТ).

В случая, видно от заповед № 1242, услугите, и в частност услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е предоставяна "в регулацията на града". Като изключим непрецизността на израза от гледна точка на Закона за устройство на територията, то видно услугите са предоставяни в рамките на строителните граници на гр. Ловеч, тъй като "регулацията на града" е резултат на устройствен план. Фактът, че процесният имот е в строителните граници на гр. Ловеч е безспорен от служебно вписания в декларацията по чл. 14 ЗМДТ планоснимачен номер на имота по одобрения кадастрален план и от номера на парцела и квартала по застроителния и кадастралния план на гр. Ловеч.

От приложената по делото скица на имота, издадена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която съгласно чл. 55, ал. 3, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър е оторизирана да издава скица-копие от кадастралната карта, е видно, че процесният имот е с административен адрес гр. Ловеч, п. к. 5500, ул. "Могилата" № 26, трайното предназначение на територията е урбанизирана, а трайното ползване на имота - за друг вид производствен, складов обект. Всичко това безспорно установява, че имотът се намира в селищна територия, обхваната от граници, определени с устройствен план (строителни граници).

Това обаче още не е достатъчно, за да се приеме, че имота попада в територия, на която общината предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като услугата не се предоставя в рамките на цялата територия, обхваната от строителните граници на града, а само в тази част от нея, която е включена в четирите района определени чрез подробно изброяване на: улици; блокове; квартали; жилищни комплекси; територии за общественообслужващи, производствени и складови функции. В последните обособяването на териториите е станало не чрез индивидуализиране на имота (територията на която се намира), а чрез посочване на юридическото лице, задължено за таксата по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, т. е. собственик, ползвател, концесионер, управляващ държавен или общински имот.

Видно от заповед № 1242 в район втори, т. 1.2.5 територии за общественообслужващи, производствени и складови функции, е включен "Балкан" АД. Дружеството не фигурира в някой от останалите три района, а посочването му в район втори, с оглед на приетия от кмета начин на определяне на границите на районите означава, че за включването на процесния имот в рамките на район втори е достатъчно да се установи, че той е собствен на "Балкан" АД. Факт, който не се оспорва от касатора.

Видно от изложеното от доказателствата по делото е безспорно, че имота на касатора с идентификатор 43952.502.1013 попада във втори район от заповед № 1242, която определя предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Факт, който е бил установим само от собствеността на имота и за който не е била необходима съдебно-икономическа експертиза.

По въпроса кога се дължи такса битови отпадъци за услугата поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване?

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението - чл. 1 ЗУТ, което имплицитно означава осигуряване на територии за обществено ползване. Така съгласно чл. 61 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) в територията на общините се устройват озеленени площи (зелена система) като средство, inter alia, за подобряване на микроклимата и хигиенните условия. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности като паркове, градини, улично озеленяване. Транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея, по смисъла на чл. 64 ЗУТ, са отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 9 от Закона за пътищата (ЗП) и са публична общинска собственост, съгласно чл. 8, ал. 3 от същия. А предназначението на публичната общинска собственост е да задоволява трайно обществени (не лични) потребности от местно значение, определени от общинския съвет - чл. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Следователно не личните, частни потребности, а общите потребности на всички живеещи в населеното място се задоволяват чрез изграждането и поддържането на територии за обществено ползване по смисъла на Закона за местните данъци и такси. Тази общност на интереса, която обуславя и общото ползване, изисква и общност на отговорността за поддържането на тези територии, в т. ч. и за поддържането на определен стандарт на чистота. Изхождайки от горното законодателят е приел, че общото ползване на териториите за обществено предназначение в общините налага обща на всички ползватели отговорност за поддържане на необходимата чистота и е обособил извършването на дейността като самостоятелен вид услуга, предоставяна от общината, за която се дължи, при условията на закона, такса.

Законодателят е предоставил на общинския съвет правото да избере от две законови възможности начина на определяне на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места - на ползвател или пропорционално върху определена от общинския съвет основа - чл. 67, ал. 4 ЗМДТ. В случая общинският съвет, със свое решение № 659 от 27.01.2011 г., т. 6, определил таксата пропорционално върху данъчната оценка на имотите - 4,6 на хиляда.

Законодателят е предоставил на общинския съвет (чрез приемането на план-сметката) и на кмета на общината (чрез заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ) да определят и обема на услугата, т. е. да определят териториите за обществено ползване, които ще бъдат обект на услугата, точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като почистване от отпадъци, извозване на отпадъци, миене, снегопочистване и други, и честотата, с която ще се извършва услугата.

За да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както правилно приел и съда, е необходимо общината да престира тази услуга. Тогава, когато услугата не се предоставя такса не се дължи - принцип, който не се нуждае от доказване с оглед на ноторния факт, че за да възникне задължение за плащане на услугата е необходимо да е осъществено престирането й, т. е. да е налице възмездност, тъй като услугата не е данък. Законодателят изрично посочил - чл. 71, т. 2 ЗМДТ, че такса не се събира, когато услугата не се предоставя. За да е релевантно за целите на дължимостта на таксата предоставянето на услугата не следва да бъде осъществено точно на територия за обществено ползване, която е разположена непосредствено около имота на всяко едно задълженото лице. Безспорно, с оглед на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗУТ всеки урегулира поземлен имот има задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк, всеки от които е по принцип (с изключение на частните улици по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗП) територия за обществено ползване. Но законът не обвързва дължимостта на таксата с предоставянето на услугата на конкретната територия за обществено ползване, която граничи с имота на задълженото лице. Разбира се, би било чудесно общината да предоставя услугата на всяка една територия за обществено ползване, още по-добре би било това да се извършва с такава честота, която да обезпечава исканото от всеки високо ниво на чистота. Но както бе посочено по-горе обема на предоставяната услуга е въпрос от компетентността на органа на местното самоуправление - на общинския съвет. Той е този, който като пряко избран от населението на общината е компетентен да прецени баланса между потребностите от услугата и възможностите за поемане от задължените лица на цената на услугата. Тогава, когато при спазване на законовите изисквания общинският съвет и кмета на общината са определили териториалния обхват на предоставяне на услугата, видовия обхват на услугата, честотата на нейното предоставяне за законосъобразността на дължимостта на таксата е необходимо да се докаже престирането на услугата в района, в който е разположен имота. Разбира се вида на услугата не позволява задължените лица предварително да декларират, че няма да я ползват, каквато възможност законът е предоставил за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Нонсенс е твърдение, че живеейки и осъществявайки стопанска дейност в населеното място териториите за обществено ползване, разположени в него, няма да бъдат ползвани от съответния субект.

По въпроса дължи ли касаторът такса за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване с оглед на процесния имот?

Видно от гореизложеното имота на касатора се намира в район, който е включен в обхвата на предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. От доказателствата по делото е видно, че общината и фактически престирала услугата в района. В това отношение съдът събрал и задълбочено обсъдил множество гласни и писмени доказателства - договори за предоставяне на услугата, протоколи за извършена работа, показания на свидетели. Въз основа на тях направил обоснован извод за безспорно доказано поддържане на чистотата на бул. "Мизия", който е територия за обществено ползване, както и поддържане на чистотата на обществени територии в рамките на Северната индустриална зона, където безспорно се намира процесния имот на касатора и по-точно в рамките на втори район от заповед № 1242. Булевард "Мизия", видно от приложената по делото скица, а и показанията на свидетелите на касатора, е основна пътна артерия, която, осъществява връзката на имота на касатора с останалата част на града.

Факта, че административният адрес на имота не е на бул. "Мизия", а на ул. "Могилата", която е вътрешно квартална улица, в непосредствена близост до бул. "Мизия", не може да обоснове извод за непрестиране на услугата. Този извод не може да се обоснове и от факта, че процесия имот не граничи с бул. "Мизия". Законът, както бе посочено, не изисква престирането на услугата да е на териториите за обществено ползване непосредствено около имота.

Следователно правилен и обоснован е извода на съда за дължимост на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като имота на касатора се намира на територия, на която общината престирала услугата.

Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, въз основа на тях направил обосновани фактически и правни изводи и правилно приложил материалния закон. Приетото от съда досежно местонахождението на процесния имот и седалището на дружеството не се отразява на правилността и обосноваността на извода му, тъй като и седалището на дружеството, и процесния имот се намират в район втори на заповед № 1242 и установеното за седалището е валидно и за процесния имот. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо и с оглед на факта, че е материално законосъобразно счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,