Решение № 5895 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12155/2023 г.

ВАСТрето отделение14.05.2024 г.докладчик Галина Стойчева

Диспозитив

ОТМЕНЯрешение 6018 от 16.10.2023 г., постановено по адм. дело 3194/2023 г. на Административен съд - София град, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Електроразпределение Север АД срещу Решение Ж-125/07.02.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

ОСЪЖДА Електроразпределение Север АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране, разноски за двете съдебни инстанции в размер на 200 лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, чрез пълномощника юрк. Н. Ненков, срещу решение 6018 от 16.10.2023 г., постановено по адм. дело 3194/2023 г. на Административен съд - София град, с което е отменено Решение Ж-125/07.02.2023 г. на Комисията и преписката е върната за ново произнасяне. Твърденията са, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу административния акт на КЕВР. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Електроразпределение Север АД, чрез пълномощника се адв. С. Кирилова, представя писмено становище за оспорване на касационната жалба. Счита решението на административния съд за обосновано и правилно и прави искане да бъде оставено в сила. Претендира разноски по приложен списък. Ответникът Д. Димитров, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: АССГ е приел за установено, че производството пред КЕВР е образувано по жалба на Д. Димитров като управител на 30К Солар ЕООД-гр. София, с вх. Е-13-273-1161/29.12.2022 г., по повод искане за проучване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на фотоволтаична електрическа централа, планирана за изграждане в УПИ ХІІІ-392, кв.6, [населено място], община Кайнарджа, обл. Силистра, с номинална изходна мощност 100 kW. Заявлението за проучване е подадено на 14.11.2022г. и е регистрирано от Електроразпределение Север АД. Последното е започнало проучване на условията за присъединяване на електрическата централа към съответната електрическа мрежа, при което е установила, че заявената ФЕЦ следва да се присъедини към електроразпределителна мрежа средно напрежение, във връзка с което ЕР Север е изпратило писмо изх. ПВИ4035#1/20.12.2022г. до Електроенергиен системен оператор ЕАД (ЕСО ЕАД) с искане за съгласуване на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение, съгласно чл.53, ал.2 от Наредба 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. За изпратеното искане за съгласуване, е уведомен жалбоподателя с писмо изх. 6326737/20.12.2022г., в което се сочи, че предоставянето на положително становище от ЕСО ЕАД е задължителна предпоставка за реализиране на процедурата по присъединяване на електрическата централа, поради което след получаване на становището от ЕСО ЕАД, ще бъде предоставено становището на ЕР Север с условията за присъединяване на процесната ФЕЦ. След получаване на горното писмо, Димитров е подал жалбата пред КЕВР, във връзка с която е постановено оспореното решение. В производството пред КЕВР, е постъпило становище от ЕР Север, според което е извършено проучване на условията за присъединяване по искането на Димитров, при което е установено, че заявената ФЕЦ ще може да се присъедини към електроразпределителната мрежа средно напрежение (Ср.Н) в района, тъй като към съществуващия трафопост 1 Войново има присъединена една ФЕЦ от 30 kW на същия клиент; че трафопостът е с трансформаторна машина 250 кVА, при среден товар от обекти 10 kW; че във връзка с режима на работа на захранващия електропровод 20 кV в района на ВЕЛ Голеш е констатирано, че товарът на обекти на клиенти е ~ 390 kW, при присъединени и в процес на присъединяване на мощности от възобновяеми енергийни източници с обща стойност ~ 2700 kW, което обуславя връщане на електрическа енергия към подстанция Алфатар 110/20 кV. Сочи се, че електроразпределителната мрежа на ЕР Север е част от електроенергийната система и е конструирана да трансформира както поток на електрическа енергия от средно към ниско напрежение, така и в обратна посока и в тази връзка, поради високата концентрация на обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ и ниското потребление от обекти на клиенти в района, цялата генерирана енергия от заявената за присъединяване ФЕЦ ще се изнася към електроразпределителната мрежа средно напрежение и няма да бъде консумирана на ниво ниско напрежение, което ще породи технологични загуби в трансформация за дружеството. При горните обстоятелства и данни, КЕВР е издала оспореното пред АССГ, решение Ж-125/07.02.2023г., с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на Електроразпределение Север АД са дадени следните задължителни указания: 1. В 14-дневен срок от получаване на решението да издаде и предостави на Д. Димитров, становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ЕР Север АД на ФЕЦ 100 kW, предвидена за изграждане в УПИ ХІІІ-392, кв.6, [населено място], община Кайнарджа, обл. Силистра, съгласно Наредба 6, глава пета, раздел 1, отговарящо на изискванията на т.3.2.2 от лицензията, издадена на дружеството, с посочени условия за присъединяване към страна ниско напрежение; т.2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т.1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. В мотивите на решението на КЕВР е прието, че ЕР Север е нарушило лицензионните си задължения по чл.3.2.2 и чл.2.1 от издадената Лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия Л-138-07/13.08.2004г. Според Комисията, дружеството не е изложило твърдения, че ФЕЦ не може да бъде присъединена на страна ниско напрежение, нито е предоставило доказателства, че е налице такава невъзможност. Допълнително органът сочи, че правото на електроразпределителното дружество по определяне на условията за присъединяване следва да е съобразено със задължението му да избира технически и технологичен вариант, който да създава най-малко неудобства за потребителя. С горните мотиви е прието, че електроразпределителното дружество неправомерно е изпратило искане за съгласуване присъединяването на централата до ЕСО ЕАД, вместо да определи условия за присъединяване на страна ниско напрежение, в нарушение на задълженията по чл.3.2.2 и чл.2.1 от издадената Лицензия. При така установената фактическа обстановка, от правна страна АССГ е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на изисквания за форма и на административно-производствените правила. Съдът е счел, че КЕВР се е произнесла по допустима жалба срещу отказ на ЕР Север да издаде становище за условията за присъединяване на процесната ФЕЦ, вместо което е предприело съгласуване с ЕСО ЕАД по чл.53, ал.2 от Наредба 6/2014г. Съдът е приел обаче, че в решението на органа липсват мотиви по фактите, относими към основния спор между страните за това дали е целесъобразно присъединяването на процесната ФЕЦ към електроразпределителната мрежа ниско напрежение при съблюдаване на баланса между задълженията на електроразпределителното дружество съгласно издадената му лицензия и икономическия интерес на производителя за ограничаване на разходите по присъединяване, доколкото е счел за доказано, че е налице свободна мощност на съществуващия трафопост. АССГ се е позовал на чл.116, ал.2 ЗЕ, като е приел, че Комисията е дължала преценка за съответствие с горната разпоредба на предвиденият от ЕР Север начин на присъединяване на ФЕЦ, а отсъствието на фактически и правни изводи за това, възпрепятства възможността на съда да извърши проверка за законосъобразност на оспореното решение. Съдът е отчел, че в производството пред административният орган са събрани всички необходими документи, но същите не са анализирани в пълнота и не са обсъдени всички доводи на страните в административното производство. По изложените съображения, с обжалвания съдебен акт Административен съд - София град е отменил оспореното решение на КЕВР и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Основателни са развитите в касационната жалба доводи за наличие на отменителните основания по чл.209, т.3 АПК. Съдебният акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, но формираните правни изводи са в противоречие с установените обстоятелства и приложимите норми на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и Наредба 6/2014г. Според чл. 76, ал. 4, т. 2 ЗЕ, КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. За изпълнение на възложените контролни функции, органът разполага с правомощия да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като в случая с оспореното пред административния съд решение е упражнено именно визираното правомощие въз основа на надлежно сезиране с жалбата на ответника Димитров. Твърденията на ЕР Север АД за недопустимо произнасяне на КЕВР са неоснователни. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, органът е разгледал депозираната жалба на клиент срещу електроразпределителното дружество като е осъществил контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение, изискването на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от КЕВР, който във връзка с възраженията в жалбата, е проверил дали предприетите от ЕР Север действия по чл.53, ал.2 от Наредба 6/2014г. за съгласуване на условията за присъединяване на процесната ФЕЦ с ЕСО ЕАД не нарушават задълженията по чл.116, ал.1 от ЗЕ и по т.2.1 и т.3.2.2 от лицензията. Видно е, че Димитров възразява срещу предложените от ЕР Север условия за присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа средно напрежение, което би изисквало изграждане на собствен трафопост, като твърди, че в съществуващия трафопост 1 Войново има свободна мощност и възможност за присъединяване на ФЕЦ към мрежа ниско напрежение. С горните доводи се оспорва необходимостта от съгласуване с ЕСО ЕАД. Осъществявайки контрол за спазване на закона и издадената лицензия, КЕВР обосновано и правило е приел, че електроразпределителното дружество неправомерно е поискало съгласуване с ЕСО ЕАД, вместо да определи условия за присъединяване на страна ниско напрежение, с което е нарушило задълженията по чл.3.2.2 и чл.2.1 от издадената Лицензия. Именно във връзка с условията за присъединяване и становището на ЕР Север по отношение на тези условия, е основният спор със заявителя Димитров, а не дали е целесъобразно присъединяването на процесната ФЕЦ към електроразпределителната мрежа ниско напрежение, както неправилно счита административния съд в мотивите към оспореното решение. Съдът, а не органът е този, който е изместил правния спор, в резултат на което е постановил неправилен съдебен акт. На следващо място, в аспекта на релевираните оплаквания от касатора, настоящият състав на касационната инстанция констатира и необоснованост на оспореното решение. Административният съд не е анализирал надлежно съдържанието на процесния административен акт на КЕВР, в резултат на което е формирал неправилни изводи за липса на мотиви по спорните факти. Видно е, че органът е извършил преценка на събраните доказателства и е констатирал, че ЕР Север АД не е доказало доводите си, че е невъзможно присъединяване на ФЕЦ на заявителя Димитров към мрежата ниско напрежение, респ. в подкрепа на процедурата по съгласуване с ЕСО ЕАД по чл.53, ал.2 от Наредба 6/2014г. Налице е анализ на представените от ЕР север данни за товарите в района и пропусквателната способност на трансформатора в трафопост 1 Войново, въз основа на които е прието, че не съществува пречка присъединяването на централата да бъде осъществено на страна ниско напрежение, което би редуцирало съществено икономическите разходи на производителя в сравнение с предложения вариант на страна средно напрежение. Изложените фактическите констатации допълнително са преценявани в аспекта на задължението на електроразпределителното дружество да избира технически и технологичен вариант, който да създава най-малко неудобства за потребителя, когато определя условията за присъединяване. С горните мотиви КЕВР е обосновал законосъобразен извод за това, че не съществува пречка за присъединяване на процесната ФЕЦ за производство на електрическа енергия на страна ниско напрежение, при което няма необходимост от прилагане на режима за съгласуване по чл. 53, ал. 2 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. Правилни са и аргументите на органа, според които Електроразпределение Север АД е допуснало неизпълнение на задълженията си по издадената му лицензия за разпределение на електрическата енергия, тъй като определените условия за присъединяване към мрежа средно напрежение с изграждане на нов ТП от и за сметка на клиента, създават допълнителни задължения за същия, които нямат нормативно основание и не водят до намаляване на технологичните разходи за енергийната система. Издаденият административен акт на КЕВР е законосъобразен и като го е отменил, АССГ е постановил неправилно решение. На последно място, неправилно и в противоречие с фактите по делото, административният съд е квалифицирал като съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на административния акт, липсата на преценка на Комисията във връзка с приложението на чл.116, ал.2 от ЗЕ. Спорът между клиента и електроразпределителното дружество в случая е във връзка с условията за присъединяване на ФЕЦ, поради което със становището на ЕР Север АД за определяне на тези условия в изпълнение на решението на КЕВР, следва да се определи и технически възможното място на присъединяване при съобразяване с критериите за сигурно функциониране на електроенергийната система и в съответствие с утвърдените планове за развитие на електрическите мрежи. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение следва да се отмени, а оспорването с жалбата на ЕР Север АД срещу решението на КЕВР, следва да се отхвърли. При този изход от спора на КЕВР се дължи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 200 лв. Водим от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд