Решение № 3998 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3377/2015 г.

Решение № 3998 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3377/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас против Решение № 182/30.01.2015 г., постановено по административно дело № 3071/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт № 281301016/2.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 372/2.12.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас, относно допълнително определени на "Призма МТА" ООД данъчни задължения за ДДС, както следва: за данъчен период от 1.06.2011 г. до 30.03.2011 г. в размер на 12 809,38 лева главница и лихви 2814,19 лева; за данъчен период от 1.07.2011 г. до 31.07.2011 г. в размер на 15 365,54 лева главница и лихви 3 236,80 лева; за данъчен период 1.10.2011 г. до 31.10.2011 г. в размер на 34 582,27 лева главница и лихви 6 393,83 лева и за данъчен период от 1.11.2011 г. до 30.11.2011 г. в размер на 8 502,92 лева главница и лихви 1 499,67 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се правните изводи, до които е достигнал съда за реалност на доставките и извършения от него анализ на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение на Административен съд - Бургас, вместо което да се постанови друго решение, с което да се потвърди изцяло ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба - "Призма МТА" ООД се представлява от адвокат Стоева, която оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за касационна инстанция по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. След анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, след което е приел, че същият е постановен от компетентен орган, в съответната форма, при издаването му са спазени административно-производствените правила, но са нарушени материалноправните разпоредби на приложимия закон. Установено е, че предметът на дейност на ревизираното лице е производство на безалкохолни напитки, минерални и други бутилирани води, като през 2011 г. е извършвана и търговия с наливно олио, като дейността на дружеството е упражнявана в цех за безалкохолни напитки, находящ се в гр. Ямбол. Основният спор по делото е свързан с преценката налице ли са реално осъществени доставки по фактурите, по които приходната администрация е отказала приспадане на данъчен кредит. Ревизиращият орган е мотивирал своя акт със следните обстоятелства: в документите, съпътстващи спорните фактури не е отбелязано къде е предадена стоката, в кой склад, къде е измерена и претеглена, липсват кантарни бележки и сертификат за качество и не са представени доказателства за мястото на съхранение на стоката, при условие, че ревизираното лице няма налични съоръжения за складиране на количеството рафинирано олио. Обсъждайки събраните по делото писмени доказателства и заключенията по приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът е проследил движението на стоките от влизането им на територията на страната до получаването им от ревизираното дружество, и е достигнал до извода, че тези доказателства удостоверяват реално осъществени доставки. Установено е, че прехвърлянето на стоката между "Призма МТА" ООД и неговия доставчик, както и между този доставчик и предходните такива, се е извършвало "без разтоварване". Следователно правилна е преценката на съда за това, че точното местонахождение на предаване на стоката не е от съществено значение, тъй като същата се е съхранявала в превозното средство - цистерна. На следващо място е установено наличието на сертификати и анализни свидетелства за всяко едно количество, документирано с процесните фактури. В хода на ревизионното производство са събрани доказателства и за последващата реализация на стоките. Въпреки, че съдът е приел тези доказателства за неотносими към предмета на спора, доколкото правото на приспадане на данъчен кредит касае само получените от ревизираното лице доставки, то същите са косвена индиция за реалност на преките доставки, тъй като последващото разпореждане със стоката не би могло да се извърши от дружеството, ако същото не я е придобило в действителност. Изводът за реално осъществени доставки с получател "Призма МТА" ООД се потвърждава и от заключенията по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че спорните фактури са осчетоводени от дружеството, като на датата на издаване на всяка от тях, количеството по фактурата е заприходено по дебита на сметка 302 /Материали/, като фактурите са включени в дневника за покупки и в справката - декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. Съществено се явява обстоятелството, установено от експерта за това, че сумите по фактурите са платени изцяло по банков път. Проследено е и движението на стоките съгласно представените транспортни документи по всяка една от доставките, като е извършена конкретизация на моторните превозни средства, с които са извършени превозите; на лицата, които са ги извършили; установено е за чия сметка е осъществен транспорта на стоката, както и неговото разплащане. При извършена проверка в счетоводството на издателя на спорните фактури - "А и Н 07" ЕООД е установено, че към датите на извършване на доставките от негова страна спрямо ревизираното дружество, доставчикът е разполагал с необходимото количество рафинирано слънчогледово олио. Установено е също така, че процесните фактури са отразени в дневника за продажби и в справката - декларация по ЗДДС за съответния данъчен период, както и, че приходът от продажбите е отчетен по сметка от група 70 /Приходи от продажби/ и данъкът върху добавената стойност е начислен като задължение към бюджета. Предвид извършените фактически установявания, правилен се явява изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Събрани са достатъчно доказателства, удостоверяващи реалност на доставките по фактурите, издадени от "А и Н 07" ЕООД - налице са договори за доставка между страните по сделката; фактурите съдържат всички законоустановени реквизити и са надлежно осчетоводени от двете дружества; налице са приемо-предавателни протоколи за реалното предоставяне на стоките, които не са оспорени от приходната администрация; извършена е проследимост на движение на стоките и тяхното транспортиране; установено е заплащането на олиото по банков път, както и последващата му реализация. Административен съд - Бургас е анализирал и приложимата за случая съдебна практика на Съда на Европейския съюз, и по конкретно решението по съединени дела С-80/11 и С-142-11, съгласно което е прието, че Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл да не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, поради това, че издателят на фактурата или някой от предходните му доставчици са извършили нарушения, без да се доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършения от прекия му доставчик или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В конкретния случай, от страна на приходната администрация не се сочат и доказват обективни данни за това ревизираното лице да е знаело и участвало в данъчна измама, поради което правилно съдът е приел, че ревизионният акт не е съобразен с цитираното решение на СЕС. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно се явява искането на пълномощника на ответника по касационната жалба - адвокат Стоева за присъждане на съдебно-деловодните разноски, сторени в хода на настоящото съдебно производство, за което са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева за процесуално представителство и защита пред Върховния административен съд по касационното производство. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение