Решение № 7475 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4364/2012 г.

ВАСПетчленен състав29.05.2012 г.докладчик т Светла Петкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1803 от 6.02.2012 г., постановено по административно дело № 7972 от 2011 г. по описа Върховния административен съд, трето отделение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7475 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4364/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, подадена чрез упълномощения юрисконсулт Симона Божилова-Петрова, против решение № 1803 от 6.02.2012 г., постановено по административно дело № 7972 от 2011 г. по описа Върховния административен съд, трето отделение. С посоченото решение тричленният състав е отменил изричен отказ на касатора, обективиран в писмо изх. № Е-26-М-61 от 18.04.2011 г., по заявление вх. Е-26-М-61 от 3.02.2011 г. на "Минна компания" ЕООД, гр. София, за удължаване на срока по чл. 3.4 от Договора за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПБ и чл. 31, ал. 3 ЗПБ в площ "Прохорово", съгласно Разрешение № 537 от 20.03.2008 г. на Министерството на околната среда и водите. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Минна компания" ЕООД, гр. София, чрез упълномощения адв. Николай Лазаров, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е оспореният от "Минна компания" ЕООД, гр. София изричен отказ на касатора, обективиран в писмо изх. № Е-26-М-61 от 18.04.2011 г., по заявление вх. № Е-26-М-61 от 3.02.2011 г. на "Минна компания" ЕООД, гр. София, за удължаване на срока по чл. 3.4 от Договора за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПБ и чл. 31, ал. 3 ЗПБ в площ "Прохорово", съгласно Разрешение № 537 от 20.03.2008 г. на Министерството на околната среда и водите. С посоченото писмо, изпратено до дружеството, административният орган е отказал удължаване на срока на договора му за търсене и проучване поради неизпълнение на условията на чл. 31, ал. 3 ЗПБ и съответно на чл. 3.4. от договора, свързани с изпълнението на минималната работна програма. Изложил е мотиви, че срокът е изтекъл на 9.03.2011 г. и считано от тази дата дружеството следвало да напусне предоставената площ "Прохово", и да представи дубликата на добитата сондажна ядка. При последвалото обжалване на отказа по съдебен ред тричленният състав го е отменил като незаконосъобразен с мотивите, че продължаването на сроковете по чл. 31, ал. 1 ЗПБ /за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от с. з./ не се предпоставя от изискването за изпълнение на годишната програма, както неправилно приел административният орган. Според съда, в случая е следвало органът да предприеме действия за съдействие на контрагента си по договора за търсене и проучване за изпълнение на същия. Посочил е, че неправилната правна квалификация на искането, дадена от органа, препятства приключването на административното производство и възможността на дружеството да реализира правата си по чл. 31, ал. 3 ЗПБ и чл. 75, ал. 2 ЗПБ. По съображения в този смисъл е отменил изричния отказ за удължаване на срока на договора и е върнал преписката на министъра на икономиката, енергетиката и туризма за произнасяне по същество. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че дружеството-ответник в настоящото производство, е титуляр на разрешение № 537 от 20.03.2008 г. за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в проучвателна площ "Прохорово", с размер 9,53 кв. км, разположена в землището на с. Прохорово, община Нова Загора, област Сливен и землищата на с. Златари, с. Бояджик и с. Межда, община Тунджа, област Ямбол, издадено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Въз основа на това разрешение, на 20.03.2008 г. между дружеството и Министерството на икономиката е сключен договор за търсене и проучване, който е в сила до 9.03.2011 г. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗПБ условията и редът за търсене, проучване и добив на подземни богатства на територията на Република България са уредени в този закон. За подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 ЗПБ (за метални полезни изкопаеми, за неметални полезни изкопаеми и за твърди горива) се предоставя разрешение за търсене и проучване или за проучване за срок до три години. Посочените срокове за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 ЗПБ могат да бъдат удължени с две продължения до две години всяко при условия и по ред, определени в сключения договор. Условие за всяко удължаване на първоначално определения срок е изпълнението на работната програма. В случая с молба вх. № Е-26-М-61 от 3.02.2011 г. "Минна компания" ЕООД, гр. София, е направило искане административният орган да удължи срока на разрешението и да извърши съдействие за стартиране на отчуждителна процедура предвид отказа на собственика на част от терена да допусне дружеството да извършва проучвателни мероприятия в обекта. Тази обективна невъзможност да изпълни програмата си е основанието на дружеството да сезира органа с посоченото искане за започване на процедурата по отчуждаване по чл. 75, ал. 2 ЗПБ, която пък е свързана с удължаването на срока на договора. В този смисъл съдът правилно е приел, че решението по цитираната разпоредба е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който дори и издаден в условията на оперативна самостоятелност подлежи на съдебен контрол във вр. с чл. 6 АПК. Както правилно е отбелязал тричленният състав, тъй като уредбата в специалния закон - ЗПБ, не е изчерпателна, в производството пред административния орган следва да се прилагат разпоредбите на АПК. В случая разрешаването на такова искане (продължаване на срока на разрешението и съдействие от органа за стартиране на отчуждителна процедура) не е уредено в закона и следва да бъде разрешено при условията на чл. 75, ал. 2 ЗПБ с активното съдействие и помощта на административния орган. Обичайният начин за решаването на този въпрос е предвиденият в чл. 74, ал. 2 от ЗПБ - предоставените разрешения за търсене и/или проучване или концесии за добив, дават право на титуляра им да предприеме самостоятелно съответните правни и фактически действия за постигане на споразумение с титулярите на права на земята в предоставената площ, които го препятстват или затрудняват за осъществяването на дейностите по разрешението или концесията и на съответния договор.

Цитирани разпоредби

1