Решение № 9206 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2703/2020 г.

Решение № 9206 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2703/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение-Велинград" ЕООД гр. Пазарджик, подадена срещу решение № 968/30.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1101/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Писмена покана № 13/29-02-1669 от 30.08.2019 г. на директора на РЗОК – Пазарджик. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна по жалбата взема становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото се явява правилно и законосъобразно. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че с оспорената Писмена покана № 13/29-02-1669 от 30.08.2019 г. на директора на РЗОК – Пазарджик са описани четиринадесет идентични констатации, свързани с четиринадесет различни здравноосигурени лица, а именно: на всички тези лица предвид заболяването им Z49. 1 Екстракорпорална диализа и N18. 0 Терминален стадий на бъбречна болест са извършвани медицински процедури с код 39. 95 Хемодиализа (за различните ЗОЛ – различен брой процедури), като всички процедури са били извършвани от д-р Р. Д., а някои от д-р Ю. Б., които не са включени в Приложение № 1 на Договор № 13/29-1434/28.05.2018 г., като специалисти по основен трудов договор. Предвид направените констатации, с т. 1. 1. - 1. 14. е наредено жалбоподателят да възстанови получените без правно основание суми в общ размер на 19 296 лв. Направил е извод, че оспорената покана е издадена от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Решението на Административния съд е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил подробно правно релевантните за спора факти, стриктно е спазил задължението си да отговори на всяко едно от възраженията на жалбоподателя и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Административният съд съответно на събраните доказателства е преценил за законосъобразна Писмена покана № 13/29-02-1669 от 30.08.2019 г. на директора на РЗОК – Пазарджик. Установено е безспорно, че в извършените медицински процедури и при четиринадесетте пациенти е нарушена разпоредбата на чл. 351б от НРД за медицинските дейности за 2018 г., посочена като правно основание за издаване на поканата, като е налице и правното основание – чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО за връщане на сумите. Д-р Р. Д. и д-р Ю. Б., които са извършили медицинските процедури Хемодиализа не са включени в приложение № 1 на Договор № 13/29-1434/28.05.2018 г., като специалисти по основен трудов договор. Това обстоятелство е установено с изготвените от проверяващите протоколи и не е спорно по делото. Следователно, обжалваната писмена покана е в съответствие с относимата материалноправна разпоредба на чл. 351б от НРД за медицинските дейности за 2018 г., която забранява заплащането на дейност за оказване на болнична медицинска помощ, извършена от лекар, който не е посочен в приложение № 1 като специалист на основен трудов договор, доколкото в случая не са налице изключенията, предвидени чл. 260, ал. 2 и чл. 260а. Действително, Евентуалното неспазване на медицинските стандарти би могло да бъде отделно нарушение, което е различно от процесните, които са свързани с оказването на медицинска помощ от лекар, който не е одобрен от НЗОК, във връзка с изпълнението на конкретния индивидуален договор за извършване на амбулаторни процедури. От друга страна, издаването на заповед за заместване на титулярния специалист би могло да има значение на плоскостта на трудовото право но с него в никакъв случай не би могло да се изпълни изискването лекарят да бъде включен в приложението към договора с НЗОК. Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на многобройните възражения на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,